Наскоро Българският хелзинкски комитет излезе с отворено писмо до председателя на парламента относно антисемитските книги на Волен Сидеров. В писмото се призовава парламентът да вземе отношение към съдържанието на въпросните книги и да го изрази в декларация.
Реакциите на моите познати за това писмо се разделиха на две. Докато едните категорично го одобряват, другите го възприемат като посегателство срещу свободата на словото. Втората позиция е много добре аргументирана от Лидия.
Съгласна съм с Лидия, че чрез забрани нищо няма да бъде постигнато. Предполагам и че в конкретния случай едва ли ще се стигне до исканата от БХК декларация на парламента, защото липсва мнозинство, което да я гласува.
И все пак, одобрявам писмото на БХК. И ще обясня защо:
Писмото не призовава към забрана на книги, а към изразяване на официална държавна позиция по отношение на тях. Защо това е важно? Защото не става въпрос за писанията на някакъв маргинал, а за възгледите на човек, председател на парламентарно представена партия, която, при това, е единственият сигурен партньор на ГЕРБ, осигуряващ му мнозинство. Става въпрос, следователно, за съвсем истинска власт.
Преиздаването на писанията на Сидеров не е прецедент, то е еманация. Еманация на властовите тежнения към диктатура, едновременно носталгична към тоталитарното ни минало и нацистка. От реабилитирането на Тато и опитите за национализация и силов контрол върху и без това малкото прояви на свободна конкуренция (без да се пипат монополистите обаче) през безсрамното налагане на тотален контрол чрез подслушване до все по-легитимното ксенофобско, хомофобско, расистко и, не на последно място, антисемитско говорене.
Да не се лъжем - преди да са станали експлицитно властови, тези нагласи са били елементи на културата ни - било във "официалните" й форми като образователната система, било на всекидневно равнище, и са допълнително мултиплицирани от медиите.
Българското образование възпитава в национализъм, ксенофобия, носталгия към предмодерните форми на живот и неприемане на съвременността. Горещо препоръчвам да прочетете статията на Соломон Бали по повод на учебника по история за шести клас на издателство "Анубис". Преди няколко дни пък за пореден път преживях шок (защо ли?), когато моя бивша състудентка пусна във facebook цитат от учебника по гражданско образование "Свят и личност" за 12-ти клас на издателство "Екстрем" с автор - преподавателя ни Сергей Герджиков. Прилагам цитат от стр. 59:
"След комунизма нестабилните области на Балканите се освободиха от задържащите сили на режима и спонтанно се стремят към хаос. Производството на ентропия е така високо, че ентропията тече от Балканите към Запада"
Значи това научават младите хора от гражданското образование - като няма режим, има хаос и ентропия. Ами те с хаоса и ентропията имат опит, да се учудваме ли, че мечтаят за режим и сами си искат униформите? Бих препоръчала на проф. Герджиков да се концентрира повече около Кастанеда и по-малко върху гражданското образование, но си давам сметка, че не конкретният автор или учебник е от значение в случая, а това, че те изразяват легитимни нагласи и затова такива учебници съвсем безпрепятствено се одобряват от Министерството на образованието.
И докато "официалната ни култура" е такава, всекидневната става все по-опасна за живота за всеки, който се различава (реално или дори предполагаемо) по нещо от мнозинството - по етнос, раса, религия, сексуалност, убеждения или каквото си помислите. Пребиването и убиването на хора и разпространяването на списъци с евреи-врагове на народа из интернет са само видимата страна на това. Невидими са обаче хората, които цял живот не посмяват да бъдат себе си пред обществото - за да не загубят работата си, приятелите си, социалния си авторитет, а в някои случаи и живота си.
Когато "свободата на словото" на едни се превръща в съвсем директна и реална заплаха за живота на други (било във физическо, било в било в биографично, било в друго отношение), когато най-висши представители на властта не се притесняват да говорят неща, за които могат да бъдат осъдени от международен съд, смятам, че най-малкото трябва да се говори за това. И да се изразява позиция.
А иначе отвореното писмо на БХК едва ли ще постигне нещо повече, освен да стане ясно, че управляващото мнозинство няма нищо против кафявия терор. Което и следваше да се докаже, както се казва в математиката.
п.п. Дълбоко препоръчвам този текст на Енея.
Свободата на словото е висша ценност на демокрацията. Тя е нашето оръжие срещу явления като екстремизъм, злоупотреба с власт, държавно толерирана дискриминация, нарушаване на индивидуални права в името на народа и т.н.
ОтговорИзтриванеДа се бориш с расизъм чрез цензура и глупави декларации е като да се бориш за мир с война.
