Ще гласувам за Меглена Кунева

Трудно ми е да напиша това, което ще прочетете. Най-малкото, налага се публично да заявя, че вече не съм "синя". Когато си бил "син" 21 години, подобно признание не е лесно.

Трудно ми е, но се чувствам длъжна.

Защото виждам как не само форумните тролове, а и умни и читави хора, които високо ценя, се поддават на класически ченгеджийски манипулации. Дори няма да си правя труда да отговарям на тези манипулации - най-добре прочетете при Вени Гюрова - обяснила го е прекрасно и е добавила много повече информация, отколкото аз бих могла. Задължително е да се прочете по темата и публикацията на Иван Бакалов.

Защото не ми побира умът как неправилната употреба на думата "хакер" може да е по-сериозен проблем от организираното ограничаване на правото да говориш дори там, където не искат пари за това.

Защото това вече дори не е компроматна война - по-страшно е - превърнало се е в публично валиден мит, всеки опит за развенчаването на който е равносилен на светотатство.

И най-вече - защото блогът ми е пространството, в което казвам това, което мисля, дори това да не се харесва на всички. Това е най-добрият начин посланието ми да намира онези, които трябва.

Защо престанах да вярвам в "синята идея"? Мога да говоря много за това, но ще се опитам да бъда кратка, защото темата е Меглена Кунева, все пак.

Смятам, че партиите са, за да изразяват интересите на определени групи граждани. През 1989 нямаше чак толкова обособени интереси, които една "дясна" партия да защитава - имаше най-вече идеята, че не искаме тоталитаризъм, а демокрация. Каква точно демокрация, едва ли мнозина имаха представа.

Повече от двадесет години по-късно има много избиратели, чиито начин на живот и интереси ги правят адекватни десни гласоподаватели. Дясното обаче се е разделило на две части. Едната част се опитва да постигне обединение по клиентелистки - чрез "широки коалиции", вместо да се бори да се превърне в изразител на интересите на потенциалните си избиратели. Там няма друго, освен борбички, нагаждане и натиск. Натискът ще да е сериозен, щом и Мартин Димитров се подчини на онези, които навремето бяха най-големите му врагове. За съжаление, Мартин Димитров за мен вече е политически труп.

Другата част на синьото се опитва да бъде проводник на дясното от в стил Европейската народна партия - по-конкретно по модела, внедрен от Конрад Аденауер - и да изповядва консервативни и християндемократически ценности. Дори и да допуснем, че тези ценности имат някаква адекватна социална база в България, те са ми дълбоко несимпатични и чужди, особено на фона на това, което ми е личен приоритет през последните години - защитата на човешките права.

Май окончателно престанах да се чувствам синя (макар малко по-късно да го осъзнах), докато с няколко съмишленици водехме сизифовска борба за промяна на Закона за чужденците в България. Стана ми ясно, че някакви си там човешки права, особено на чужденци, просто не са тема и кауза на Синята коалиция. Дори бяхме обвинени (от кого - няма да кажа, но не е Мартин) в липса на патриотизъм.

Та защо да гласувам за сините, ако те не изразяват моите ценности? За Прошко Прошко ще гласувам за кмет, понеже има модерна и ориентирана към човека визия за града, която, в общи линии, споделям (като изключим възгледите му за Женския пазар и някои други детайли). За общински съвет ще гласувам за листата на Зелените. Защото на софийския син клиентелизъм трябва да се сложи край и защото все пак Зелените изразяват някакви либерални ценности. Но не мога да подкрепя кандидат като Румен Христов. Не бих гласувала и за Малинов, въпреки че го подкрепих на предварителните избори, защото беше по-читавата кандидатура.

Та да се върнем на Меглена Кунева.

