Към видеото "Гладна стачка в Бусманци! Бежанците протестират" в сайта на PRO BG.
В последните дни се случиха две по приятен начин съвпадащи добри новини - обвиненията срещу Агенцията за бежанците и тези срещу диреция "Миграция" към МВР. Нека онези, които обичат да повтарят мантрата "нямаме пари да хрантутим бежанци и имигранти", се замислят - за какво се харчат държавни пари и благодарение на какво много чужденци, вместо честно да си плащат данъците, прибягват към други начини за оцеляване. Едни от тях, защото са им отнети възможностите за законно оцеляване (не са платили на когото трябва или не са платили достатъчно), други - защото плащат, но не на държавната хазна.
И в двете истории обаче има нещо съвпадащо, което ме притеснява - говори се за злоупотреби, присвояване, а не за човешки права.
В репортажа за Агенцията за бежанците на иначе уважавания от мен журналист Васил Иванов става въпрос за средства, които са изразходени, без да е извършена реална дейност. И нито дума, че Европейският бежански фонд е дал тези много пари не просто, за да се извърши ремонт на някакви сгради, а за да живеят в тях истински, живи бежанци. Със същата цел са били открити и щатове и са превеждани заплати и премии. А не, за да обитават назначените служители ремонтирани сгради в работното си време. Направи ли ви впечатление, че в заснетите кадри се мярнаха неколцина притеснено бягащи от камерата бежанци, само като обекти, пречещи да се видят достатъчно ясно неизмазаните стени?
Аналогично е положението и с разкритите злоупотреби в дирекция "Миграция". Ръководетилят й Стефан Христов е обвиняван, че незаконно е предоставил статут на много чужденци. А какво да кажем за онези, на които, също толкова незаконно, не е предоставил легален статут - защото не са си платили? И какво? Оказва се, че много честни чужденци, които се скитат немили-недраги без документи или са в дома в Бусманци. Така че да не се учудваме, че дирекция "Миграция" посмъртно не предоставя статистика за броя на чужденците в България. Не само публично не я предоставя, а дори и на Националния статистически институт не иска да я даде. Та затова хипотезите за броя на чуждите граждани в България варират с няколко десетки хиляди.
И в същото време, в което медиите са заети да нищят злоупотребите в Агенцията за бежанците и дирекция "Миграция", никой не обелва и дума за това, че поне 25 чужденци в дома в Бусманци са обявали гладна стачка и че към днешна дата четирима от тях са в тежко здравословно състояние (моля, вижте видеото в началото на поста, или кликнете на линка, ако четете блога ми чрез RSS и не виждате видео). А исканията им са съвсем простички - малко повече човешко отношение, по-добри хигиенни условия (предполагам, това означава - тоалетна хартия и да имат достъп до тоалетните и нощем), спазване на елементарни норми за третиране на бежанци (да не затварят хора, които едва-що са дошли в България, за да искат убежище, а не затвор). Ако не беше нюзлетърът, изпратен ми от Елена Дянкова, и аз нямаше да знам за гладната стачка.
Ако трябва да бъда честна, притеснявам се, че споменатите разкрития на корупция и злоупотреби, както и предстоящите обвинения срещу Емилия Масларова, могат да се окажат нищо повече от поредното преразпределение на незаконна дейност и облагодетелстване на гърба (и с парите, полагащи се) на хора, които нямат механизми да се защитят. И ще си мисля това, докато не видя ясни знаци в посока на подобряване на ситуацията с човешките права в България.
В тази връзка, наскоро Българският хелзински комитет алармира, че на прокуратурата в България нещо хич не й се разследват подозрително многото смъртните случаи на (и насилието над) деца с увреждания в институции. Може би и прокурорите смятат, както и Масларова, че тези деца "толкова могат"...
Когато покрай говоренето за пари започне да става въпрос и за хора, вече наистина ще мога да кажа - "ето една е добра новина".
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Няма коментари:
Публикуване на коментар