След като публикувах отворено писмо преди няколко дена, научих за себе си доста неща. Например, че заради такива като мен трябва да върнат смъртното наказание. По въпроса как точно да бъда убита има известни спорове – едни предлагат да бъда обесена на площада, а други – да бъда линчувана. Има и идея в духа на модата на Аушвиц – от кожата ми да се направи лампа.
Разбрах, че ироничните критики могат да бъдат по-непростима проява на омраза от призивите за убийство – зависи по отношение на кого са критиките и призивите.
Разбрах също така, че съм нещастна кучка. Все съм си мислила, че съм щастлива кучка, но очевидно хора, които не ме познават лично, са наясно със статуса ми на кучка по-добре от мен. Както и че съм грозна и затова съм лесбийка – никой мъж не би си легнал с мен. Това последното (в една или друга вариация) не ми го казват за сефте. Ми грозна съм, какво да се прави. От което задължително следва, че съм и тъпа.
Не пропуснаха да ме посъветват – къде без това – да си родя дечица.
Всички вас, които упражнихте омразата си върху мен, поздравявам със снимката горе. Не мисля, че разбирате от аргументи, дано поне схващате образи. Макар и в това да не съм убедена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар