Към Английският и аз: първо действие
Да, групата по английски в ИЧС, ниво "напреднали", съботно-неделен курс, си има нов преподавател. Трябва да благодарим най-вече на Гери - съкурсничка, която е прокурор. След като предишният учител, наред с пълната му липса на педагогически способности, написа на дъската "movy" (вместо "movie") и "garbich" (вместо "garbage"), чашата преля и Гери инициира подписка да го сменим. В нея се включихме шест от общо седемте курсистки. Седмият човек беше Ким от Корея. Не искахме да я въвличаме, за да не я притесним, защото изглеждаше много стеснителна и избягваше да общува с останалите, въпреки че сме се опитвали да я предразположим. Понеделника преди Великден Гери отишла в ИЧС с подписката и се държала много прокурорски. Рекла, че и дума не може да става за преговори.
Нощта преди събота сънувах, че отивам на курс и там е старият учител, който ни се муси, че сме поискали да го сменим. И ми беше гузно едно такова - преподавателят не беше лош човек, въпреки че не ставаше за тази работа. Друга съкурсничка сподели, че била сънувала същото. Замъкнах се към ИЧС с притеснение и без никакво желание, но що да видя - на преподавателското място стоеше друго лице. Някои момичета от курса, които са били проверили положението предната седмица, вече знаеха, че ще сме с нов учител. И казаха, че от ИЧС рекли, че сме първите, които някога са поискали смяна на преподавател и че са се постарали да намерят учител, за когото има особено добри отзиви.
Цялата група сме във възторг и мотивирани да ставаме рано събота и неделя, за да учим английски. Дори Ким, когато схвана какво сме направили, изяви желание да дойде с нас в кафето и се разприказва на полубългарски-полуанглийски.
Новият преподавател е поне толкова добър, колкото лош беше предишният. Казва се Стоян Бабалев. Преподавал и в Софийската математическа гимназия (блазе им на учениците му, дано го оценяват по достойнство), а в ИЧС това му бил първият курс по общ английски - досега е водел курсове за сертификати. Според Гугъл, превеждал е Удхаус.
Като казвам, че Стоян Бабалев е добър преподавател, искам да кажа и че е подходящ за човек като мен. Аз съм труден ученик, поради което и тактично отклонявах предложенията на виртуални и невиртуални познати да ме учат на английски, за да избегна евентуален разрив в отношенията си с тях. Моите критерии за добър преподавател са особено нещо. Основно заради това тотално се провалих с пианото, въпреки че родителите ми ме изпратиха при много прехвалена учителка - начинът й на преподаване уби у мен всякакво желание да свиря. Тя беше подходяща за изпълнителни и репродуктивни ученици, а точно това никога не съм била. Мотивацията винаги ми е била проблем (поради което не мога да уча език сама), а за да ме мотивира някой, трябва да ме вдъхновява, провокира, да ме кара да се замислям, дори да ме ядосва понякога. В университета такива преподаватели са ми били Георги Димитров, Димитър Денков, Петър Горанов, Георги Каприев, Христо Тодоров (макар че последният беше твърде благ за моите стандарти).
Критериите ми за учител по английски в езиков курс (не частни уроци) не са чак толкова високи - бих била доволна и от някой, който просто обяснява добре, помага ми да осъзнавам и преодолявам собствените си "дупки" в езика и ни кара да говорим и да пишем текстове. Особено в сравнение с предишния. Но е неизмеримо по-добре, че случих на преподавател, който е отдаден на преподаването, който е положил особени усилия, за да си изработи подход, който работи, дори и в някои отношения да е предназначен по-скоро за ученици ("Не можете да ме ядосате, затова по-добре не се опитвайте"). Който успява да те накара да схванеш тънки нюанси в употребата на езика, който обяснява контестуално. Който е с широка обща култура и от когото може да се научи много повече от думи и граматика. Който споделя, че обича да седне на фотьойла вкъщи и да слуша радио драматизации на "Спасителят в ръжта". Който, по повод на преподавания материал, споделя разбиранията си за живота, с които разбирания повечето пъти не съм съгласна, но това ме провокира да мисля и да се изразявам. Който обича елегантно да затапва и да влиза в ролята на циничен, но все пак остава благ и добронамерен (за разлика от студентските си години, в настоящия етап от живота си вече не се вдъхновявам, когато преподавател прескочи границата между закачката и обидата).
Вече ще ми е по-лесно да ставам в 5 сутринта събота и неделя. Хайде, стига съм писала - чака ме домашно :-).
П.п. от 19 ноември 2015. Стоян Бабалев е починал днес. Благодаря на анонимния коментатор в блога, който някога е чел този пост и се е сетил да ми каже за това още днес, без дори да ме познава. Ето какво блогнах тази вечер: R.I.P. Стоян Бабалев.
В превод от английски:
Учителят: Можете да ме наричате, както искате - "сър" или "Стоян"
Аз: А може ли "Капитане, мой капитане?"
Учителят: Да, но ще трябва да носите униформа.
