Защо трябва да се внимава със зеления чай

За мен зеленият чай остана в миналото. И в снимките.

Пиша това не защото изпитвам удоволствие да говоря публично за здравето си, напротив. Смятам обаче за важно да предупредя. Има сума ти информация за чудотворно полезни напитки и суперхрани. Но как нещо ще подейства конкретно на вашия организъм – това е друг въпрос. Също и ако приемате нещо дълго време и в големи количества, е възможно, освен здравословните му ефекти, да изпитате и вредностите му.

***

Преди повече от 15 години започнах да пия всекидневно зелен чай. Преди пиех черен, с който прекалявах, та накрая докторите ми го забраниха. Зеленият чай, твърди се, пречиства организма и изобщо – има всякакви целебни свойства. Пиех го общо взето слаб, но определено повече, отколкото вода.

Допреди месец. Защото се оказа, че влияе зле върху черния ми дроб. Това беше една от хипотезите на гастроентероложката за това, защо чернодробните ми ензими (конкретно – АЛАТ, ГГТ, алкална фосфатаза) дават картина на хепатит. Другата ѝ хипотеза беше по-неприятна – автоимунен хепатит (и за хепатит В и С се изследвах – нямам). Автоимунният хепатит е болест, от която, преди да се открие терапия за нея, 10% от болните са преживявали 10 години. В наши дни 10% от не преживяват 10 години. Болните, значи, имат 90% шанс да не умрат в рамките на 10 години, поне от това.

„Пие по един литър зелен чай на ден“, написа гастроентероложката в амбулаторния лист, забрани ми да го пия и ми предписа голямо количество витамин Е. Не я послушах, надявах се, че витамин Е-то ще подейства. Който не може да функционира без кафе или чай, ще ме разбере.

Това беше през юни. Следващият преглед беше септември. Ензимите ми бяха още по-зле, въпреки конските дози витамин Е. Виждах, че перспективата е чернодробна биопсия. А ако резултатите от нея потвърдят хипотезата за автоимунен хепатит – пиене на кортикостероиди и имуносупресори, може би доживот.

След като ми се скара нежно, че не съм спряла зеления чай, гастроентероложката се канеше да ми даде направление за хоспитализация, за да ми направят биопсия. Попитах я как да живея, ако не пия зелен чай. Рече, че черен можело. И той ми е забранен, отговорих, ама ще пробвам с по-ниска доза. Помолих за месец отсрочка преди биопсията, в който да не пия зелен чай.

Резултатите от изследванията ми три седмици и нещо по-късно ме удивиха – АЛАТ в норма (и то – много под референтната стойност), алкална фосфатаза в норма, ГГТ малко над нормата, но с два пъти по-ниска стойност от преди, АСАТ, който преди беше на горната граница на нормата, сега доста по-нисък.

Така че – отървах биопсията. Поне засега. Защото, каза милата гастроентероложка: „Надявам се да не възразявате да Ви държа под око“.

Дотук бях със зеления чай. Ще оцелявам със слаб черен. Тъкмо повод да си припомня колко обичам Ърл Грей.

Може би мноооого рядко ще си позволявам матча, когато съм в суши ресторант. Не повече от 2-3 пъти в годината.

Апропо, и грейпфрутът се отразявал зле на чернодробните ензими. Грейпфрут за късмет не обичам, но за всеки случай значително ще намаля помелото (което обожавам).

***

Не искам да ви кажа да не пиете зелен чай. Пийте си, пък аз ще ви завиждам. Благородно. На различните организми може би се отразява различно, а и е възможно да съм прекалявала с количествата.

Пиша това и защото сигурно има други хора в моето положение, които се чудят защо са им толкова драматични чернодробните ензими, докато се наливат със зелен чай. И да нямат такава прекрасна гастроентероложка, която да им каже.

П.п. Скоро в отделен пост ще разкажа за лекарите, които много ми помогнаха през последната година. И ще сложа линк тук – ето.