Днес е Международният ден на Африка

Разкривам "тайната" от вчерашния пост: събитието е Аларма Пънк Джаз феста, мястото е Дома на Киното, където на 30 април Ола направи своя сценичен дебют, и то под съпровода на не коя да е група, а на Silver Beat Collective. Етно джаз, рап и "Ера" - на пръв поглед странна комбинация, но на практика - много интересна, всъщност. Искам специално да благодаря на Виктор Лилов (който, между другото, от много години се бори за правата на чужденците в България) и Йордан Йорданов от Месечина Мюзик, както и на Silver Beat Collective, които май са се харесали с Ола и са предприели още съвместни изяви. Ето видео от една от тях, в Swinging Hall:

Реших да публикувам това видео днес, защото е Международният ден на Африка. Надявам се, че на този ден нашите медии няма да говорят само за гладуващите деца и разпространението на HIV в Африка, а и за това - какво е да си африканец в България. (Дочух, че се подготвя предаване на подобна тема от 10 и нещо по "Хоризонт до обед".)

Прекарала съм най-хубавата част от детството си (между 5 и 7 годишна възраст) в Либия. Живеехме в квартал за чужденци и си играехме с деца от различни страни. Нашите така и не успяха да проумеят на какъв език се разбирахме с тях. Трябва да е било смесица между арабски, английски, български, сръбски и други езици. Важното е, че се разбирахме без проблеми и без да се притесняваме от езикови или културни бариери. Родителите ми се бяха сприятелили с чужденци, между които и чернокожи. Сред тях имаше един, който се хвалеше, че бил от малкото останали съвсем истински негри (в края на 70-те и началото на 80-те "негър" не беше обидна дума), защото дори дланите му от вътрешната страна били черни, а на повечето негри дланите отвътре са по-светли.

После, когато се прибрах в България, много рядко съм виждала чернокожи. Най-вече в автобус 280, студенти от Африка, вероятно. Другите деца подигравателно ги наричаха "снежинки". Изобщо, хората масово интуитивно отбягваха чернокожите, все едно, че цветът на кожата им може да ги зарази с някаква лоша болест. Или сякаш са видели нещо много неприлично - като че да си чернокож е като да се разхождаш без гащи.

Никога не съм наричала чернокожите "снежинки", но дълго време си нямах и понятие на какво са подложени тези хора и че тази детска подигравка е най-малкото, което им се случва. Защото после идва ред на обидите на "маймуна", заплашването и взимането на парите от портмонето, после - на побоите, наръгването с нож и други форми на опити за убийство... Само заради цвета на кожата. А много от тези български граждани, решили да създадат семейство с чернокож(а), биват стигматизирани от родителите и познатите си, децата им също стават обект на подигравки.

Въпреки че е формално наказуемо, в България ксенофобскто и, в частност, расисткото говорене изглежда напълно легитимно и никой не си помисля да го санкционира. Читател на "Електронен вестник" например ме съветва да се грижа за маймуните в зоопарка, вместо да защитавам чужденците в България, защото той не искал да плаща от данъците си за "натрапници" (коментар 68 тук). Друг (или същият) в следващия коментар казва по повод на адвокатите-правозащитници в България: "а в някои страни вече допускат адвокати - защитници на животни". И това са само два дребени примера.

Затова пък засега в България има, доколкото ми е известно, само една осъдителна присъда за расистко нападение. При това присъдата не е за расизъм, а за опит за убийство.

На Международния ден на Африка нека се замислим не за далечната, екзотичната, Африка, а за Африка около нас. И нека се запитаме кои от нещата около себе си дължим на африканската култура.

Написах този пост на лаптоп под ubuntu, а от телефона ми виси ето това fair trade хамелеонче, изработено в Южна Африка, стигнало до САЩ, а оттам до мен - за 12,52 лв. заедно с транспортните разходи: