Паралели на обърнат прогрес

6 април 1938 г. "Рено" предлага нова гама коли с газ-генератор. Камиони от един до пет тона и автобуси с по осемнайсет или трийсет и едно места, които ще се задвижват с дървени въглища след пет-шест минути горене. (...)

Характерно за нашето време е, че прогресът върви наопаки. Ако само преди няколко години някой бе казал, че ще има коли, задвижвани с дървени въглища, всички щяха да го вземат на подбив. Няма да се учудя, ако скоро ни представят като последен вик на техниката мотор, който се захранва със сено - така ще можем възхитено да преоткрием конската тяга.

Мишел Турние: "Горски цар", 1970 (в превод на Изабела Георгиева, прекрасното издание на "Парадокс" от 1994, стр. 64-65)

Технологиите днес напредват като раци, т.е. заднишком. Един век, след като безжичният телеграф направи революция в комуникациите, интернет възстанови телеграфа с жици (телефонни). Видеокасетите (аналогови) позволиха на киноманиаците да изучават внимателно всеки филм, превъртвайки го напред и назад, разкривайки всички тайни на монтажа, докато днес дисковете (цифрови) позволяват единствено да се прескача от тема на тема, т.е. в големи отрязъци. С бързия влак човек стига от Рим до Милано за три часа, докато със самолет, като броим и смяната на превозните средства, на човек му трябват три часа и половина. Ето защо, няма да е нещо невиждано, ако политиците и техниците по комуникацията се върнат към колите с конски впряг.

Умберто Еко: "Уикилийкс: отмъстителни хакери и шпиони в дилижанси", 2 декември 2010 г., в. "Либерасион" (превод от френски за вестник "Култура" - Момчил Христов)

Препрочитала съм "Горски цар" на Мишел Турние не знам колко пъти и чак напоследък обърнах внимание на пасажа за прогреса наопаки и преоткриването на конската тяга. Макар и писани в рамките на разгръщането на темата за "отрицателния обрат" в контекста на навечерието на Втората световна война, думите на Турние ми се видяха много актуални с оглед на една много съвременна вълна, свързана с еко, био и пр. начин на живот, връщането към прости и нерафинирани храни, материали и т.н.

Затова, когато вчера прочетох статията на Умберто Еко по повод на Wikileaks в "Култура", се удивих от паралелите. Първо, от паралела между Турние и Еко (въпреки че е повече от вероятно вторият да е чел първия, не вярвам да го е имал предвид, нито да го е възпроизвел несъзнателно, защото контекстът е много различен). Стряскащо е, че нещо, казано, за да изрази предчувствието от варварството на Втората световна война, се оказва толкова буквално актуално днес. Второ, от социалните "паралели" - съвсем различни наглед неща като био-идеологията и страхът от "всевиждащата власт", която дават съвременните технологии, всъщност са част от една и съща социална структура и придобиват твърде сходни проявни форми.

Ето защо анализът на социалните структури ми е по-интересен от изследванията на всекидневието.