Междувремие

Да, знам - цял месец не съм блогвала. А последният ми пост не звучеше и не изглеждаше много оптимистично. Направо си беше депресарски.

Смятах, че като се видя с повече време, веднага ще ми се доблогва. Но животът, който, както е известно от клишето, се случва, докато си правим други планове, ми намери с какво да си уплътнявам времето, така че да не усетя "свободата" в пълния ѝ обем. А и още не съм успяла да започна да си организирам времето. Това никога не ми е било от силните страни, всъщност.

Но ще блогвам по-често, обещавам. Дори само снимка, ако не се сещам какво да кажа. Или каквото и да е.