От мързел към масова истерия

"Ще махат/няма да махат Ботев от учебниците" гейт е прекрасен пример как общественото внимание може да бъде обзето от нещо, с което почти никой не е наясно - от възмущаващите се във Facebook до политиците.

Председателката на издателство "Просвета" Йоана Томова пише гневно писмо по повод позиция на Комисията за защита от дискриминация, внушаващо, че комисията иска да се премахне стихотворението на Христо Ботев "На прощаване" от учебниците по литература. Медиите масово започват да тиражират избрани отрязъци от това писмо (което не видях никъде цялото, включително и на сайта на "Просвета"). Намесва се самият образователен министър - ааа, няма да махаме Ботев, ако премиерът не беше толкова зает, и той щеше така да каже.

Не исках да се изказвам публично по темата, преди да съм прочела какво точно казва Комисията за защита от дискриминация. А това се оказа нелека задача, защото става въпрос за много доклади (не са 25, както твърди Емилия Милчева, защото два от линковете не работят, два от докладите се повтарят по два пъти, а един доклад го има в два различни варианта). Е, прочетох ги. Всичките. Докладите са обобщени в последния, който е озаглавен "Решение" - ако не сте вманиачени мазохисти като мен, можете да погледнете само него.

Анализите са направени в рамките на проект "Равенството - път към прогрес", към който проект е извършено изследване, озаглавено "Стереотипи и предразсъдъци в учебници, учебни помагала и образователни програми и планове в подготвителното и основното образование". В изследването се включват:

- количествено изследване (с анкетна карта), за което екипът твърди, че е представително, на 980 учители от цялата страна
- фокус групи (ще рече групови дискусии) със 135 деца от предучилищна възраст до завършване на степента на основно образование
- анализ на съдържанието на учебниците и учебните помагала от подготвителната и основната образователна степен.

Проектът не включва анализ на съдържанието на гимназиалните учебници, за което мога само да съжалявам.

Смисълът на проекта е простичък - не да се цензурира съдържание, което е неизменна част от българската култура, а да се преподава с уважение към човешките различия и с отчитане на социално-историческия контекст, в който са създавани дадени произведения. Да не се нагнетява омраза. Да не се учи само за християнските празници, защото в България няма само християни. Да се включват и приказки, песни и пр. на малцинствените групи. Жените да не се представят само като майки, домакини и съпруги. Да не се внушава, че децата са виновни или безпомощни, а старите хора са достойни за съжаление или присмех.Да се възпитава толерантност към хората с увреждания. Да не се премълчава сексуалната ориентация на велики личности като Оскар Уайлд. И т.н...

Смисълът на протеста също е простичък - не пипайте статуквото, не пипайте канона, не ни усложнявайте живота. Какво по-лесно от това да си вържем статуквото с популистки патриотични ценности. Едно от любимите ми определения за идеология е, че идеологията е представянето на частния интерес за всеобщ.

Йоана Томова (и не само тя, но нейно е писмото) би трябвало да знае, че литературните произведения, както и историческите събития, не говорят "сами по себе си", а се възприемат чрез интерпретации. И че именно интерпретациите са едно от основните неща, които образованието върши. Би трябвало да знае и че много елементи в учебниците действат скрито и внушават ценности и нагласи - картинки, въпроси и тъй нататък. Би трябвало да знае и че не по-маловажно от това какво пише е какво не пише. Каква чувствителност не се създава.

Смешното е, че, както се отбеляза и на други места, точно издателство "Просвета" е похвалено в доклада по признаци етническа принадлежност и възраст върху учебниците за седми и осми клас (стр.9-10) и то - точно за "На прощаване". Интерпретацията на стихотворението е определена като антидискриминационна. Следователно какъв е проблемът, щом "Просвета" е показала, че може прекрасно да се справи и без да цензурира Ботев:

Литература, 7. клас, Просвета, 2008, Инна Пелева, Албена Хранова, Нелида Перянова
(...)
Стр. 7,8 - Христо Ботев, „На прощаване”. Противно на предварително съществуващи очаквания, анализът на произведението е изключително коректен и не предизвиква съвременно преекспониране на отрицателно отношение към турците.
Стр. 10 - Нови понятия – национално самосъзнание. „...именно Възраждането – епохата, в която Христо Ботев живее и твори – формира националното самосъзнание като групово и личностно преживяване... организираната борба за църковна независимост. ...идеята за собствена, независима българска държавност... Езикът, кирилската азбука, културата, традициите, историческата колективна памет, християнската ценностна система, празничният календар (...) – всичко това участва в изграждането на българската национална идентичност. Разбира се, днес в страната живеят и турци, евреи, арменци, роми и др., чийто произход ги обвързва с различни от най-разпространените тук битови, културни и/или религиозни традиции. Тези наши съграждани също са част от съвременната българска нация, защото възприемат България като своя родина, спазват законите на Републиката и са пълноправни участници в политическия, икономическия и духовния живот.” Единствено в този учебник толкова ясно и непредубедено авторите и изучаваните произведения се представят и коментират по начин, който не би предизвикал мълчалива съпротива и отрицание от страна на ученици, принадлежащи към различна от българската етническа принадлежност. Понятието национална принадлежност не е противопоставено на понятието етническа принадлежност. Нещо повече, посланието в текста е определено антидискриминационен [несъответствието в родовете е така в доклада, б.м. - Светла Енчева]. Този подход се наблюдава при анализа на всички текстове, кореспондиращи с признака етническа принадлежност. Намерена е и изключително подходящата форма за съпоставяне с аналогичните текстове от чуждата литература, с което акцентът се поставя върху общочовешките ценности и проблеми.

