Там - в долния ляв ъгъл -
стояхме аз и ти -
почти затрупани
от сфери, черепи и паралелепипеди,
а издутият от вятъра часовник
се подхилкваше
и му беше все едно
Отгоре облак ни рисуваше,
а ние, захвърлени
в долния ляв ъгъл,
чертаехме по пясъка
звезди, слънца и формули
за тяхното отричане.
31.10.1990 г.
(Артефакти с елементи на умерен кич от времето преди двадесетина години, когато, освен пубертет, ме тресеше и Салвадор Дали. Някъде през онзи период се случи и изложба с негови графики в Галерията за чуждестранно изкуство.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар