Представете си родители, които имат две деца и системно бият и изнасилват едното, а с другото се държат добре. Представете си също, че тези родители са разкрити и изправени на съд. Когато ги питат защо си тероризират детето, те отговарят - ама вижте колко добре се държим с другото! Накрая, притиснати с въпроси за тормозеното дете, измърморват - е, след няколко години ще престанем да го бием и изнасилваме. Какво бихте си помислили за такива родители? Вероятно, че имат сериозни психически проблеми, нали?
Вчера гледах откровено поръчковия филм на БНТ "Дом", направен като контратеза на "Изоставените деца на България". Как да не си спомня онова, което каза Давид Йерохам на представянето на "Изоставените деца на България" в Червената къща, че институциите ни реагират като "психотични"?
Показват ни родители, които са отказали да си изпратят роденото с увреждане дете в дом, след като това им е било предложено (питам се, а защо изобщо им е било предложено?). Обясняват ни как здравната каса поема всичко по лечението и рехабилитацията на детето, включително и обучението на родителите (пак се питам, защо, след като има такива прекрасни условия за отглеждане на деца с увреждания в домашна обстановка, на родителите се предлага да ги оставят в дом?).
Показват ни прекрасни домове със всеотдаен персонал и видимо весели дечица. И защитено жилище ни показват, и дневен център. За чудо и приказ. (Тук е логичен въпросът на Яна Домусчиева - а защо никой не интервюира тези деца и младежи, а само на персонала?)
Показват ни и щастливо момиченце, което живее в приемно семейство, радва се на любов и грижи и е проходило благодарение на правилно лечение. Обяснява ни се, че родителите видели детето по телевизията, поискали да го осиновят, намерили правилните държавни институции и ето, какво по-лесно от това!
Яна ни разкрива, че историята е съвсем друга. Малката Деси първоначално е открита от фондация "За децата", в която Яна е работела по това време. Детето прохожда благодарение на фондацията, дарения и лекари от "Пирогов". Държавата няма нищо общо тук, че да си го приписва за заслуга! Или може би трябва да й благодарим, че е допуснала в България да има едно приемно семейство на дете с увреждане?
Филмът ни показва дом, в който децата имат достъп до образование. Хубаво, но децата от Могилино и другите домове, където няма образование?
Филмът "Дом" напълно тенденциозно се опита да ни внуши, че повечето домове за деца с увреждания в България са прекрасни и, което е много по-лошо, че родителите, които оставят децата си в домове за деца с увреждания, сами са си виновни за това. Защото, ако ги гледат, ще получат най-адекватната помощ от държавата. Следователно, забележете, държавата не носи никаква вина, само родителите са виновни! По същия начин, държавата не е виновна, че има само едно дете с увреждания в приемно семейство - ами другите потенциални приемни родители да са се сетили и те!
В България продължава да има целенасочена политика на геноцид по отношение на хора с увреждания (и хора в неравностойно положение изобщо). Ако са някъде, където не ги виждаме и държавата отделя минимално пари за тях, хем си живеем със съзнанието, че не съществуват, хем на държавата не й се налага да се чуди какво да ги прави. Ето защо лекарите (не че повечето от тях осъзнават това) съветват родителите на деца с увреждания да ги оставят в дом. Едва ли повечето от родителите биха постъпили така, ако получаваха подкрепа вместо обезсърчение в този особено тежък за тях момент.
Следователно, необходимо е да има кампании за популяризиране на приемната грижа и за убеждаването на родители на деца с увреждания да ги гледат в домашна обстановка. Но трябва да има и достатъчно възможности за обучение, рехабилитация, достатъчно дневни центрове... Държавата готова ли е? Едва ли!
Тъй като социалистическото убеждение, че "държавата трябва да се грижи за всичко", ми е чуждо, смятам, че ще е добре държавата да даде възможност за развиване на мрежи от частни дневни и рехабилитационни центрове и т.н., но за тази цел трябва да има цялостна реформа на здравната система в България, гъвкави схеми за застраховане, конкуренция между различни здравни каси, а не единствено да се разчита на благотворителност.