За интерпретацията (по-скоро за липсата на такава) на "На прощаване" е критикувано издателство "Анубис" (пак там, стр. 13):

"Турска прокуда, беснеещ турчин, турците...убиват, позорят.. и т.н." При евентуалното възприемане на текста извън историческия контекст, съществува риск за пренасяне на отрицателното отношение към турците от страна на учениците върху техните съвременници. Липсва съвременен коментар за историческите измерения на описани събития и явления.

И похвалата към "Просвета", и критиката към "Анубис" са отразени в окончателния доклад (стр. 12-13)

Смятам обаче, че основната отговорност за скандала не е на Йоана Томова, нито на медиите, а... на самата Комисия аз защита от дискриминация.

Защо?

Резултатите от изследването са публикувани в сайта на КЗД в рубриката "Новини". Само че "новината" се свежда до две изречения, че е направено еди-какво си изследване и че можем да "прегледаме резултатите по-долу". А "резултатите", са, както споменах, много доклади. С обем от 5 до 50 страници. А най-важният доклад, обобщаващият, е забит най-долу и носи плашещото заглавие "Решение". "Ау, щом има решение, ще ни карат да изпълняваме", казва си Йоана Томова, може би. И не само тя, а и много народ остава с впечатлението, че каквото пише в доклада, е задължително да се изпълни, пък практически никой не знае какво пише в доклада. А е известно, че неизвестността плаши...

Не се прави така, колеги от КЗД (казвам "колеги", защото на експерти от нашата Социологическа програма ни се е случвало да работим заедно с представители на комисията и те имат поглед какви доклади пише нашият екип). Когато се публикува информация по подобна чувствителна тема, много важно е тя да е придружена от прессъобщение (или аналогичен информативен текст), което да обобщава основното, което искате да излезе в медиите за изследването. Знаете, че медиите масово препечатват прессъобщения и че е много малко вероятно някой журналист, който гони сума ти други задачи, да се запознае със стотици страници анализи, че и смислен текст върху тях да напише.

Всъщност е по-добре, че почти никой няма да си даде труд да прочете докладите. Между тях има огромни разлики - като се почне от графичното оформление, мине се през структурата, гледните точки и се стигне до стила. Да не говорим за нивото. Някои от докладите са на високо академично ниво, други се чудя ученици ли са ги писали (който ги е писал, най-малкото не владее основни правила на правописа). Някои започват с лекции по въведение в социологията и социология на пола, в други само се посочват примери - в този учебник така, в онзи - иначе. Няма единство и в разбирането на признаците на дискриминация - според едни от авторите (само на един от докладите е ясно авторството, впрочем) дискриминация по възраст ще рече да се показва определена възраст в недобра светлина, според други признакът "възраст" ще рече най-вече дали учебникът е съобразен с възрастта на децата. Някои от експертите показват впечатляваща нечувствителност към определени форми на дискриминация. Някои пък "търсят под вола теле" - в един от докладите например се твърди, че поемата "Горски цар" на Гьоте била индиректно дискриминационна към децата, понеже образът на детето се свързвал със Смъртта (?) (доклада по признаци етническа принадлежност и възраст, стр. 12, 31). В някои от докладите прозират нерефлексивно попити клишета и стереотипи. Например в този за етническата принадлежност (върху учебниците за предучилищна възраст, първи и втори клас) на стр. 1 е даден следният пример от учебник:

изображение на афро-американче с големи халки на ушите, тарамбука и боси нозе. Децата трябва да познаят думата „негър” към изображението.

Заключение:
Така поднесена информацията създава впечатление у децата, че всички представители на негро-австралоидната раса изглеждат по този начин и ги учи на неправилното обръщение „негър”, което официално е признато като дискриминационен израз.

Нямам възражения към това, че обръщението "негър" е признато за дискриминационно. Думата "афроамериканец" обаче идва от Съединените щати, които и са родината на т. нар. "политическа коректност", и се отнася до американските граждани с африкански произход. Ако на картинката има босо чернокожо дете с халки на ушите и тарамбука, то по-скоро ще да е африканче, не афроамериканче. Не става дума за случайна грешка, защото в подобен контекст се говори за "афро-американци" на още три места в доклада (на стр. 2). Но кой да се замисля над клишетата...

Мога още много да говоря, но това не ми е целта - исках да дам само няколко примера. Количественото изследване и фокус-групите предпочитам да не коментирам - не че няма трески за дялане, но ще отворя една професионална уста, която едва ли някой ще иска да слуша.

Смятам, че отговорността не е толкова в отделните автори, колкото на цялостното ръководство на изследването (и проекта). Цари пълен хаос, не става ясно защо едни доклади включват по един признак на дискриминация, други - по два или три, защо има доклади, които се казват по еднакъв начин (в повечето случаи са изследване учебниците на различни класове), защо са така подредени докладите на сайта, защо има неработещи линкове, частично дублиращи се доклади и т.н. Случва се не всички експерти да си свършат работата еднакво добре, но е важно крайният продукт да е в приличен вид, а не правописни грешки да се копират без поправка и в окончателния доклад. Можеше в интернет просто да се публикува окончателният доклад, придружен от кратък текст какво пише в него.

Всичките ми критики не изключват убеждението, че направеното изследване е много ценно и че окончателният доклад като цяло е добър. Както и че воплите "махат Ботев" обслужват гилдийни, политически и прочее интереси. Но който иска да бъде разбран правилно (особено ако е недолюбван от всевъзможни популисти), трябва да положи поне минимални усилия за това.