(Снимките са на мемориала на Берлинската стена в София)Днес празнуваме 20 години от Десети ноември, 1989. Преди няколко дни пък тържествено се отпразнува 50 години БНТ. Между начина, по който протичат двете годишнини, има много общо.
Годишнината на БНТ:
Сенилно-носталгично вторачване в миналото, без визия нито за бъдещето, нито дори за настоящето.
Репортажи за миналото на телевизията, издържани в стилистиката на социалистическите кинопрегледи.
Естрадни певци и певици, които си припомнят колко хубаво е било и уверяват, че сега могат да пеят не по-зле.
Най-грандиозното зрелище, подарено на зрителя навръх годишнината - "Златният Орфей".
Най-голямата чест за зрителя - не да бъде информиран, нито интересите и правата му да бъдат защитени, а... да се превърне еднократно в една от "говорителките".
Утешителна награда за неуспелите да се доредят да поиграят на говорителка - поостарял второразряден филм, но пък американски. И с Джулия Робъртс.
Съвсем като едно време, нали? Само трябваше да разпънат една шатра пред БНТ, където да продават банани, портокали и мандарини, за да усетим всички измерения на празника.
Годишнината от 10 ноември:
Позабравени мътни фигури от миналото, които и след 20 години се опитват да наложат номенклатурните и ченгеджийските версии на това, какво всъщност се е случило на Десети.
Вечерта на девети ноември гледаме как другите страни празнуват годишнината от падането на Берлинската стена, а новината за събарянето на стиропоровата стена в София е изместена от новината, че свинският грип е опасен за хората с наднормено тегло.
Разочарование от демокрацията и пазарната икономика. Всеобщо огласяване на данните за разочарованието.
На власт е поредният Мъж със Силна Ръка, Който Ще Ни Оправи (и който вини Станишев заради баща му, въпреки че човек не избира родителите си, но има избор на кого да бъде бодигард и колко да се престарява по време на Възродителния процес).
Уверено вървим към полицейска държава начело с ГЕРБ и "Атака" и май малцина са онези, които имат нещо против. Трябва ли да минем и през това, за да се разочароваме и от него?
Или няма да се разочароваме?
Защото по-лесно се оказва някой друг да прави нещата вместо нас.
А демокрацията не се подарява, нея я има в степента, в която гражданите я отстояват от политиците. От колко месии трябва да се разочароваме, за да разберем това?
Или няма да се разочароваме?
Или най-висшата форма на публичност за нас ще бъде да се окажем участници в риалити шоу?
Годишнината на БНТ:
Сенилно-носталгично вторачване в миналото, без визия нито за бъдещето, нито дори за настоящето.
Репортажи за миналото на телевизията, издържани в стилистиката на социалистическите кинопрегледи.
Естрадни певци и певици, които си припомнят колко хубаво е било и уверяват, че сега могат да пеят не по-зле.
Най-грандиозното зрелище, подарено на зрителя навръх годишнината - "Златният Орфей".
Най-голямата чест за зрителя - не да бъде информиран, нито интересите и правата му да бъдат защитени, а... да се превърне еднократно в една от "говорителките".
Утешителна награда за неуспелите да се доредят да поиграят на говорителка - поостарял второразряден филм, но пък американски. И с Джулия Робъртс.
Съвсем като едно време, нали? Само трябваше да разпънат една шатра пред БНТ, където да продават банани, портокали и мандарини, за да усетим всички измерения на празника.
Годишнината от 10 ноември:
Позабравени мътни фигури от миналото, които и след 20 години се опитват да наложат номенклатурните и ченгеджийските версии на това, какво всъщност се е случило на Десети.
Вечерта на девети ноември гледаме как другите страни празнуват годишнината от падането на Берлинската стена, а новината за събарянето на стиропоровата стена в София е изместена от новината, че свинският грип е опасен за хората с наднормено тегло.
Разочарование от демокрацията и пазарната икономика. Всеобщо огласяване на данните за разочарованието.
На власт е поредният Мъж със Силна Ръка, Който Ще Ни Оправи (и който вини Станишев заради баща му, въпреки че човек не избира родителите си, но има избор на кого да бъде бодигард и колко да се престарява по време на Възродителния процес).
Уверено вървим към полицейска държава начело с ГЕРБ и "Атака" и май малцина са онези, които имат нещо против. Трябва ли да минем и през това, за да се разочароваме и от него?
Или няма да се разочароваме?
Защото по-лесно се оказва някой друг да прави нещата вместо нас.
А демокрацията не се подарява, нея я има в степента, в която гражданите я отстояват от политиците. От колко месии трябва да се разочароваме, за да разберем това?
Или няма да се разочароваме?
Или най-висшата форма на публичност за нас ще бъде да се окажем участници в риалити шоу?
Остроумна съпоставка.
ОтговорИзтриванеКогато става дума за държавната телевизия, винаги обръщам внимание, че освен нейните два канала ("родния" и сателитния), има и още един TV-канал, издържан от родния данъкоплатец - Военния канал. Изобщо, мен въпроса с телевизията ме интересува повече от чисто финансова гледна точка - да правят каквито си искат свръхтъпи предавания, да слагат за свои лица колкото се може по-безпомощни водещи (макар че, след Димитър Цонев и Драго Драганов - повече няма накъде) - но откъде накъде ще го правят с пари на данъкоплатеца? А - да напомня, че когато Бойко Борисов изброяваше за кого няма да бъдат орязвани парите (макар че впоследствие така или иначе не удържа обещанието си) - изрично спомена и БНТ. А пък на военните за какво им е цял канал?! - да им дадат от БНТ някакъв половин час (пък и цял час дори да е) дневно - и да си правят едно предаване за БА, като чак толкова искат да имат телевизионни изяви; ама цял канал с пари на данъкоплатеца...
Не съм сигурен, че това, към което ни водят ГЕРБ и Атака е точно "полицейска държава" - дори, в сравнение с опасенията ми, бих възкликнал: "Де да беше!" - страхувам се, че това, към което ни водят е точно противоположния вариант - беззаконие на централно ниво и пълен произвол по места. Основанията ми са в абсолютния безпорядък на действие на властта на всички нива, взаимнопротиворечащи си, очевидно несъгласувани действия, вкарване във властта на хора с очевидно доста скромни умствени възможности, и т.н. Впрочем, самият г-н Премьер показа някакво много извратено разбиране за понятието "силна ръка", като я противопостави на "министрите си с очилцата". Няма ли кой да му обясни, че "силна ръка" - туй ще рече, не да счупиш силомера, а да изработиш едни справедливи и разумни закони - и след това - да ги прилагаш.
Май все повече се отделям от българската действителност. Това, което си написала, не ме учудва. Знаем си го, повод за изненада няма. Но с времето, прекарано зад граница, тези факти от българския обществен живот все повече ми заприличват на репортаж за икономическите и обществени отношения на Луната. Чужди -- не, но странни, много странни и учудващо поносими за жители и.
ОтговорИзтриванеДобре си го казала и нямам какво да добавя... освен:
ОтговорИзтриване1+
:-)
Благодаря за коментарите!
ОтговорИзтриване