Започнах текста на тази публикация преди десетина дена, но чак сега намирам време да го довърша.
И какво се получава? Мине се, не мине, и пак всички обичат Google. Трябва да призная, че Google е забележителна компания - все успява да извади изпод "ръкава" някой "заек", който хората да харесат толкова много (или поне да говорят непрекъснато за него), че да забравят всякакви обвинения - за лични данни и други.
В рамките на няколко дена Google извади няколко "заека", най-големият от които е, разбира се, Google+. Но да не забравяме и обявяването на новия облик на Gmail, новия облик на администрацията на Blogger, новината, че Picasa и Blogger ще бъдат прекръстени на Google Photos и Google Blogs.
Докато успея да се наканя, много народ се изреди да пише за Google+. Аз (почти) няма да го сравнявам с Facebook, нито ще правя прогнози за развитието му. На този етап най-обсъжданото нещо в Google+ са прословутите кръгове - мнозина ги намират за трудни и объркващи, други (или същите) не виждат смисъл да подреждат контактите си в различни категории - искат това, което казват, да го казват на всички.
За мен тъкмо кръговете са най-хубавото нещо в Google+. Покрай социалните мрежи като че свикнахме да живеем в "post-privacy" свят. Ако колегите (родителите и пр.) са видели статуси или снимки, които бихте предпочели да не виждат, това се приписваше за вина на социалната мрежа (да, знам, че и във Facebook има начин да обособявате контактите си в различни групи, но той не се ползва от голямата част от потребителите - масовият потребител не обича да бърка в настройки). Докато в основата на Google+ е заложено зачитането на личното пространство в цялата му многомерност. Вие избирате кое да споделите с целия свят, кое - с контактите си, кое - с ограничен кръг от хора или дори - само с един човек. Вие решавате дали споделеното от вас да може да бъде споделяно и от други. И да се казва, че това нямало било значение, ми звучи като прословутото "аз нямам какво да крия".
И не само личното пространство, а и всякакви други публични дейности са безкрайно улеснени от наличието на кръгове. Можете да споделяте определен тип неща само с колеги, или само с приятелите си по фотографска линия, или с учениците си от еди-коя си група, или с контакти, с които говорите на друг език, без да се внася "излишен шум" за останалите. Така, ако полагете малко усилия, контактите ви ще виждат точно това, което е от значение за тях.
Интересът към Google+ нараства лавинообразно. Улесняващо за Google е, че почти всеки има Gmail акаунт, много хора ползват други услуги на Google, без да броим търсачката (впрочем, една виртуална позната си направи акаунт в Gmail само за да получи покана за Google+, но такива като нея са по-скоро изключение). Колкото повече от услугите на Google се интегрират към Google+, както това стана с уеб албумите Picasa, например, толкова повече хора ще започнат да го използват, без да се усетят. Но не е само там работата...
В основата на всяка социална мрежа (изключвам тези, които са копирани механично от други социални мрежи) стои разбирането за определен тип характер на човешките отношения. Дадена мрежа успява да се разпространи и задържи тогава, когато този тип общуване, който предоставя, е адекватен на потребностите на потребителите. Доколко тези потребности се създават от самата мрежа и доколко ги е имало и преди това, е тема на друг разговор. На този етап Google+ е предмет на любопитство, почти всеки добавя почти всекиго, качеството на общуванията с различните контакти тепърва ще се отсява. Но Google+ ще съумее да се превърне в значима социална мрежа тогава и само тогава, когато успее да убеди потребителите си, че им предлага нещо, от което те имат нужда и което другите социални мрежи не им предлагат. Фокусът, според мен, би трябвало да падне върху реабилитирането на личното пространство и върху удържането на различните "пространства", в които общуваме. Без да се пренебрегват останалите благинки (като възможност на редактиране на коментари и пр.), но е важно да има един лесно разпознаваем фокус.
кликнете върху изображенията, за да ги видите в пълен размер
Другото, за което бях обещала да пиша, е новият облик на Blogger. Blogger е много популярна платформа, но определено по-допотопна от Wordpress в редица отношения (напоследък се оплаках от системата за коментари). След промяната Blogger е станал много по-приятно и по-гугълско място, отколкото беше, но разликите са само в дизайна - във функционалността всичко си е същото. Една от най-приятните новости е показването на посещаемостта на всяка публикация. Имаше го и преди, но трябваше да се отиде в раздела за статистика. Не очаквам и съществени подобрения от прекръстването на Blogger в Google Blogs, въпреки шегите, които пусках из социалните мрежи, че най-сетне историческата справедливост е на моя страна.