Моля, прочетете поста на Яна Домусчиева за филма "Дом" в блога за Могилино. Полезно е. И отрезвяващо.
Вчера гледах откровено поръчковия филм на БНТ "Дом", направен като контратеза на "Изоставените деца на България". Как да не си спомня онова, което каза Давид Йерохам на представянето на "Изоставените деца на България" в Червената къща, че институциите ни реагират като "психотични"?
Показват ни родители, които са отказали да си изпратят роденото с увреждане дете в дом, след като това им е било предложено (питам се, а защо изобщо им е било предложено?). Обясняват ни как здравната каса поема всичко по лечението и рехабилитацията на детето, включително и обучението на родителите (пак се питам, защо, след като има такива прекрасни условия за отглеждане на деца с увреждания в домашна обстановка, на родителите се предлага да ги оставят в дом?).
Показват ни прекрасни домове със всеотдаен персонал и видимо весели дечица. И защитено жилище ни показват, и дневен център. За чудо и приказ. (Тук е логичен въпросът на Яна Домусчиева - а защо никой не интервюира тези деца и младежи, а само на персонала?)
Показват ни и щастливо момиченце, което живее в приемно семейство, радва се на любов и грижи и е проходило благодарение на правилно лечение. Обяснява ни се, че родителите видели детето по телевизията, поискали да го осиновят, намерили правилните държавни институции и ето, какво по-лесно от това!
Яна ни разкрива, че историята е съвсем друга. Малката Деси първоначално е открита от фондация "За децата", в която Яна е работела по това време. Детето прохожда благодарение на фондацията, дарения и лекари от "Пирогов". Държавата няма нищо общо тук, че да си го приписва за заслуга! Или може би трябва да й благодарим, че е допуснала в България да има едно приемно семейство на дете с увреждане?
Филмът ни показва дом, в който децата имат достъп до образование. Хубаво, но децата от Могилино и другите домове, където няма образование?
Филмът "Дом" напълно тенденциозно се опита да ни внуши, че повечето домове за деца с увреждания в България са прекрасни и, което е много по-лошо, че родителите, които оставят децата си в домове за деца с увреждания, сами са си виновни за това. Защото, ако ги гледат, ще получат най-адекватната помощ от държавата. Следователно, забележете, държавата не носи никаква вина, само родителите са виновни! По същия начин, държавата не е виновна, че има само едно дете с увреждания в приемно семейство - ами другите потенциални приемни родители да са се сетили и те!
В България продължава да има целенасочена политика на геноцид по отношение на хора с увреждания (и хора в неравностойно положение изобщо). Ако са някъде, където не ги виждаме и държавата отделя минимално пари за тях, хем си живеем със съзнанието, че не съществуват, хем на държавата не й се налага да се чуди какво да ги прави. Ето защо лекарите (не че повечето от тях осъзнават това) съветват родителите на деца с увреждания да ги оставят в дом. Едва ли повечето от родителите биха постъпили така, ако получаваха подкрепа вместо обезсърчение в този особено тежък за тях момент.
Следователно, необходимо е да има кампании за популяризиране на приемната грижа и за убеждаването на родители на деца с увреждания да ги гледат в домашна обстановка. Но трябва да има и достатъчно възможности за обучение, рехабилитация, достатъчно дневни центрове... Държавата готова ли е? Едва ли!
Тъй като социалистическото убеждение, че "държавата трябва да се грижи за всичко", ми е чуждо, смятам, че ще е добре държавата да даде възможност за развиване на мрежи от частни дневни и рехабилитационни центрове и т.н., но за тази цел трябва да има цялостна реформа на здравната система в България, гъвкави схеми за застраховане, конкуренция между различни здравни каси, а не единствено да се разчита на благотворителност.
