Яне Дачков

Явор Дачков е новият Яне Янев. Вече не толкова нов, впрочем. Още преди години у него незнайно как попадаха разни флашки и съдържанието им се публикуваше във вестник "Галерия".

За заместник на Яне по компромати се беше кандидатирал Бареков, но вече комай няма кой да желае услугите му.

Сега Дачков се е заел с евтини компромати, за разпространяването на които използва "Гласове".

Първо научихме, че Христо Иванов не трябвало да бъде министър, защото биографичната справка на сайта на неправителствената организация, в която работи, не била актуална. Пишело, че има адвокатска правоспособност, пък той не си бил плащал членския внос. А че не е станал министър в качеството си на адвокат, а заради дейността си в неправителствения сектор - ами това е дребна подробност...

После научихме, че кандидатката за негов заместник Аглика Адамова не е достойна за заместник-министърски пост, защото е дъщеря на баща си, а за баща ѝ се чуват лоши работи. През 21 век още има хора, които съдят другите според това, кои са родителите и роднините им. Може би според Дачков трябва да се върне социалистическия вариант на автобиография, който започваше с произхода на родителите, а постиженията на личността, ако изобщо ги имаше бяха сбутани в края.

Тъй като долнопробността на компроматите в "Гласове" се увеличава заедно с количеството им, скоро може би ще научим пикантерии за нечий интимен живот. Важното е кал да има.

Много тъжно ми става, когато умни хора играят мръсни игри.