17.12.2012 г.

Не е само оръжието

След поредното масово убийство в Щатите за пореден път си мисля, че ако зависеше от мен, хората нямаше да имат право да притежават оръжие, а само да ползват и да им се дава за строго определени случаи - изпълняване на професионални задължения, спорт и т.н. И след изпълнението на дейността да се връща някъде на съхранение. По същия начин, по който се постъпва с лабораторни, медицински и прочее небезопасни субстанции и устройства.

Знам, че това не би спряло убийствата. Ако на някого толкова му се убива, има достатъчно незабранени вещи, които могат да послужат за тази цел. Не е нужно да се притежават устройства, предназначени специално за убиване; и особено - улесняващи убиването на много хора. И - по-важно - не приемам държавата да легитимира правото да притежаваш нещо, предназначено за убиване.

В същото време, знам, че правото да се притежава оръжие съвсем не е единствената предпоставка за масови убийства. По този повод Юлиан Попов прилага в блога си статистика, която ме накара да се позамисля. И в САЩ, и във Финландия, и в Швейцария има висока степен на притежание на лично оръжие. Но в САЩ стават над седем пъти повече убийства (изчислено на 100 хиляди души), причинени от огнестрелно оръжие, отколкото във Финландия. Въпреки че притежателите на оръжие във Финландия са процентно малко под два пъти по-малко от тези в САЩ.

Не е само до притежанието на оръжие, а и до културата, ценностите и как тези ценности се променят в определени социално-исторически контексти.

Един мой американски приятел, вярващ католик, твърдеше, че Христос учел да не се убива, освен когато човек защитава личната си собственост. Това убеждение е някак дълбоко вградено в американската култура - че частната собственост е в известен смисъл по-важна от живота. Не че всички американци го споделят, разбира се. Ала е част от духа на тази страна.

Сещам се и за понятието "loser", също типично за американската мисловност. На български нямаме адекватен превод на тази дума. "Загубеняк" е по-скоро нещо като "смотан", а "неудачник" - такъв, който няма късмет. Докато лузърът сам си е виновен, че е лузър. Ако работиш здраво, ще успееш. Ако си се провалил, то е поради собствените ти мързел, безволевост и т.н. Струва ми се, че тук прозира и някакъв имплицитен калвинизъм - хората са призвани или осъдени, а осъдените са и виновни, че са такива, и не заслужават никаква милост, понеже така и така ще горят в ада.

Финландия, от своя страна, като уважаваща себе си скандинавска страна, е характерна с ценности като зачитане на достойнството на всеки човек, даване на равен шанс на всички и т.н. Оттук - макар притежателите на оръжие също да са много, употребата му не е така честа.

В предишния си пост писах, че в България човекът като такъв не е ценност. Ето защо смятам, че и тук правото на притежание на оръжие е, меко казано, вредно. Отделен въпрос къде и кому може да помогне то... аз не виждам особена полза. Има средства за самозащита, които не убиват.


7 коментара:

  1. Оръжията не убиват хора. Хората го правят. Гражданин без оръжие е безпомощен пред разбойника, защото разбойникът се е подсигурил и има такова.

    ОтговорИзтриване
  2. Де ги тия граждани, дето така са се спасили от разбойниците с оръжие. Най-много касапница да стане. А и разбойникът е гражданин. Ако и двамата имат оръжие, са двама граждани, които са се подсигурили с оръжие.

    ОтговорИзтриване
  3. "Unlawfully held guns cannot be counted, but in Bulgaria there are estimated to be 93,206"



    Ако бандитът има оръжие, а гражданинът няма, отношенията са между господар и жертва. Пример - в момента някогашните рекетьори управляват политиката и икономиката едновременно.


    В другия случай има известно изравняване на шансовете.

    ОтговорИзтриване
  4. Данните за Америка, Финландия и Швейцария не са сравними (в качеството си на статистически показатели), т.е. объркването идва от това, че гледате едни числа и механично се опитвате да направите сравнение.

    Без да стандартизирате въпросните числа/коефициенти всеки опит за сравнителен анализ представлява фриволност, в която няма много смисъл.

    Как ще ги стандартизирате е принципно несложен въпрос (необходими са обаче много изчисления, познания и евристично мислене по отношение на ключовите показатели за населението на 3-те държави, които имат отношение към оръжието, психичното здраве, криминалната активност, населеността, стреса и т.н.). Ако го направите правилно ще видите, че масовото убийство от преди няколко години във Финландия едва ли се различава в смисъл на сравними статистически показатели от това в Америка. Може да пробвате и с Норвегия на Брайвик, едва ли ще има съществени разлики.

    Един вид с предложените аргументи не доказвате, че не е само оръжието. Важно е дали е режимът на достъп до оръжие оказва влияние (от политическа гледна точка), защото ако е така, това може да се промени. Така или иначе, този въпрос стои отворен.

    Драматична ли е ситуацията? Общо взето не... текуща тема с масови убийства, която циркулира на всеки няколко месеца (даже се чуват и приказки, че и на г-н Обама вече му било едва ли не писнало да изказва съболезнования по темата); българските медии я покриват малко по-рядко, но то и главните действащи лица от медиите не участват поне засега в подобни ситуации, а са заложили предимно на ножици и рязане на ленти (дано след години не се окаже, че тия ленти са като лентите с НДК-то където не един и двама млади хора дадоха здравето и живота си).

    Може ли да се направи нещо по въпроса? Ако някой може и знае, той едва ли пише по темата. И по-важното е, че дори и да може, не го прави. Защо - това е вече интересен за проучване въпрос.

    Относно генерализациите за Финландия вижте http://en.wikipedia.org/wiki/Jokela_school_shooting . Не ги подценявайте! Само за последните 5 години имат 2 масови убийства. А на тази територия, на която живеят едва около 5+ милиона души (около 16 на кв. км, - за сравнение в Кънектикът този показател е 285 на кв. км), може да се каже, че проблемите са много сериозни,

    ОтговорИзтриване