P.S. Волен отразява обществени настроения. В България има проблем със сблъсъка между културите и неуспешните опити на белите да асимилират циганите и да им наложат своето жалко битие.
Това парламентът да вземе отношение или да осъди публикациите на Сидеров не е същото като да ги забрани. Заемането на позиция не е цензура.
ОтговорИзтриванеНо мълчаливото покриване на главата си със свободата на словото е мижитурстване. Израз на стратегията за живот "спри да се жалваш и си живей". Мижитурско налягане на парцалите, защото нали не играе в твоя двор мечката. За момента.
Съгласна съм, Ели. На теория е хубаво да смятаме как трябва да убеждаваме другите в позициите си, но какво става, когато тези, от които се очаква да убеждават, или, както казва Лид, да направят идеите си привлекателни за другите, са дискриминирано малцинство, а тези, които трябва да бъдат убедени, облечено във власт мнозинство?
ОтговорИзтриванеМен повече ме притеснява, че мнозинството не е облечените във власт хора. Всъщност те никога не са мнозинство. Те са малкото.
ОтговорИзтриванеПритеснява ме факта, че мнозинството са мълчаливците. Които смятат, че изразяването на свое мнение против нещо гадно, което си видял на улицата, е цензура. Или излишно набъркване в чужди проблеми. Най-големите несправедливости са се случили заради мълчанието на мнозинството.
Когато Сидеров и жена му плюха и обиждаха арабите и исляма в предаването на Карбовски, ние реагирахме с отворени писма, но нищо повече не можехме да постигнем-аз,Форум за арабска култура,жени, женени за араби (които винаги попадат под ударите на всякакви нацисти и расисти). Да не говорим, че никой блогър, активист или друг не застана зад нашия призив да не се говорят подобни неща директно в ефир, защото между свободата на словото и гласът на омразата има само една крачка. Нищо не постигна отвореното писмо, но показа, че някой следи за говора на тези хора и трябва да знаят, че всичко си има граници. Единственото, което разбрахме е,че сме сами.
ОтговорИзтриванеЕли, съгласна съм...
ОтговорИзтриванеРуслане, както може би си забелязъл, постът ми не е конкретно за антисемитизъм, а за принципни неща. Под ударите на нацисти и расисти попадат най-различни групи от хора. И много от тях се чувстват сами. И има защо.
Руслан, би ли ми препратил линк към отвореното писмо, за което говориш? Пропуснала съм го.
ОтговорИзтриванеЩях да пиша още коментар, но стана прекалено дълъг, пък и щеше да създаде впечатление, че опонирам на Светла, което никак не е така :) Ще пиша в моя блог може би утре или вдругиден :)
Всъщност и аз съм го пропуснала, срам не срам...
ОтговорИзтриванеСветле, някак взе да се смята, че свобода на словото означава потъпкване на правата на околните.
ОтговорИзтриване"Ама аз искам да имам правото да ида и да пребия онзи/онази, защото е бяла/цветнокожа/умна/тъпа/красива/грозна/ми пусна/не щя/е от друга религия/етнос/среда."
Идеята, че нетолерирането на агресия, злоба, омраза, подтикване към физическо насилие, е нещо лошо, е нещо отвратително, което прекрачва границите на демокрацията е невероятна гавра с идеята, че всеки човек заслужава равен старт и да бъде третиран с уважение.
Абсурдно е да се слага равенство между свобода на словото и толериране на отричането на тази свобода да НЕ бъдеш дефиниран от нечии тесногръди, неадекватни и изпълнени с омраза схващания.
Няма място за книги призоваващи към насилие на база пол/раса/религия/сексуалност/възраст/етнос/среда.
Мисля, че е крайно време да се спре толерирането на злоупотребяващите със свободата на словото. Защото единствено се връщаме назад.
Ако властите изразят отношение срещу нечии агресивни възгледи и лъжи и то е избирателно, аз лично бих се притеснила твърде много.
ОтговорИзтриванеА не виждам начин то да не бъде избирателно. Ако трябва да се изразя по-ясно, не виждам начин декларация, осъждаща геноцида срещу арменците, да мине в парламента. А ако тя не може да мине, значи осъждаме тези, които си говорят за насилие, но ни е шубе от тези, които наистина притежават силата, и тях не ги осъждаме. В такъв случай бих предпочела властите да не излизат с декларации за нищо.
То няма и декларация срещу Възродителния процес. Но това не означава засегнати и правозащитници да не се борят за по-малко дискриминация, независимо в коя област.
ОтговорИзтриване