18.08.2012 г.

Какво се казва в доклада на Комисията за защита от дискриминацията



Вчера от Комисията за защита на дискриминацията свалиха докладите по изследването „Стереотипи и предразсъдъци в учебници, учебни помагала и образователни програми и планове за подготвителното и основното образование” и публично се отрекоха от него, като прехвърлиха цялата отговорност на предишния състав на комисията. Реших да направя достъпен обобщаващия доклад (който включва основните изводи от всички останали), защото с оглед на разразилия се скандал публиката следва да има право на собствена критична преценка. Споделям призива на Имануел Кант, че човек трябва да има смелост да си служи със собствения разум. Чак след като прочетете, ще можете да отговорите за себе си дали някои иска да цензурира или маха Ботев и Вазов от учебниците и какво точно се казва в набеденото за "скандално" изследване.

Можете да прочетете доклада онлайн в блога, или (предполагам, ще ви е по-удобно) като кликнете на квадратчето горе вдясно или го отворите оттук. Можете и да си го свалите.

Не съм склонна да повярвам, че договорите ей така са изчезнали. Ако допуснем, че не могат да ги намерят в комисията, екземпляр от основния договор трябва да се намира при възложителите, тоест в Министерството на труда и социалната политика. Експертите, от своя страна, също следва да имат екземпляри от своите договори.

Да си призная, съвестно ми е, че така разкритикувах предишния състав на комисията за качеството на някои от докладите и за качването им на сайта в суров вид. Не отчетох факта на смяната на състава на комисиите, а с този факт е твърде възможно да са свързани бързането и неуредиците. И държа да заявя, че не искам да бъда идентифицирана с онези, които се нахвърлиха върху изследването. Убедена съм, че идеята му е много ценна, както и основните резултати.

Неведнъж съм казвала, че вкопчването в историческите идеологеми (тук причислявам и литературния канон) издава сериозни дефицити в настоящето. Всеки път, когато се поставят под въпрос митологемите от времето на оформянето на българското национално съзнание (тоест времето на Възраждането и първите десетилетия след Освобождението), се стига масови истерии и до пълен отказ да се мисли. Колкото и да не се харесва това на масовото съзнание (и на министъра на образованието, оказва се), през двадесет и първи век не можем да живеем така, както през деветнадесети. И е добре образованието да преосмисли каноните и митологемите така, че да е адекватно на съвремеността.



Няма коментари:

Публикуване на коментар