9.06.2014 г.

40

Селфи на 40.

Днес ме попитаха: "Нали няма да изоставиш блога си?" И ми предложиха да блогна за нещо, което не е политика. Та се сетих, че възнамерявах да блогна по повод на кръглия си рожден ден. И забравих... Затова - на патерица - ето пост по повод рождения ми ден:

На 40 съм загубила наивния оптимизъм, който притежавах на 35. (Загубих го преди три години и половина, всъщност.) Преди живеех с нагласата, че всичко може да стане по-добре. Сега знам, че има неща, които не могат да се поправят, променят, върнат.

На 40 знам, че ако истински искам нещо, може да опитам да го реализирам. А не цял живот само да си мисля, че го искам. Защото имам само един живот и той се изнизва, без да го усетя. Знам, че ако пропусна една възможност, после може да не ми се случи отново.

На 40 знам, че да осъществя това, което искам, има последствия. Знам, че освен желаните последствия, има и нежелани.

На 40 знам, че да не осъществя желанията си, също има последствия. И желани, и нежелани.

На 40 знам, че последствията от това да осъществя или да не осъществя това, което искам, засягат и други хора. И че съм отговорна.

На 40 знам, че хората сме изключително крехко нещо.

На 40 вече невинаги знам кое е правилно. Не съм убедена в моралната си правота. Не смея да раздавам присъди.

На 40 нямам мъдър съвет, който да ви дам. Бъдете щастливи. Така, както го разбирате.

3 коментара:

  1. Бих се опитала да не отлагам повече неща, които искам да правя, но съм смятала, че не мога, било ме е страх и т.н. - да свиря на бас, да сменя попрището си и др.

    ОтговорИзтриване
  2. Vinagi mozhesh da se nauchish da svirish na bass ... nyama strachno, ... puk i ne iziskva da smenyash poprishteto ...

    ОтговорИзтриване