Аревик и Давид - отвъд "държавността" и "човещината"

По молба на членове на групата в защита на Аревик публикувам запис от участието ни с адвоката на Аревик Валерия Иларева по ББТ вчера. Причината е, че няма отделен линк към видеото на сайта.

Вчера също така излезе моя статия по темата в webcafe в резултат на любезната покана на Ники Русиновски, на когото благодаря. Заглавието и подзаглавието са на редакцията. Молбата беше да напиша обзорна статия и затова се наложи за пореден път да разкажа познати факти. Най-важното в статията е втората й част, тоест коментарът върху случая. И понеже не остана място да го развия като хората, сега искам отново да подчертая някои неща:

Защо на много хора изглежда напълно естествено, че след като Аревик е затворена, тя си е виновна, а държавата е права?

Защо дори хора, които подкрепят Аревик, инстинкивно са на мнение, че тя и Давид са нарушители, а държавата трябва да прояви "човещина", "милост" и "снизхождение"?

Защо почти никой не си направи труда да се ориентира в морето от факти, показващи груби нарушения на закона от страна на държавата във връзка със задържането на Аревик?

Защо се навъдиха толкова много самозвани експерти по имиграционно и бежанско право*, които наводняват виртуалното пространство с коментари как държавата е права, а никой не даде смислено опровержение на правните аргументи в защита на Аревик, които ясно показват къде държавата не е спазила собствените си закони и куп задължителни норми от международното законодателство?

Защо ли?

Защото живеем в полицейска държава.

Защото сме свикнали да мислим, че законите защитават интереса на държавата срещу интересите на гражданите и че това си е в реда на нещата.

Защото за нас човешките права са нещо абстрактно и по принцип, а не задължителни и законово гарантирани норми.

Защото у нас е практика действията на някой престарал се и/или корумпиран милиционер или инатът на някои некомпетентен и/или корумпиран съдия или чиновник да имат по-голяма тежест от Конституцията.

Защото за нас е нормално да живеем в раздвоение - да се спасяваме поединично, нарушавайки правила и закони и да си гарантираме спокойствието, като се подмазваме на държавата и проповядваме, че тя винаги е права.

И докато не проумеем, че демократичните страни затова са демократични, защото в тях законът защитава не само държавата, а и гражданите, включително и срещу произвола на същата тази държава, няма да имаме никаква гаранция, че държавата един ден няма да погази драстично и нашите права.

Докато се държим, сякаш само държавата има право при конфликт с отделния човек, ще ни се случват такива неща като:

- задържането с месеци на Максим Савов заради някакви си 400 и няколко лева, които при това не е откраднал

- оневиняването на убийците на Чората (съмненията за престъпна дейност не са основание, да се пребие до смърт беззащитен човек)

- лишаването от лекарства на хора, които не могат да оживеят без тях, включително и на деца

Всички тези и много други неща се случват, защото в България няма елементарно разбиране на универсалността на човешките права. Защото изглежда нормално такива работи да се случват на Аревик и Давид, а и на много не толкова бели и не толкова влюбени като тях, но също толкова хора - Джавед, Ола, Саид, Питър, Джонсън (вече покоен) и наистина много, много други.

Вчера бяха Джавед и Саид, днес - Максим и Аревик. Кога ли ще бъдем ти и аз?

Историята на Аревик и Давид не е любовна история, а история за човешките права.


________________________
* И аз не съм експерт по имиграционно и бежанско право, но поне съм изчела толкова закони в тази област, та да знам, че е нужно още. И за късмет познавам едни от най-добрите специалисти по такова право в България, така че, когато не разбирам нещо, питам.


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог