Мишел Турние, "Метеорите", стр. 75. Издателство „Хемус“, София, 1997.
Прочел Карбовски, че е починал известен писател, и решил да се разпише и той - нали продължава да се има за парче литератор (лично или чрез друг автор "Лентата", няма значение). И понеже не е чел много-много (или хич) Мишел Турние (и/или за по-лесно), цитирал в сайта си "Лентата" един пасаж (и то - със съкращения) от романа му "Метеорите", който циркулира из разни медии, изваден от контекста му. Няма да слагам линк - ако иска, читателят лесно сам ще го намери. "Авторът" на публикацията впрочем е "Лентата" - то няма и смисъл тя да е подписана, понеже вътре много собствени думи няма.
В оригиналния си вид пасажът се казва "Психосоциология на бедняка". "Лентата" го е претворила като "ЗАЩО БЕДНИТЕ СА БЕДНИ? Из разсъжденията на Мишел Турние". Само дето разсъжденията не са на Турние, а са проиграване на гледна точка на героя от "Метеорите" Александър Сюрен, който пък има биографични причини за нея - за първи път попада в среда на бедни хора и се сблъсква с феномена на бедността. Тази гледна точка не изчерпва "разсъжденията" на Турние по темата, нито личността на Александър.
С оглед на сайта "Лентата" и Мартин Богданов е добре да кажем, че героят от "Метеорите" Александър Сюрен, който размишлява за психосоциологията на бедняка, е гей. Освен това, началото на сексуалния му опит е не къде да е, а в католически пансион. В какъвто пансион, впрочем, е отраснал и самият Турние. А помним кампанията на Карбовски "Вън п*д*растите от църквата", кулминирала в "рейда" на "айнзац групата" в Троянския манастир. "Лентата", от своя страна, е сайт, който изобилства от хомофобия, расизъм и всевъзможни форми на дискриминация, срещу които Турние, по своя си начин, се бори с цялото си творчество.
Мога да си представя как би бил посрещнат от такива като Карбовски Мишел Турние, ако беше български автор, що петиции и кампании щеше да има срещу него.
По-характерен за образа на Александър Сюрен от размислите за бедността е един негов израз по отношение на онези, които Карбовски и пишещите в "Лентата" смятат за нормални: "хетеросексуалната сган" (този израз също не изчерпва мнението на Мишел Турние по темата). На същата "сган" той поднася в десертна чинийка глисти, току-що пльоснали се на земята от дебелото черво на негова приятелка лесбийка. След което двамата се понасят в танц под звуците на "Хубавият син Дунав".
Не ме разбирайте погрешно. Не че не може всеки да цитира който автор намери за добре и както намери за добре. Може, но язък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар