Басово писмо към читателя

Напоследък позанемарих блога, знам. Основната причина е, може би се досещате, басът. Вече разполагам с истинска бас китара. Не е перфектна, но нали все пак това е първи бас. По-важното е, че ходя на уроци (вчера беше вторият) при истински учител басист. Учителят ми е завършил Консерваторията (в момента учи там и магистратура), на 26 години е и като че е толкова вдъхновен от това да е учител, колкото аз - да се уча. Подхванал ме е здраво не само с упражнения, а и с теория на музиката. Което ме радва, защото знам, че ми липсва.

Мисля си, че навремето може би щях да постигна повече с пианото, ако, вместо само да ме бяха карали да зубря гами и етюди (а да зубря не умея, ако не виждам смисъл - винаги съм била такава), ми бяха обяснили някои основни принципи на изграждане на музиката. Знам, че не съм природен музикален гений, но музикалността може до известна степен и да се развие. Затова не възразявам да се уча да свиря на бас и по ноти, макар с табулатури да изглежда по-лесно.

***

Не знам на колко вас би им било интересно да четат за бас китара, но в настоящия етап от живота ми алтернативите са или да пиша (почти) само за това, или (почти) да не блогвам. А и вече имам опит в това колко изумително нещо може да бъде интернет понякога. Случвало ми се е да споделя нещо, което съм смятала, че няма да заинтересува почти никого, но то да е намерило точния читател. И в резултат на тази "среща" да се е променил и моят живот, и животът на този читател, че и животът на други хора.

Например, нямаше нито да разполагам с баса, на който свиря сега, нито да ходя на уроци при този учител, ако навремето не бях писала в блога за Van der Graaf Generator. Без да предположа, че някой ще хареса написаното и че в резултат ще се родят няколко прекрасни приятелства и още много хубави неща.

Може би на някого все пак му се чете за бас китара... Особено ако се интересува от този прекрасен инструмент. Писаното по темата из интернет на български е крайно недостатъчно.

Ако не сте от онези, на които им се чете точно за бас, но все пак искате да попреглеждате този блог (щом наминавате, повече или по-малко искате, независимо какво ви мотивира), може да опитате следното - да отидете направо в края на публикацията, където е много вероятно да съм стигнала до някакви по-общи изводи - било за социални теми като българското общество или образованието, било нещо по-лично. После, ако прецените, може да хвърлите и един поглед на останалото.

Да, знам - има важни социални теми, за които много от вас очакват да пиша и може би се чувстват разочаровани, че ги подминавам. Не съм станала безразлична към тях. Но се надявам да се съгласите, че понякога човек има нужда да се "събере", да намери вътрешен център, който да му осмисля всекидневието и да му дава сили да бъде полезен и на другите, били те близки или не. За да се занимавам с активизъм, трябва да има кой (в мое лице) да се занимава с активизъм.

Твърде много съм се "разпилявала" от доста години насам. Басът успява да ме "събере" и да ме прави щастлива, като в същото време изисква много време и отдаденост. Не само упражнения, а и четене, мислене, учене, слушане... Не мога "просто" и между другото да се уча да свиря на бас, то си ме поглъща. И май всъщност точно това ме прави щастлива.

Ама си обичам и блога. Той продължава да бъде любимата ми връзка със света. Връзка с тези от вас, които ме познавате основно чрез него. Затова предпочитам да пиша за бас китара, отколкото постепенно да изоставя него, и вас, заради бас китарата. И знам, че след първоначалната еуфория ще започват да идват на мястото си и другите теми. Пък обещавам да се опитам и в "еуфоричния" период да не пиша само за бас.


П.п. Видеото представлява изпълнение на Радослав Чичев на стихотворението на Мирослав Христов "Лодки" (което горещо препоръчвам и да прочетете). На бас китарата е Иван Димитров. Изпълнението е част от репертоара на поетичния квартет "4x4".