Меглена Кунева е автентично либерален политик. Вече съм писала, че "либерално" и "неолиберално" не е едно и също нещо. А тук съм обяснила какво разбирам под "либерално" и какъв тип избиратели биха подкрепили либерален кандидат или партия. Ще си позволя да го повторя:

(...) една голяма група остава без политическо представителство. Тази група се състои от хора, които знаят, че светът е шарен и искат да живеят именно в такъв свят. Не искат да бъдат следени и да се страхуват, че всеки момент полицията може да разбие вратата им по погрешка. Не искат да живеят в държава, в която има концлагери за чужденци и за хора с увреждания, дори и за деца. Искат хората на инвалидни колички да не са приковани по домовете си, а да могат да излязат на разходка. Искат да имат правото да бъдат различни. Или поне, да бъдат индивидуалисти. Знаят, че има малцинства и че малцинствата се състоят от хора, които заслужават уважение толкова, колкото и мнозинството. Знаят, че истинското приятелство не зависи от етнос, националност или сексуална ориентация. Знаят, че не всичко е държава, но и че не всичко е пазар.


Преди двадесет години тези хора щяха да гласуват за СДС. Днес много от тях не виждат за кого да гласуват, въпреки че са убедени, че правото да гласуваш е сред най-важните елементи на демокрацията. Те не искат за президент нито простак, нито фюрер, нито месия, а цивилизован и отворен към света човек.

Меглена Кунева е именно такъв човек. Тя е единственият от кандидатите за президент, който говори за човешки права. В дебата между по БТВ спомена "човешки права" няколко пъти, докато Росен Плевнелиев внушаваше колко е важно да се защитава статуквото, а Ивайло Калфин убеждаваше, че президентът и премиерът трябва да са от различни политически сили.

И ако ми кажете "ама тя само говори", ще ви отговоря, че за мен е показателно, че другите и това не правят. Защото то просто липсва в политическия им хоризонт.

За един либерален политик, какъвто е Меглена Кунева, е важно какво отделната личност е постигнала, а не кой е тъстът ѝ или племенникът, лелинчото, свакото, етървата и т.н. Човек не си избира родителите, а в модерния свят семейството е плод на любов между личности, а не на договорка между родителите им. Затова Меглена Кунева не може да бъде обвинявана заради това, кой е бил тъстът ѝ. Затова и, впрочем, тя не си прави актив от това, че баща ѝ е бил в концлагера в Белене, въпреки че би могла.

За един политик от международна величина, какъвто е Меглена Кунева, са важни честните постижения, а не връзките и уреждането. Затова звучат комични обвиненията защо не ни е уредила по-добре, докато е била комисар по защитата на потребителите. Ако българската държава не е предприела достатъчно действия по защитата на потребителите, отговорността е на управлението й, както и на обществото, което не е достатъчно зряло, за да се бори за правата си.

Меглена Кунева е успешен политик от международна класа. И това не е без значение, ако го сравним с палитрата от всевъзможни видове резил, които предизвикват настоящите ни управляващи. Президентът няма големи правомощия, но е "олицетворение на нацията" (при това - не на "нация" в етническия смисъл на думата), затова е важно как изглежда пред света и какви послания излъчва.

Меглена Кунева е от малкото политици в България, за които е важен смисълът на посланието, а не формата, в която са опаковани. Цитирам от интервю в е-вестник:

Въпросите [на медиите - бел. Св. Ен], дори когато са лични, са например каква марка костюм носите. Извинявайте, но много по-важно да ме попитат каква книга чета - според мен така ще издам много повече за личността си. Да не говорим за изключително тревожни случаи, през които сега минаваме. Например въпросът за медиите - аз не знам какво мислят г-н Плевнелиев и г-жа Попова за това, какво мислят другите. Медиите продължават да изтощават почвата. Какво мислим за Катуница? Не може за да кажеш какво мислиш за Катуница - трябва да си платиш. (...) Редно е да има дебати. Най-добре е хората да бъдат попитани какво искат да чуят. Има лайфстайл списания, аз не съм против това, нека там да се види костюмът ти, какъв си бил като малък, всички тези неща, това е част от общата картина, не бива да има незадоволено любопитство. Но това е лайфстайл! Когато национални телевизии се занимават само с това, за да привлекат публика, това означава, че тотално сме изгубили желанието си да мислим политически.

Затова ще гласувам за Меглена Кунева и против "лайфстайл" политиката, както и всякакви други имитации на политика. Защото модерната демократична политика се прави с нашето участие. И всеки, който ни убеждава нещо друго, е поредната политическа марионетка. Или балон.