Наскоро Тошка припомни (използвам случая да ви поканя да посетите новия ѝ неанонимен блог) вече позабравения случай с убийството на Яна Кръстева. Тогава, както сигурно помните, първоначалната информация за Яна беше, че е клошарка. Ден-два след това беше открит труп на жена в Перловската река. След като няколко седмици по-късно тялото беше идентифицирано, най-важно беше да се съобщи, че жертвата е била наркоманка. Че е била изключителна поетеса се оказа не толкова важно. Не ми е известно да тече разследване дали сама е паднала в реката, или някой ѝ е помогнал.
Споменавам тези случаи заради вчерашното убийство в центъра на София. Из комай всички медии, на които попаднах, беше тиражирано, че жертвата се е занимавала с черно тото. Един вид, заслужила си го е.
Полицейските съобщения са си полицейски прессъобщения. Има какво да се желае по отношение на чувствителността на българската полиция към ценността на човека, но в случая повече ме притесняват медиите. Етично ли е (и чии интереси обслужва) да разпространяваш подобна информация за убит човек, след като съдът го е оправдал срещу обвиненията за черното тото? Възможно е решението на съда да не е било правилно. И все пак - нали всеки беше невинен до доказване на противното? Броят на проверките на бизнеса на една личност не доказва вина.
Същото наблюдавам и по отношение на живи хора. Репортерът Васил Иванов реши да използва социалния си авторитет, който понатрупа покрай това, че взириха апартамента му, за да извади от десет кладенеца вода, че на семейство Начкови, които станаха жертва на полицейски произвол, не му е чиста работата. С което невъзвратимо ми падна в очите.
Никой не заслужава да го убият или да бъде друг вид жертва. И жертвите, и близките им заслужават уважение на човешкото достойнство и честно разследване. В степента, в която отказваме да разберем и да променим унизителното отношение към жертвите, рискуваме да някой ден да се отнесат към нас по същия начин.
Да, и журналистите не са застраховани от подобно отношение.
Споменавам тези случаи заради вчерашното убийство в центъра на София. Из комай всички медии, на които попаднах, беше тиражирано, че жертвата се е занимавала с черно тото. Един вид, заслужила си го е.
Полицейските съобщения са си полицейски прессъобщения. Има какво да се желае по отношение на чувствителността на българската полиция към ценността на човека, но в случая повече ме притесняват медиите. Етично ли е (и чии интереси обслужва) да разпространяваш подобна информация за убит човек, след като съдът го е оправдал срещу обвиненията за черното тото? Възможно е решението на съда да не е било правилно. И все пак - нали всеки беше невинен до доказване на противното? Броят на проверките на бизнеса на една личност не доказва вина.
Същото наблюдавам и по отношение на живи хора. Репортерът Васил Иванов реши да използва социалния си авторитет, който понатрупа покрай това, че взириха апартамента му, за да извади от десет кладенеца вода, че на семейство Начкови, които станаха жертва на полицейски произвол, не му е чиста работата. С което невъзвратимо ми падна в очите.
Никой не заслужава да го убият или да бъде друг вид жертва. И жертвите, и близките им заслужават уважение на човешкото достойнство и честно разследване. В степента, в която отказваме да разберем и да променим унизителното отношение към жертвите, рискуваме да някой ден да се отнесат към нас по същия начин.
Да, и журналистите не са застраховани от подобно отношение.
Това ми се струва един вид защитна реакция: "Той е бил ЛОШ, затова му се е случило нещо ЛОШО, но то няма да се случи на МЕН." Лешояди.
ОтговорИзтриванеА най-отвратително ми е, когато чуя при обсъждане за нападната/изнасилена жена, че тя най-вероятно "си го е търсила". Защото, нали, алкохолът, предизвикателните дрехи и късното излизане сама директно казват "Да, бе, всеки може да прави с мен каквото си пожелае."
За изнасилените е особено брутално. Но смятам, че на каквото и престъпление да е жертва човек, подобни "защитни реакции" са най-малкото нехуманни.
ОтговорИзтриванеНехуманни, но човешки. Когато кажеш, че на някой лош човек му се е случило нещо лошо, тогава светът е справедлив, но ако кажеш, че на някой прекрасен човек му се е случило нещо лошо - тогава светът се обръща с краката нагоре, превръща се в несправедливо, несигурно и страшно място. Ако и на добрите хора им се случват лоши неща, значи нещо лошо може да се случи и на нас самите?
ОтговорИзтриванеДа, Криси, и именно заради това е по-трудно и по-важно да развием чувствителност за несправедливостта към "лошите" или към тези, които ни ги представят за такива - лесно е да съчувстваш на "добрите", но другото е въпрос на разбиране за човешки права. Човешките права са еднакви и за "добрите", и за "лошите".
ОтговорИзтриванеНикой няма доверие в съдебната система!
ОтговорИзтриванеНяма такова нещо като "съдебната система" като цяло.
ОтговорИзтриванетова което ще напиша е само хипотеза разбира се: Класическият въпрос в случая е "Кой има мотив, интерес от това убийство?" Очевидно е че става въпрос за засегнати интереси в хазартния бизнес. Спортният тотализатор и Държавната лотария едва ли са засегнатите институции в случая. Йордан Динов е директен конкурент на Еврофутбол, при това, за разлика от манипулираните залагания при Еврофутбол, Динов е качествено по-добър конкурент. Действията на държавата преди този разстрел са наистина подозрителни: опит да се криминализират залаганията в интернет, последван от опити за филтриране на интернет за сайтове позволяващи залагания.... кулминацията - публичен разстрел! Някои биха възразили че Динов е дребен играч - така е, но не забравяйте че за мутри като Черепа дребни играчи няма! Щом някой си е позволил да нагази в територията на мутрата, той заслужава показен разстрел. Точно така - това според мене е разстрел за назидание. В допълнение - бизнас-империята на Божков се разпада стремително и това още повече го озлобява, та не е чудно подобни случки да зачестят - ранените животни стават изключително агресивни - инстинкт за оцеляване.
ОтговорИзтриване