Моля, прочетете поста на Яна Домусчиева за филма "Дом" в блога за Могилино. Полезно е. И отрезвяващо.
Светла, когато аз започнах работа във фондацията, Деси вече беше настанена у Димитрови. Дължи го на г-жа Мина Наньова от фондацията и на много други хора. Мина ми каза, че тези кадри с Деси са явно от миналата година, защото тя сега има дълга коса.
ОтговорИзтриванеВижте пак поста ми за филма "Дом", добавих потресаваща информация, която Славка Кукова сподели с мен. За защитеното жилище.
Благодаря за уточнението, Яна. А информацията от Славка Кукова е повече от потресаваща. Какво, хората с увреждания нямат ли право да имат деца, че ги стерилизират като бездомни кучета?! Егати в каква скапаната страна живеем.
ОтговорИзтриванеИ после БНТ показват това защитено жилище като образцово. Вече не е за учудване защо не питат живеещите в институциите...
Да, може и да са създали защитено жилище, но проблемът с контрола остава! Същите фактори, позволили Могилино да се превърне в концлагер, ще позволят и в защитените жилища да става подобни лощи неща.
ОтговорИзтриванеХубава къща, хубаво начало, хубава работилница, ама тонът на лелята никак не ми хареса, това повтаряне "Те не могат". Освен това младежите изглеждаха наплашени, все едно са й на гости на тази. Храната им беше бульон с много хляб, някакви туршии направо от буркана и вафла, раздадена точно както се раздава по домовете.
Много точно наблюдение, и тъжно. Забелязахте ли как всички социални работници говореха като навити на пружинка, "сякаш" бяха научили наизуст какво да кажат. Това важи и за родителите на детето в началото на филма. Също така приемната майка на Деси очевидно беше инструктирана какво да разкаже и какво - не, че да излезе, че заслугата е на държавата.
ОтговорИзтриванездравейте, аз съм много възмутена от всички ВИ, всички който си трупате дивиденти върху гърба на тези деца. Възмутена съм от журналистката от Англия, защото това което показа е манипулирано, манипулирано е защото аз съм работила в телевизия и знам как се засилват ефектите, знам какво значи кадър от 2 минути върху дете с течаща лига, възмутена съм от великолепната шесторка, и която хвърляше златния си прашец за "децата", а никой не си направи труда да види къде да ги настани тези деца, и сега има РУСЕ
ОтговорИзтриваневъзмутена съм от това че картината в България винаги е черно и бяло, и ако има нещо черно то е най- черното, Възмутена съм от всички лаячи и хора който дъвчат трупът на държавата, защото са възпитани така. Аз гледах Дом и ако кажа че филма отразява истинската ситуация може би ще изглежда нелепо, но сигурно има две истини. След филма ДОМ се замислих колко неща знам за тези деца, и кога аз отидох там.
Кога повечето хора които сега са много наранени от филма на Британката са отишли в домове, колко от тях помогнаха на такова дете. И всички седим и се тюхкаме и си прехвърляме вината. Всички сме виновни, но никой не казва аз съм виновен всеки търси вината извън себе си. Такива семе ние хора който не харесват никой и нищо за това и не се харесваме самите ние.
Това което аз разбрах и ми хареса в Ф.ДОМ е че той казва нека видим и добрите примери. ТАКИВА ИМА, те не са много но е хубаво някой да ни ги покаже. Стига с този маниер, стига с това ние така а държавата е така. ВИЕ И АЗ сме държавата и след като ние сме си възпитали и гласували за тези политици ние сме си ги заслужили. Възпитайте децата си в родолюбие, възпитайте ги да харесват и обичат държавата си и тогава ще жънете плодове. Когато на тези деца им пука за клонките за планините, за бабите и дядовците, тогава ще им пука и за децата в тези домове, но докато някой им обяснява че държавата е неспособна и не можеща, че е смешна безсърдечна и т.н., до тогава ще сме нация живееща за емиграция и легализация
Надежда, имате пълна свобода да се възмущавате, колкото си искате. Но и сама усещате, че твърдението, че в Могилино няма никаква медицинска грижа, не е плод на манипулация, а нещо, което е много лесно да бъде доказано. Както и нещата, които твърди Яна Домусчиева за лъжите във филма "Дом". Толкова по-зле за Вас, ако смятате, че филма за Могилино е скандален поради течащите лиги на децата.
