Неотдавна сънувах как Дъглас Адамс радостно ми съобщава, че ще доживея числото 42.
Борислав Борисов беше любимият ми блогър, а откакто се запознахме на 5 септември 2010 г., стана и най-близкият приятел, когото съм имала някога. Боби доживя числото 42 в нумерологичния смисъл, но не и в биографичния. На 25 януари щеше да навърши 42 години. Вместо това отиде, както се беше изразил веднъж, "в една по-добра реалност" - "извън принудите, които средата ласкаво му е вградила".
Боби искаше да бъде възприеман като аватар
и се надявам, че би ми простил, че публикувах снимката му - имам нужда да го видите такъв, какъвто го виждах аз.Надявам се, че тепърва ще се говори за това, каква личност в българската култура е Борислав Борисов. Че е може би първият човек, който е започнал да говори за дигитална култура в България. Че е прочел "Being Digital" на Никълъс Нигропонте, когато дори не съм знаела, че има такова нещо като интернет, а скоро след това го е и превел. Че е чудовищно ерудиран в най-разнообразни области.
По-малко ще се говори за способността му да бъде истински приятел на много хора, да ги разбира и да им даде точния съвет.
Още по-малко ще се говори за богатия му вътрешен свят и способността му да обича.
Когато Боби (за мен тогава - все още митичният Борислав Борисов) закри първия си блог през февруари 2008 г., го поздравих с Wish you Were Here, понеже знам, че харесва Флойд. Той отговори на мен и другитe коментиращи:
А когато „Пинк Флойд“ записвали в студиото тази песен, съвсем случайно и ненадейно там влязъл Сид Барет, хей така, просто да ги види как са. Чул песента и я харесал.
Ваш, и на тримата,
Борислав Борисов
P.S.
Shyne on you crazy Diamond!
А днес, чакайки в кафето на "Шипка" 6, в което два пъти съм била с него, да дойдат и други близки приятели на Боби, с които да бъдем заедно в мъката си, излъчиха същото изпълнение, с което го бях поздравила в блога си.
Wish you were here, Борислав Барет!
Така и не събрах смелост да коментирам в б(л)огът му.
ОтговорИзтриванеСветла му памет.
Луд диамант.
С него сме си говорили за теб, Краси, той много те ценеше.
ОтговорИзтриванеТова е като гръм от ясно небе :( Мир на праха му!
ОтговорИзтриванеТова е ужасно. Писахме си с него много в мрежата, но само веднъж се видяхме на живо. Наистина беше много добър човек.
ОтговорИзтриванеМного е тъжно. Два пъти по-тъжно, когато чак сега погледнах този пост и снимката, и разбрах че @borislavb, който се надявах да срещна и на живо, е същия Боби, който не бях виждал от години и на чиито думи дължа много. Може би трябваше да се досетя. Надявах се да го видя пак, не така. На добър път, Боби, пак ще се срещнем някъде.
ОтговорИзтриванеПубликувайки снимката му (което той не би одобрил, но пък и аз не одобрявам, че вече го няма), ми се щеше да отправя послание към по-широк кръг от хора, които са го познавали. Да прочетат някоя хубава дума за него в нета.
ОтговорИзтриванеПредполагам, че всички, които по един или друг начин сме общували с него, дължим много на думите му. Жалко само, че не се намери никой от нас, който да му каже правилните думи.
Не съм искал да ходя никъде.Искам си тук.Но имам голяма грижа.Загубих връзка с много близък човек, на когото държа много.Не мога да се справя сама и моля за помощ всеки, който може да направи нещо за мен.Обичам един човеки за него съм готов на всичко, но не зная как да си възстановя връзката с IT- само на това разчитах.Това ми беше единствения начин да сме близо един до друг и да сме в своя свят.Това сега е нарушено и не зная как да се справя.Моля за помощ-
ОтговорИзтриванеВ такива случаи се оказва, че и приятелите не могат да помогнат. Най-искрено Ви моля, обърнете се към специалист психотерапевт, това може да спаси поне Вас.
