Опит за следизборна равносметка

JK HGZ, Pixabay, Public Domain 

За социологията

Понякога е добре да се намери социолог, който да напомня, че социологията като наука не е „моментна снимка“ на това какво са казали хората, а разбиране на обществото. Каквото не излиза от сондажите, трябва поне да може да се предположи в анализите.

Все пак трябва да се признае, че българският избирател е изключително труден обект на изследване. Сменя си мнението в последния момент, често лъже анкетьорите, постъпва в разрез с учебниците по политология. Ала грешните „моментни снимки“ трябва да са повод за преосмисляне на изследователския инструментариум, а не само за безпомощни констатации.

За „Възраждане“ и ИБГНИ

Че „Възраждане“ влиза в парламента, за мен не е изненада. Следя дейността на Копейкин от години (писала съм тук и тук) и очаквах подобно развитие. Интересното, което предстои да видим, е как останалите партии в парламента ще се позиционират по отношение на „Възраждане“, дали ще се стигне до „исторически компромиси“ с тях и дали Костадинов ще влезе в ролята на „златен пръст“, ако се наложи.

Жалко за ИБГНИ, макар и също неизненадващо. Впрочем най-жалкото е решението на Маяма да смени цвета на косата си насред кампанията. Така отправя директно послание към избирателите си, че единствената ѝ цел е да им се хареса. Което е обидно за тях. Ще ми се „Ние идваме“ (под по-адекватно име) да се опитат да продължат без „Изправи се“ и Дончева.

За Лозан Панов и ДБ

Лозан Панов, когото допреди кампанията безкрайно уважавах, беше голямо разочарование. Питам се как се стигна дотук, след като в началото изглеждаше, че има потенциал да бъде поне трети на първия тур, а ако си изиграе добре картите, защо не и втори. Изцепките му срещу „Демократична България“ бяха недопустими.

От друга страна, направи ми впечатление, че от самото начало ДБ го подкрепи като че насила и не си даваше зор, а вместо това се концентрира само в своята кампания. Усещаше се някаква антипатия от страна на ДБ към Панов.

Не знам на какво се дължи това, вероятно поне отчасти е било поради непоносимостта между ДБ и Ивет Добромирова (за която се твърдеше, че му е пиар), може и други фактори да са се насложили. Но е малоумно да не удариш рамо (не финансово, а с послания) на кандидат, за когото си заявил подкрепа. Допускам, че Панов се е обидил от честолюбие. Което не го оправдава, но нищо не оправдава и ДБ.

Така че ДБ и Панов се постараха да се потопят взаимно. Единствената невинна жертва (без да броим избирателите им) в тази ситуация е Мария Касимова-Моасе, която от началото до края беше прекрасна и пазеше достойнството на другите с цената на, предполагам, трудни лични преглъщания.

За „Демократична България“

ДБ е крайно време да разберат, че не може винаги някой друг да е виновен на „демократите“, че им е издърпал килимчето изпод краката. Преди 20 години НДСВ „потопи“ ОДС, после ГЕРБ видя сметката на остатъците от „десницата“. А само през тази година първо „Има такъв народ“, после „Продължаваме промяната“ се настаниха на терена, разчистен с „кървава пот“ от ДБ – с акцията в „Росенец“ и протестите, които последваха.

Няма обаче да се връщам до „Костов е виновен“, а ще представя накратко позицията си само за настоящата ситуация.

ДБ е коалиция между три партии. Те не само са различни в ценностно отношение, а и вътре в две от тях има сериозни различия и противопоставяния. Най-консистентно (макар и не без известни ценностни опозиции) е „Зелено движение“. После са ДСБ, които се определят като повече или по-малко консервативни и се идентифицират през антикомунизма. И накрая са ДБ, които са се фокусирали върху правосъдната реформа, дигитализацията и антикорупцията, а иначе се опитват да нямат идеология. Поради което членовете ѝ са от социалнолиберални до религиозни фундаменталисти.

Тази крехка конструкция на ДБ е основание коалицията да избягва да се позиционира достатъчно категорично по важни теми, свързани с ценности, както и по други въпроси като например пандемията и ваксинирането. Да не би да настане вътрешен разкол и/или да се отблъснат избиратели. Липсата на ясни позиции обаче също отблъсква избиратели и е повод за вътрешни напрежения.

