Личната ми мечта за София

Източник на снимката: ecotrike-bg.

От години си имам една мечта - за велосипед-триколка. В България се изработват в Пловдив по индивидуална поръчка.

Така и не се научих да карам колело (в един период като дете уж малко карах, но не можех да спирам). А вече доста години имам и проблеми с равновесието - затруднявам се сериозно със слизането по стълби без парапет, а какво остава да балансирам велосипед.

Та си мечтая как си поръчвам триколесен велосипед - красив, зелен, със сгъваем механизъм, с калници, предна и задна кошница, и се придвижвам из София с него.

Като си представя обаче ситуацията реалистично - примерно как бих стигнала до центъра - се обезсърчавам. Как да карам такова сравнително широко нещо, без да преча на пешеходци, автомобили и велосипедисти, и без да съм заплаха за другите и за себе си?

Ето защо засега не виждам смисъл да инвестирам едни 1000 лева в нещо, което евентуално би ми вършило работа в Поморие, но не и в София.

В Копенхаген например ситуацията е съвсем различна. Датската комуна "Кристияния" е известна с производството на триколесни велосипеди. Те вървят с едни огромни сандъци, в които можете да сложите няколко дечица, двама-трима възрастни, да ги направите на бебешки колички или на каквото си помислите.

Тази мечта ми е и една от мечтите за София - един ден да стане такъв град, в който спокойно да мога да си карам триколката.

И като в неделя гласувам за Виктор Лилов, знам, че мечтата ми е съвместима с неговите идеи и с тези на ДЕОС. Пък някой ден може и да доживеем да ме видите на триколка из София, кой знае...