Днес Peter Hammill има рожден ден. Нееднократно в блога съм изразявала пиетета си към него. Този път ви предлагам да послушаме малко музика. Осъзнавам, че ще я чуят най-вече тези, които и иначе биха я чули, но все пак има хора, които ще се зарадват на този пост. И най-хубавото е, че не всички от тях познавам лично.
Hammill като съвсем млад...
... и преди броени дни:
Peter Hammill, за когото смисълът е по-важен от жанра и който втрещи каноничните прогресив рок фенове, заигравайки се с пънка:
Peter Hammill, чийто бунт срещу комерсиалното остана неразбран дори за част от феновете му, които не усетиха иронията и решиха, че се опитва да направи хит:
Peter Hammill, който няма нужда от специални ефекти, за да въздейства - само с пиано и глас може да те накара да настръхнеш:
Peter Hammill, който пее за всичко - от глобални, фантастични, философски и пр. теми до дребните детайли, които изграждат и рушат човешките отношения:
Мога да продължавам още дълго и все няма да е достатъчно. Затова ще завърша с песента, в която като че в най-голяма намирам себе си през последните 4-5 години:
Няма коментари:
Публикуване на коментар