ОтговорИзтриванеот какво е починал?
ОтговорИзтриванеВече няма абсолютно никакво значение от какво е починал.
ОтговорИзтриванеНе публикувах анонимен коментар, започващ с "Не че има значение". Наистина няма значение.
ОтговорИзтриванеБаси как си отиват добрите хора.
ОтговорИзтриванеДа, човек да не смее да се привърже.
ОтговорИзтриванеТолкова ме е яд. Преди година и половина сме били цяла вечер в една и съща зала, не бяхме разбрали и така и не се запознахме. Остана за "някой друг път", вече и за "някое друго време".
ОтговорИзтриванеЩе липсва ужасно.
Хм, Светла, аз пък не мисля, че човек трябва да се пази от това да стане близък с някого. Дори напротив, трябва да използва възможността да го направи, че да не вземе да я пропусне. Почти всеки ден си давам сметка за някои такива пропуснати възможности. А привързването е друга работа.
ОтговорИзтриванеПрава си, всъщност. Нито за миг не съжалявам, че познавах Боби. Само ако бях успяла да направя за него и частица от това, което той направи за мен, но уви.
ОтговорИзтриванеЕдин уникален по своята същност човек си отиде от нас. Искренно се надявам да сме повече хората, които успяха да осъзнаят неговата уникалност. И съжалявам, че може би не успях да намеря правилните думи. И не разбрах, колко дълбок е проблема. Ще ми липсва много. Жалко е, че всичко позитивно в този сват има такъв край. Вече пожеланието "Да не губим надежда" е почти като хапката, която поглъщаме от отровната ябълка на живота, поднесен ни на тепсия.
ОтговорИзтриванеCloudy, много благодаря за тези думи - напълно се покриват с това, което мисля и чувствам и аз. Някои неща прозрях, когато беше вече твърде късно (не това, което той мислеше, че е проблемът, а друго, по-дълбоко). Ако прецените, можете да ми пишете някой път и да поговорим за това, което всеки от нас е разбрал и усетил.
ОтговорИзтриванеЕбаси тъпата държава, честно.
ОтговорИзтриванеВсе още не мога да се примиря, само преди няколко дни прочетох, че Боби вече го няма тук
ОтговорИзтриванеВ главата ми нахлуха толкова много спомени, образи на един Борислав преди 20 години, съвсем реален и "невиртуален" и все пак оставил траен отпечатък в съзнанието ми. Такъв, какъвто може би малцина от пишещите тук са имали възможност да опознаят.
Боби, който в първите дни запомних като "колегата, който прилича на Васил Левски" не само физически, а и като излъчване с онези светли, устремени очи...
Боби със синия костюм, единственият колега, който идваше на лекции винаги със сако и прецизно изгладена риза...
Боби - най-умният и най-начетеният в целия курс (и не го казвам само, защото вече го няма!). Дори преподавателите се отнасяха със своеобразно уважение към него.
Боби, който въпреки това не беше "сухар", нито "зубрач" и намираше общ език с всеки!
Боби, който още от първия си стаж избра вестник "Култура" и никога не стана "прост" репортер, "просто" за да се издържа...
Боби, който се притесняваше, преди да отидем в Холандия, че английския му не е на ниво, а всъщност умееше да казва толкова много!
Все още свързвам спомените си от Факултета по журналистика и с неговия образ, рано сутрин в студа с кафе в пластмасова чашка и неизменната цигара в очакване да почнат лекциите...
Дано се срещнем отново някога в един по-добър свят!
Благодаря Ви много за този коментар! Опитвам се да си го представя така, както го описвате. През кратките, но изключително наситени четири месеца, през които познавах Боби невиртуално, имах възможността да се уверя, че притежаваше всичките прекрасни качества, които споменвате, плюс много други (макар и никога да не го видях с риза, а все с поло или пуловер). Беше уникален. И ако знаеше колко липсва, нямаше да си отиде.
ОтговорИзтриване