Една от идеите ми за развитието на блога е да пиша повече в рубриката "недисциплиниран дискурс". Смятам, че има теми, които трябва да бъдат обговаряни свободно и неканонично, от гледната точка на хора, които живеят или поне са станали възможни (не смятам за толкова важно физическото пребиваване на територията на страната) тук, в България, мислят и пишат на български.
Мисля си, че реалността, в която живеем, има нужда от различни езици, на които да бъде говорена. Отвъд "мейнстрийм" езика - този на популизма, традиционализма, наивния традиционалистичен национализъм. Но и отвъд "официалния" дискурс на правата на човека. Отвъд отговорите и "истините", които ни дават религиите. Но и отвъд "истините" на науката, на Световната здравна организация и т.н. Отвъд повече или по-малко интелигентните политически идеологии.
Дори, ако щете, отвъд Мишел Фуко. Защото Фуко е имал времето и контекста си във Франция, а ние сме тук и сега. И тук и сега имаме за задача да се саморазбираме и да се правим по определени начини.
Не че, опитвайки се да бъдем "отвъд", няма огромна вероятност "да открием топлата вода" и да се озовем в някоя от гореизброените групи. Но поне да се опитаме да бъдем свободни в процеса на търсене, доколкото е възможно, имайки предвид всичките ни културни, биографични, идеологически, интелектуални и прочее багажи.
Затова искам да ви представя три блога, чиито автори, според мен, успяват в немалка степен да пишат "отвъд", да бъдат откровени и неканонични. Гледните точки и много от тезите и на тримата определено не съвпадат с моите, което обаче не означава, че не ги смятам за ценни. Понеже не знам в какъв ред да ги изброя, нека редът бъде обратен на този, по който хронологично съм ги открила.
Блогът на Юрий Кропотко. Предупреждение: внимавайте, защото там дъно няма. Не бих го препоръчала на хора в лабилно състояние, в депресия и особено - със суицидни импулси. Макар в известен смисъл тежненията към смъртта в блога на Юрий да са може би по-скоро естетическа поза. След това уточнение - Юрий не само е с богата хуманитарна култура, а и я използва, за да извършва "археология" на себе си и света си. Не съм забравила, че имам за задача да отговоря на един от текстовете на Юрий, който прочетох със закъснение и който диалогозира с мой текст. Ще стане.
Блогът на Станислав Атанасов, по-известен в Туитър като Lucifer4o. Тук предупреждението е - желателно е да сте способни да абстрахирате съдържанието от правописа. Макар да трябва да призная, че авторът в последно време като че пише все по-правилно. Станислав има куража да говори за собствените си различни сексуални предпочитания (което в неговия случай не е "различна сексуална ориентация"), като се бори с предразсъдъците на мнозинството чрез познание и откровеност. По-специално препоръчвам BDSM категорията в блога му. Ако не ви е страх. Виждала съм автора и на живо... ами не ми е страшен, но - хора разни.
Блогът на Веселин Жилов. Веско има куража с рядко срещана откритост да обговаря както себе си, така и възгледите си за света. Ако имате склонност към депресия или друг вид психическо разстройство, в този блог ще почувствате, че не сте сами, и може да получите ценни съвети. Авторът има почтеността понякога да се изправя срещу собствените си схващания и да ги ревизира. Особено препоръчвам публикациите му на тема "Разминаване с феминизма". Не че бих се подписала под тях, но ги оценявам. Поставила съм си за задача да пиша за тях и се надявам да я изпълня в обозримо бъдеще.
А вие можете ли да препоръчате други интелигентни "недисциплинирани" блогове? Отчитам, че тук съм изброила само такива с автори мъже, хрумва ли ви някой с автор жена? Убедена съм, че има и такива. Вероятно даже съм чела или чета някои от тях, но в момента не ми идват на ума.
Мисля си, че реалността, в която живеем, има нужда от различни езици, на които да бъде говорена. Отвъд "мейнстрийм" езика - този на популизма, традиционализма, наивния традиционалистичен национализъм. Но и отвъд "официалния" дискурс на правата на човека. Отвъд отговорите и "истините", които ни дават религиите. Но и отвъд "истините" на науката, на Световната здравна организация и т.н. Отвъд повече или по-малко интелигентните политически идеологии.
Дори, ако щете, отвъд Мишел Фуко. Защото Фуко е имал времето и контекста си във Франция, а ние сме тук и сега. И тук и сега имаме за задача да се саморазбираме и да се правим по определени начини.
Не че, опитвайки се да бъдем "отвъд", няма огромна вероятност "да открием топлата вода" и да се озовем в някоя от гореизброените групи. Но поне да се опитаме да бъдем свободни в процеса на търсене, доколкото е възможно, имайки предвид всичките ни културни, биографични, идеологически, интелектуални и прочее багажи.
Затова искам да ви представя три блога, чиито автори, според мен, успяват в немалка степен да пишат "отвъд", да бъдат откровени и неканонични. Гледните точки и много от тезите и на тримата определено не съвпадат с моите, което обаче не означава, че не ги смятам за ценни. Понеже не знам в какъв ред да ги изброя, нека редът бъде обратен на този, по който хронологично съм ги открила.
Блогът на Юрий Кропотко. Предупреждение: внимавайте, защото там дъно няма. Не бих го препоръчала на хора в лабилно състояние, в депресия и особено - със суицидни импулси. Макар в известен смисъл тежненията към смъртта в блога на Юрий да са може би по-скоро естетическа поза. След това уточнение - Юрий не само е с богата хуманитарна култура, а и я използва, за да извършва "археология" на себе си и света си. Не съм забравила, че имам за задача да отговоря на един от текстовете на Юрий, който прочетох със закъснение и който диалогозира с мой текст. Ще стане.
Блогът на Станислав Атанасов, по-известен в Туитър като Lucifer4o. Тук предупреждението е - желателно е да сте способни да абстрахирате съдържанието от правописа. Макар да трябва да призная, че авторът в последно време като че пише все по-правилно. Станислав има куража да говори за собствените си различни сексуални предпочитания (което в неговия случай не е "различна сексуална ориентация"), като се бори с предразсъдъците на мнозинството чрез познание и откровеност. По-специално препоръчвам BDSM категорията в блога му. Ако не ви е страх. Виждала съм автора и на живо... ами не ми е страшен, но - хора разни.
Блогът на Веселин Жилов. Веско има куража с рядко срещана откритост да обговаря както себе си, така и възгледите си за света. Ако имате склонност към депресия или друг вид психическо разстройство, в този блог ще почувствате, че не сте сами, и може да получите ценни съвети. Авторът има почтеността понякога да се изправя срещу собствените си схващания и да ги ревизира. Особено препоръчвам публикациите му на тема "Разминаване с феминизма". Не че бих се подписала под тях, но ги оценявам. Поставила съм си за задача да пиша за тях и се надявам да я изпълня в обозримо бъдеще.
А вие можете ли да препоръчате други интелигентни "недисциплинирани" блогове? Отчитам, че тук съм изброила само такива с автори мъже, хрумва ли ви някой с автор жена? Убедена съм, че има и такива. Вероятно даже съм чела или чета някои от тях, но в момента не ми идват на ума.
Няма коментари:
Публикуване на коментар