ОтговорИзтриванеНямам намерение да възпитавам когото и да е да харесва и обича държавата си. Особено ако става дума за България. Вместо това, бих възпитавала гражданско съзнание, изработване на умения човек да изисква от държавата това, което му се полага като на човешко същество, и да се бори за другите човешки същества, които не могат на изискват дължимото им сами, но това не означава, че нямат достойнство.
Мисля че не ме разбрахте, скандално е не течащата лига на децата, скандално е че този филм се приема за чиста монета, скандално е че Вие и такива като вас го подеха и направиха големи форуми в който само си дюдюкате. Не че някой направи нещо реално, сега чакаме да се случи. Чакаме да видим какво ново ще излезе.
ОтговорИзтриванеА че филма е манипулиран това е ясно, ако Дом лъже то Могилино също лъже. Така че просто безпредметно е да говорим, истината винаги има две лица. Но ако Дом иска да види хубавата страна на нещата, то Филма за Могилино иска да види само гадната страна. И след като има такива като вас нещата стават още по гадни.
Друг филма който предизвика скандал е Баклава а там имам позната която редовно ходи в този домът и помага с каквото може, тя самата не е достатъчно добре финансово, след скандала ми каза че такива неща няма, явно някой иска да реституира мястото защото било много хубаво, в центъра на града. Честито. Сигурно и това не е вярно, и ако се появи фил. С тази версия той няма да е истина защото просто не отговаря на вашата политика, колкото по мръсно и гадно толкова по актуално.
По повод Яна Домусчиева въобще не знам каква е тя и за какво се бори.
Мога само да Ви кажа че съм завършила политология и много добре знам какво е държава.
Стоян Михайловски този който е написал „Върви Народе Възродени” има много хубави есета за България и бъл. Народ – та той казва така” Когато обичаш майка си и баща си, ти можеш да обичаш и родът си, когато обичаш родът си ти можеш да обичаш и населеното място в което живееш, когато обичаш него, може да обичаш държавата си, а когато обичаш държавата си може да обичаш и целия свят – тогава можеш да се наречеш хуманист.” Вие много обичате др. страни, и сте големи хуманисти но всичко ви изказвания са злобни и обиждат моята страна. Тази за която пее Емил Димитров, тази за която е писал Ботев, тази за която се е борил Левски. Но вие няма как да го разберете защото ще научите детето си да иска, и да знае правата си, а няма да го научите да обича и да дава. Такива родители са възпитавали сегашните ни политици. Не да правят, а да иска. Тъжно е за хора като вас.
Мога да ви кажа също че баща ми не виждаше, майка ми не вижда и работиха. Аз и брат ми работи ме от трети клас, но такова беше положението не търсихме да се оплакваме и да плюем е, работихме и учихме, за това днес ние сме добре, много по добре от всички който са недоволни от общината, кмета, лекаря, съседа, чистача, и президента. Не си губим времето да искаме и да се оплакваме, а работим и това което можем го променяме, ако и вие бяхте като нас, днес нямаше да си пишем
Ако искате с Емил Димитров да ме разчувствате, сбъркали сте адреса. Ако се опитате да се абстрахирате малко национализма и тръгнете да проверявате фактите около филма "Дом" и този за Могилино, може малко да се попритесните. А и междувременно ще научите коя е Яна Домусчиева.
ОтговорИзтриванеРодителите Ви сигурно са достойни хора. Това, за което се боря, е да има човешко и достойно отношение в България към такива като тях.
Приятно пеене. С песни, казват, животът бил по-лесен. И не се замисляйте, за да не Ви се отворят очите!