„България е държава с една от най-древните истории и култури, която е имала своите славни моменти на толерантност“.
Това каза Ирина Бокова по време на изслушването си в ООН. Тези ѝ думи ме поразиха толкова дълбоко, че като заспах, сънувах странен сън:
Сънувах българската толерантност. Тя имаше черепа на Никифор вместо глава. От очните ями грееха светещите очи на Самуил. Надолу продължаваше с тялото на Динко, облечено в типичния му син анцуг. Но вместо надписа "Adidas", на него се мъдреше числото 11343, извезано със златен конец.
Изведнъж едното око изгасна. Тогава се събудих, обляна в студена пот.
Не, не е за мен тази толерантност. Твърде... славна е. Добре поне, че не е обичайна практика, а се случва на "моменти".
Няма коментари:
Публикуване на коментар