За пример ще дам поведението на ДБ по повод на предизборната декларация на София Прайд. Правата на ЛГБТИ хората е една от темите, които силно разделят коалицията. „Зелено движение“ официално се обявяват в защита на равните права. ДСБ нямат категорична позиция, но председателят на партията Атанас Атанасов официално е против, а евродепутатът (и бивш председател) Радан Кънев е по-скоро за. „Да, България“ няма официална позиция по темата, а председателят Христо Иванов и най-приближените му са пас.

Да се върна на декларацията. През април тя беше подписана от едва 17 кандидат-депутати (от различни партии и коалиции). 13 от тях бяха от ДБ – 7 от „Зелено движение“ и 6 от „Да, България“. През ноември те бяха 49. От тях цели 43 са от ДБ – 17 от „Да, България“, 13 от „Зелено движение“ (включително съпредседателите на партията), 8 от ДСБ (!) и 5 граждански кандидати.

От страна на подписалите декларацията от ДСБ този жест е демонстрация, освен на защита на равните права, и на несъгласие с ръководството на партията в лицето на Атанасов. Което пък избива в контекста на скандала с изхвърлянето от листата на зам.-председателката Цецка Бачкова. Подписалите от ДаБГ пък са „прескочили“ желанието на ръководството си в лицето на Христо Иванов (и приближените му Иво Мирчев и Антоанета Цонева) да не се заема позиция.

Освен ценностни несъвместимости, в ДСБ и ДаБГ има сериозни конфликти между ръководството и членовете, близки до него, от една страна, и останалите, от друга. Първите не пускат властта, нареждат се на избираемите места в листите (поради което беше и скандалът с Методи Лалов), не се вслушват в критика и често излизат с неадекватно артикулирани публични послания.

Приказките за дигитализация, задкулисие и сараи например могат да са привлекателни само за едно силно ограничено ядро от избиратели. На останалите трябва да им се обясни по понятен и привлекателен начин какъв е, джанъм, смисълът от тези неща – че за много хора ще е по-лесно, ако могат да подават и получават документи, както и да гласуват, електронно, че едни хора разпределят ресурсите и така прецакват останалите, и т.н.

И преди да обвиняваме „Продължаваме промяната“, следва да се запитаме защо ДаБГ не успяха да оценят, да задържат Кирил Петков и да го направят ако не публичното лице, то едно от публичните лица на партията. Той може да има трески за дялане, но има и това, от което ДаБГ (и ДБ като цяло) има болезнена нужда – харизматично излъчване, способност да обяснява понятно и конкретно за широк кръг избиратели, отвореност и приветливост.

За бъдещето на ДБ

След чутовния изборен провал на ДБ си мисля, че най-добре ще е коалицията да се саморазпусне и да се започне начисто. Както и ДаБГ и ДСБ да направят същото. Да се обособят поне две ценностни ядра – консервативно и социалнолиберално – които да заявят ценностите и приоритетите си открито. И да преценят могат ли да правят нещо заедно, или не, да се коалират ли (или влеят) в други политически субекти, да привлекат ли нови хора и какво изобщо да правят.

Но вече трябва да е ясно, че отказът да се заемат позиции по критични теми не е печеливша стратегия. Защото, ако не убеждаваме избирателите си в нещата, които смятаме за важни от страх да не ни „разлюбят“, пак няма гаранция, че те ще останат при нас. А няма да отидат при „врага“, който е по-убедителен от нас.

Политиката не е в това да правиш каквото мислиш, че избирателите искат, а да успееш да ги убедиш в това, което смяташ, че е добро за обществото. Другото е популизъм, който, ако не уцелиш адекватния тон, изглежда нелеп. Освен това е смъртоносен. Както политически, така и буквално – достатъчно е да погледнем равнището на смъртност в България.

Накратко – бъдещето на ДБ (или каквото остане от коалицията) зависи от това, дали има воля за минаване през катарзис и рестарт.

Заглавно изображение: JK HGZ от Pixabay.