19.07.2014 г.

За Костов, ДСБ и КТБ

Не съм костовист. Антикостовист обаче също не съм. Чуждо ми е както да боготворя който и да е политик, така и да демонизирам който и да е човек.

Иван Костов определено е силна и харизматична личност, щом концентрира върху себе си толкова любов и омраза, както и толкова теории на конспирацията. В политиката е направил неща, които одобрявам, но и такива, които не харесвам. Смятам, че той имаше голяма роля за стабилизацията на България през 1997-2001 г. От друга страна, по време на управлението му концентрацията на власт доведе до корупция, както и до цензура, сплашване на медии и отделни хора.

Костов не може да се похвали и с особена чувствителност към човешките права. Голяма гордост му е, че през 1999 година не допусна бежанците от Косово в България "заради българския национален интерес". През есента на 2013 пък допринесе за ксенофобското отношение към сирийските бежанци, наприказвайки при това неверни неща, понеже не е наясно с миграционното законодателство. От Костов не може да се очаква особена толерантност и към етническите малцинства в България.

Не мога да отрека обаче толерантното му отношение към хората с различна сексуална ориентация и защитата на правото им да провеждат гей парад.

Сега, да си дойдем вече на думата. Разполагаме с два факта. Факт № 1: Костов и семейството му имат пари в Корпоративна банка. Не е ясно колко, но се предполага, че са повече от прага от 196 000 лева, над който държавата вече не връща пари. Факт номер две: Костов излезе с позиция, че КТБ може да се спаси, вместо да фалира.

Тези два факта се интерпретират по два различни начина, в зависимост от това дали интерпретиращият е костовист, или антикостовист. Антикостовистите казват: Видяхте го сега, Костов. Докато протестът беше не на последно място срещу КТБ, той държи пари там и сега защитава банката, защото има интерес. Костовистите: Я да оставите Костов, той ли е големият враг, или Пеевски, Цветан Василев, Орешарски, ДПС и т.н.? Самият Иван Костов казва, че: не е в конфликт на интереси, защото не е действащ политик, иска да си държи парите в българска банка и с парите си в КТБ не е помагал на мафията.

По факт № 1: Да, Костов не е във формален конфликт на интереси и, да, личните интереси не са сами по себе си нещо лошо. Има обаче сериозен морален проблем, ако повече от година след началото на протестите продължаваш да държиш парите си в тази банка (освен ако не ти превеждат в нея заплатата не по твое желание). Особено ако си от ранга на Иван Костов. Защото Иван Костов е морален, политически и интелектуален авторитет за много хора. Тези хора продължават да гласуват за ДСБ най-вече заради него. Затова Костов е отговорен за действията си.

Не мога да оправдая и издънката на ДСБ с онези злополучни 48000 в Корпоративна банка. Това дори не са много пари за една партия, а за немалка част от политиците ни са "пари за семки". Гафът е по-скоро символен. Не може да си партия, да подкрепяш протестите, които бяха не на последно място против КТБ, и да държиш пари там. Просто не може. Колкото и да харесвам Радан Кънев, ако ръководиш партия, незнанието не е извинение. "Хороший человек - не профессия", както гласи хубавият руски лаф. Дано не съм лош пророк, но предполагам, че от тази история Реформаторският блок позагуби още избиратели. А досега РБ не блести с умения за привличането на нови.

По факт № 2: От това, че Иван Костов има личен интерес обаче, не следва, че не е прав в предложението си за КТБ. Ако има начин една банка, която и да е тя, да премине в читави ръце и да се стабилизира, защо да не се използва тази възможност? Защо да се използват държавни (тоест наши, на данъкоплатците) пари, за да се изплатят депозитите до лимита, вместо частни пари на някой, който е поискал да ги даде? Защо пак ние да плащаме на Топлофикация - София, Летище София и т.н.? А какво са виновни работниците, които са с блокирани заплати в КТБ сега? Защо България да трупа още дългове, ако може да спести част от тях?

Накратко - не ми харесва, че Иван Костов има пари в КТБ, въпреки това обаче смятам, че има смисъл в предложенията му за оздравяването на банката. Високият морал и липсата на личен интерес не водят непременно до смислени идеи. И обратно - проблематичният морал и користните интереси не е свързани на всяка цена с грешни идеи. Способността да правим разграничения понякога помага.

Няма коментари:

Публикуване на коментар