литературата започва от рана
от загубата на нещо или някой
когото не можеш да си позволиш да изгубиш
ако разбера
към кого адресирам думите
когато наоколо няма никого
ще дишам поне двойно
повече
Белова
сега обличаме трупа
и имаме проблеми с копчета
сега нагласяме трупа
и душим сенките във въздуха
сега изнасяме трупа,
покриваме го с пръст и клони
усещаме недостига на органи,
с които да тъгуваме
сега
Стигнахме блока. Взех асансьора. Крушката в безмълвната кабина беше изгоряла. Не почуках на вратата. Отключих като всеки друг път и влязох. Бях сам. Настана студ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар