Фризерът с изненади на татко

Предполагаем кефал от фризера на татко

Татко беше оставил фризер, пълен с риба. Животът продължава и рибата е добре да бъде изядена, а не изхвърлена. Затова вземам по някой и друг пакет, когато ходя в апартамента му. После го прибирам в камерата вкъщи и при удобен момент го готвя.

Интересното е, че не я ясно какви са рибите. Увити са в по няколко плика и чак когато се размразят, има шанс да се разбере. Затова винаги има елемент на изненада.

В първия пакет например предполагах, че има глави за супа. Оказаха се две риби за печене. След ровене в интернет заключих, че най-вероятно са кефал.

Вторият пакет беше абсолютно безформен, дори не беше ясно дали в него има риба. Оказа се филе от бял амур.

За третия пакет бях почти сигурна, че е някаква риба за печене. Оказа се глава и половина за супа. Затова в момента на печката се вари рибена супа.

Татко беше човек, който никога не знаеш какво ще ти сервира – и в прекия, и в преносния смисъл. И продължава да бъде такъв, дори когато вече го няма.