Българи

Ден 1.

На път към работа минавам през Орлов мост. Мястото е окупирано от "Атака", които се опитват да съберат остатъците от избирателите си, като протестират срещу новините на турски език Гърмят патриотични песни.

На работа. За почивка чета малко новини и научавам, че парламентът е гласувал против обявяването на турски геноцид над българите. Читирима депутати от Синята коалиция са гласували "за". Бих искала да знам кои са те.

На връщане от работа. Пак на Орлов мост. Атака още са там. Налага се да мина покрай шатрата им. Практически са окупирали входа на подлеза. Опитват се да ми пробутат брошура. Избутвам ги доста грубичко.

Ден 2.

Атака още са на Орлов мост. Сменили са "12" с "11" на плаката - дните на ултиматума им срещу новините на турски. Две седмици ли ще ги гледам, ужас.

Слизам от тролея на спирка "Жендов" и тръгвам по пътеката към работа. На известния като "блока на бившето УБО" пише "Турция не е Европа". Край блока минава каручка с дръглив кон. Щото България е Европа, нали.

Вадя фотоапарата, за да започна да снимам събарянето на втората къща до работното ми място (предния ден не носех апарат и пропуснах събарянето на първата). Междувременно каручката се е придвижила току пред входа на работното ми място. Притежателите й ме заговарят. Молят да ги снимам. После искат да ги снимам и с малкото конче.

- Ама няма да пишеш, че сме роми. Ще пишеш, че сме българи!
- Вие българи ли се преброихте?
- Дааа!

Малко са разочаровани, че не съм нито от телевизия, нито от вестник, но пак се радват да ги снимам.

На връщане от работа пак се налага да мина покрай шатрата на Атака. И си мисля за хубавия пост на Сандо за "геноцида".

От днес смятам да заобикалям от другата страна на подлеза. Не искам да ги гледам отблизо.