Защото така!

Историята, която ще разкажа, е тема за размисъл между първо и второ четене на промените в Закона за чужденците. По повод на тези промени миналата седмица дадохме една почти импровизирана, но пък интересна за присъстващите журналисти, пресконференция с Анна Кръстева (CERMES, НБУ), Валерия Иларева (Правна клиника за бежанци и имигранти) и Стефан Кръстев (Хора срещу расизма). Не нея стана дума за много неща, не на последно място - за българските граждани, които страдат от липсата на законово гарантиране на правата на чужденците. Та за един от многото случаи ще разкажа сега.

Бременната жена на снимката се казва Венцислава Боро. Снимах я една седмица преди да роди. Днес дъщеричката й е вече на един месец и никога не е виждала баща си. Бащата на бебето не го е изоставил, не е и в затвора. Иска да бъде със семейството си, но не може. А защо не може?

Защото така.

Ще обясня.

През 2004 година Джони Боро от Нигерия влиза в България с идеята да се опита да стане бежанец. Докато траят процедурите по кандидатстване за статут, откази и обжалвания, Джони се запознава с Венцислава, която работи в магазинче в Студентски град. Влюбват се и, за разлика от Аревик и Давид, имат късмета да успеят да се оженят, понеже Венцислава е българска гражданка, а Джони е дошъл с нигерийския си паспорт.

По всичко личи, че получаването на бежански статут е мисия невъзможна (бежанците в България са всичко на всичко хиляда и нещо). По-реалистично изглежда статутът на Джони да бъде уреден посредством брака му с Венцислава. Джони подава молба за статут на временно пребиваване в известната Дирекция "Миграция". Оттам отговарят, че за да му бъде предоставен такъв статут, Джони трябва да прекрати всякакви отношения с Агенцията за бежанците.

Джони Боро е съвестен гражданин, вярващ християнин. Съобразява се с изискването на "Миграция", прекратява всички процедури в Агенцията за бежанците и така се лишава и от "вълшебната хартийка" (както казва моят нигерийски приятел Ола), издавана от Агенцията, която му е гарантирала още два месеца легален престой.

Новият отговор на "Миграция" на молбата на Джони за статут на временно пребиваване е, че за да получи лелеяната виза Д, която би му дала право да остане в България на основа на брака си, той трябва да излезе от страната, да отиде в нигерийско посолство (към 2006, когато се развива действието, това е могло да стане и в посолството на Нигерия в Скопие), оттам да му изкарат виза, с която да се върне и да заживеят с Венцислава весело и щастливо.

През октомври 2006 година, при едно от многото ходения до "Миграция" (ту по желание на Джони да разбере, най-сетне, как да напусне страната за виза, ту по желание на "Миграция" - да го питат дали нигерийският му паспорт е редовен, дали такова, дали онакова), Джони Боро най-изненадващо е арестуван. На на Венцислава, която пита - защо го арестуват, има ли заповед за арест и т.н. й се казва да не пречи и бива изгонена да чака навън. Защо го арестуват?

Защото така.

Венцислава чака няколко часа, докато случайно познат чужденец й казва, че може да са закарали Джони в Бусманци. Както и се оказва - Джони е изкаран тихомълком през задния вход, а оттам - право в Бусманци.

Защо Джони Боро, който прави всичко възможно, за да е изряден гражданин и изпълнява безпрекословно изискванията "Миграция" се озовава в Бусманци, със заповед за депортация и десетгодишна забрана да влиза в България, където е законната му съпруга? Дали е виновен, че се е лишил от временното си разрешително от Агенцията за бежанците, за да получи имигрантски статут и така се е оказал на практика без разрешително? Или може би е заплаха за националната сигурност? Защо?

Защото така.

Венцислава се свързва с адвокатката на Джони от времето на опитите му да получи бежански статут. Тя взима нещата в свои ръце и нещата се развиват много бързо (имайки предвид други случаи, които са ми известни) - януари 2007 съдът излиза с решение, че Джони трябва да бъде освободен. Изкарват го от Бусманци обаче чак през март, след като загубилата всякакво търпение Венцислава публикува статия по темата в "Телеграф". Освобождават го същия ден, в който излиза статията. Защо трябва да се чака с месеци изпълнението на едно съдебно решение и защо това трябва да стане след медиен натиск?

Защото така.

Вече на свобода, Джони успява да спечели и делото за десетгодишната забрана да влиза в страната. На последна инстанция печели през пролетта на 2010 г. Понеже продължава да иска да легализира престоя си в България, от "Миграция" отново го съветват да подаде молба за статут на временно пребиваване, но не и преди да си е взел заветната виза Д. Която вече не може да се вземе от Скопие, а трябва от Нигерия.

Билетите до Нигерия са скъпи. Венцислава и Джони Боро не са богаташи. Джони няма право на легална работа, Венцислава работи, съвестно си плаща данъците и изкарва достатъчно, за да не се налага семейството й да разчита на помощта на държавата, но не чак толкова, че да има и за билет за Джони. А и вече с Джони чакат дете. Добре, че роднините й я подкрепят, което е рядко срещано за жена на чернокож в България. Та със заеми от роднините на Венцислава успяват да купят билет и Джони заминава за Нигерия.

Там обаче чака нова изненада. Джони подава молба за виза плюс куп документи - доказателства, че е женен за Венцислава от вече пет години, че тя гарантира за издръжката му и работи на трудов договор и т.н. След близо два месеца чакане, в началото на септември Джони бива уведомен с sms (?!), че му е отказана виза. На логичния въпрос на Венцислава - защо е отказана виза на Джони, консулът отговаря, че не е длъжен да коментира решенията на Министерство на външните работи, нито пък то е длъжно да мотивира отказа си.

Та защо на Джони Боро му е отказана виза?

Защото така.

Венцислава Боро не се предава. Отправя запитвания, праща акта за раждане на бебето по институции, за да докаже, че Джони има всички основания да живее легално в България, но засега - без успех.

Успокоителното е, че Венцислава и Джони е много вероятно да успеят да осъдят България в Страсбург, ако решат. За подобни случаи България е осъждана много пъти, но предпочита да продължава да плаща обезщетение след обезщетение (по хиляди долари всяко), вместо да направи законодателството и административните си практики по-малко абсурдни.

Защо?

Защото така.