Отговор от Омбудсмана на жалбата ми относно Луковмарш

Публикувам отговора на Омбудсмана с изходящ номер 788-582/17.02.2012 г. на моята жалба относно провеждането на Луковмарш.

Относно: Жалба № 582/2012 г. до омбудсмана на Република България

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЕНЧЕВА,

Обръщате се към омбудсмана на Република Блъгария с искане за предотвратяване на провеждането на предвидените за 17 и 18 февруари 2012 г. мероприятия в памет на ген. Христо Луков. Пишете, че организаторите са планирали провеждането на международна конференция и факелно шествие, известно като "Луков марш", като посочвате, че по време на инициативите в памет на ген. Луков, провеждани през годините, открито се проповядва неонацистка и расистка идеология.

Многократно съм изразявал своята позиция, че прояви, в които активно се пропагандира словото на омраза, са недопустими и неприемливи в нашето общество, възприело демократичните принципи и ценности. Враждебната реч, наричана още слово на омразата, няма легална дефиниция във вътрешното ни законодателство, но определение съществува в Препоръка № 20 от 1997 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Според този документ, езикът на омразата се разбира като обхващащ всички форми на изразяване, които разпространяват, подтикват, насърчават или оправдават расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на омраза, основаващи се на нетолерантност, включително: нетолерантност, изразяваща се в агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност към малцинствата, преселниците и имигрантите.

Безспорно е, че в чл. 39-41 от Конституцията на Република България и в чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. Това е едно от основните права на личността, но то не е абсолютно. Безспорно е също така, че това право и тази свобода подлежат на ограничения и санкции с цел да се гарантират други също толкова важни права и свободи (чл. 39, ал.2 от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). В тази връзка трябва да се подчертае, че никакви възражения за защита на свободата на словото не могат да бъдат противопоставени в случаите, когато са използвани изразни форми, подбуждащи към расова ненавист, ксенофобия, антисемитизъм и всякакви форми на нетолерантност.

Ограничаването на проповядването на идеи, които представляват призиви към разпалване на вражда и омраза, е основано на заложените в Конституцията общочовешки ценности като свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост и на забраната да се пропагандира омраза на расова, национална, етническа или религиозна основа (Решение № 7 от 1996 г. на Конституционния съд).

Съдът в Страсбург в своята практика подчертава: "Толерантността и уважението към равното достойнство на всички човешки същества формира основата на демократичното плуралистично общество. След като това е така, като въпрос на принцип може да се смята за необходимо в някои демократични общества да се санкционира и дори да се вземат превантивни мерки спрямо всякакви форми на изразяване, които разпространяват, подбуждат, насърчават или оправдават омраза, основана на нетолерантност." (решение по делото "Гюндюз срещу Турция").

Категоричната ми позиция като омбудсман на Република България е, че само пълното разбиране на същността на проблема и решителното противодействие на проявите на езика на омразата ще потушат общественото усещане за безнаказаност и мълчаливо насърчаване на враждебната реч.

На основание чл. 19, ал. 1, т. 6 от Закона за омбудсмана, препоръчах на кмета на Столична община при упражняване на правомощията си по Закона за събранията, митингите и манифестациите да извърши прецизна проверка на искането за провеждане на т.нар. Луков марш, в съответствие с разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 4 от закона.

КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ -
ОМБУДСМАН
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Кратък коментар на писмото на Омбудсмана:

Отговора на Константин Пенчев до мен е почти идентичен с отговора му от 14.02.2012 г. до "Солидарна България" на тяхната жалба относно Луковмарш. Прави впечатление обаче, че в писмото му до мен, пратено три дена по-късно (на 17.02.2012 г.) липсват следните пасажи:

"По повод на искането Ви за предотвратяване на провеждането на предвидените на 17 и 18 февруари 2012 г. мероприятия в памет на ген. Христо Луков, трябва да Ви информирам, че в публикациите и материалите, свързани с подготовката на тези инициативи, не се съдържа пропаганда, която може да бъде определена като език на омразата. В изпратено до мен писмо преставители на Българския народен съюз, който е един от организаторите, ме уверяват, че провеждането на събитията няма за цел накърняване на правата на други лица и пропагандиране на фашистки, расистки или неонацистки идеи."


"Уверявам Ви, че ако участниците в събитията престъпят забраната за ползване на враждебна реч, омбудсманът ще предприеме необходимите действия, съгласно предоставените му правомощия."

Намирам липсата на първия пасаж за обнадеждаваща - Омбудсманът вероятно се е запознал с изпратените му доказателства и вече не би се ангажирал с тезата, че "провеждането на събитията няма за цел накърняване на правата на други лица и пропагандиране на фашистки, расистки или неонацистки идеи".

Липсата на втория пасаж обаче смятам за тревожна - като че заедно с увереността на Константин Пенчев в невинността на Луковмарш е изчезнала и решимостта му да използва правомощията си в тази връзка.