Да, групата по английски в ИЧС, ниво "напреднали", съботно-неделен курс, си има нов преподавател. Трябва да благодарим най-вече на Гери - съкурсничка, която е прокурор. След като предишният учител, наред с пълната му липса на педагогически способности, написа на дъската "movy" (вместо "movie") и "garbich" (вместо "garbage"), чашата преля и Гери инициира подписка да го сменим. В нея се включихме шест от общо седемте курсистки. Седмият човек беше Ким от Корея. Не искахме да я въвличаме, за да не я притесним, защото изглеждаше много стеснителна и избягваше да общува с останалите, въпреки че сме се опитвали да я предразположим. Понеделника преди Великден Гери отишла в ИЧС с подписката и се държала много прокурорски. Рекла, че и дума не може да става за преговори.
Нощта преди събота сънувах, че отивам на курс и там е старият учител, който ни се муси, че сме поискали да го сменим. И ми беше гузно едно такова - преподавателят не беше лош човек, въпреки че не ставаше за тази работа. Друга съкурсничка сподели, че била сънувала същото. Замъкнах се към ИЧС с притеснение и без никакво желание, но що да видя - на преподавателското място стоеше друго лице. Някои момичета от курса, които са били проверили положението предната седмица, вече знаеха, че ще сме с нов учител. И казаха, че от ИЧС рекли, че сме първите, които някога са поискали смяна на преподавател и че са се постарали да намерят учител, за когото има особено добри отзиви.
Цялата група сме във възторг и мотивирани да ставаме рано събота и неделя, за да учим английски. Дори Ким, когато схвана какво сме направили, изяви желание да дойде с нас в кафето и се разприказва на полубългарски-полуанглийски.
Новият преподавател е поне толкова добър, колкото лош беше предишният. Казва се Стоян Бабалев. Преподавал и в Софийската математическа гимназия (блазе им на учениците му, дано го оценяват по достойнство), а в ИЧС това му бил първият курс по общ английски - досега е водел курсове за сертификати. Според Гугъл, превеждал е Удхаус.
Като казвам, че Стоян Бабалев е добър преподавател, искам да кажа и че е подходящ за човек като мен. Аз съм труден ученик, поради което и тактично отклонявах предложенията на виртуални и невиртуални познати да ме учат на английски, за да избегна евентуален разрив в отношенията си с тях. Моите критерии за добър преподавател са особено нещо. Основно заради това тотално се провалих с пианото, въпреки че родителите ми ме изпратиха при много прехвалена учителка - начинът й на преподаване уби у мен всякакво желание да свиря. Тя беше подходяща за изпълнителни и репродуктивни ученици, а точно това никога не съм била. Мотивацията винаги ми е била проблем (поради което не мога да уча език сама), а за да ме мотивира някой, трябва да ме вдъхновява, провокира, да ме кара да се замислям, дори да ме ядосва понякога. В университета такива преподаватели са ми били Георги Димитров, Димитър Денков, Петър Горанов, Георги Каприев, Христо Тодоров (макар че последният беше твърде благ за моите стандарти).
Критериите ми за учител по английски в езиков курс (не частни уроци) не са чак толкова високи - бих била доволна и от някой, който просто обяснява добре, помага ми да осъзнавам и преодолявам собствените си "дупки" в езика и ни кара да говорим и да пишем текстове. Особено в сравнение с предишния. Но е неизмеримо по-добре, че случих на преподавател, който е отдаден на преподаването, който е положил особени усилия, за да си изработи подход, който работи, дори и в някои отношения да е предназначен по-скоро за ученици ("Не можете да ме ядосате, затова по-добре не се опитвайте"). Който успява да те накара да схванеш тънки нюанси в употребата на езика, който обяснява контестуално. Който е с широка обща култура и от когото може да се научи много повече от думи и граматика. Който споделя, че обича да седне на фотьойла вкъщи и да слуша радио драматизации на "Спасителят в ръжта". Който, по повод на преподавания материал, споделя разбиранията си за живота, с които разбирания повечето пъти не съм съгласна, но това ме провокира да мисля и да се изразявам. Който обича елегантно да затапва и да влиза в ролята на циничен, но все пак остава благ и добронамерен (за разлика от студентските си години, в настоящия етап от живота си вече не се вдъхновявам, когато преподавател прескочи границата между закачката и обидата).
Вече ще ми е по-лесно да ставам в 5 сутринта събота и неделя. Хайде, стига съм писала - чака ме домашно :-).
П.п. от 19 ноември 2015. Стоян Бабалев е починал днес. Благодаря на анонимния коментатор в блога, който някога е чел този пост и се е сетил да ми каже за това още днес, без дори да ме познава. Ето какво блогнах тази вечер: R.I.P. Стоян Бабалев.
да ти преподава Георги Димитров химселф хич не е малко! ;)
ОтговорИзтриванеТози коментар може да значи две неща - първо, познаваш или си чувал за преподавателя по социология Георги Димитров, за когото се носят легенди, второ, заигравка с името. По отношение на второто - по времето, когато ми преподаваше Г. Димитров, асистентът му се казваше Димитър Благоев (последният обаче не ми е преподавал).
ОтговорИзтриваневторото е (разбира се)! В България никога не съм следвал и имена трудно помня и най-вече нищо не ми говорят. Иначе съвпадението е бомба! :)
ОтговорИзтриванеВсъщност, и на двамата името, с което са популярни, е всъщност второто им име - Димитров и, съответно, Благоев. И при двамата това се е случило независимо един от друг. Ако използваха третите си имена, нямаше да има майтап. А пък най-смешното в случая е, че тез Георги Димитров и Димитър Благоев преподаваха курса... "Социологически идеи на Карл Маркс" :-).
ОтговорИзтриване