Легитимно ли е изключването на Юруков & Co според устава на СДС?

Не съм забравила, че съм обещала пост “защо ще гласувам за Синята коалиция”. Но преди да говоря за ценности и политически идеологии, смятам, че е нужно да обърна внимание върху едно обвинение, което се тиражира от мнозина критици на Мартин Димитров и Синята коалиция (начело на критиците е самият Пламен Юруков), а до този момент не съм попадала на обоснован отговор на обвинението. Става въпрос за прословутия казус с устава на СДС, според който изключването на членове на СДС се извършва от общинските съвети.

Направих си труда да прочета тази част от устава. Наистина, чл. 11, ал. 4 гласи така:

4/ Членство в СДС се счита за прекратено с решение на общинския съвет и в следните случаи:

а/ участие или явяване на президентски, парламентарни и местни избори срещу кандидат и/или листа на СДС; недвусмислено изявление пред медиите по време на предизборна кампания, подкрепящо друга политическа сила; невлизане или напускане на групата на СДС след избор като народен представител в Народното събрание или като общински съветник в общинския съвет от листа на СДС.

б/ при умишлени и увреждащи организацията действия;

в/ работа за друга политическа сила в местната, законодателната или държавната власт, несъгласувано със съответните структури или органи на СДС;

г/ противодействие на взети от СДС решения;

д/ злоупотреби с имущество на СДС.

Виждаме достатъчно много основания Юруков и останалите 9 да бъдат изключени от СДС. Специално Юруков и Радонов са си за изхвърляне от партията според всичките пет подточки. Големият въпрос обаче е – има ли Националният съвет (НС) формалното право да свърши тази работа, след като в устава е записано “общински съвет”? Реших, че най-добре ще е да питам самия Мартин Димитров за този проблем. Макар да не го познавам лично, бях почти сигурна, че ще ми отговори, колкото и да му е напечено напоследък. Отговорът дойде след няколко часа и беше доста кратък:

“Националният съвет на СДС е върховен орган и може да взима всички решения.

Поздрави,

мартин”

Изпаднах в кратко недоумение, след което отново се захванах с устава на СДС стигнах до извода, че Мартин има право:

“Чл. 15.

/1/ Националният съвет е висш партиен орган на СДС в периода между националните конференции. Той взема решения по всички въпроси, които касаят партията и не са от компетентността на националната конференция. Решенията на Националния съвет са задължителни за всички органи и структури на СДС /без НК, КС и НКВИ /, всички членове и парламентарната група.”

Какво излиза? Ако четем единствено частта за членството, аргументите са на страната на Юруков и компания. Ако обаче се вгледаме по-внимателно – от това, че изключването се извършва от общинските съвети, не следва, че инициативата за това задължително трябва да е тяхна. Ако решенията на НС на СДС са задължителни за всички структури (с изключение на изброените), то общинските съвети са длъжни да се съобразят с решенията на националния и да легализират съответните уволнения.

Така че, без да съм юрист, оставам с убеждението, че уставът оставя вратички за тълкуване, а в тълкуването на Мартин определено има логика. По този повод един приятел рече – “ами те уставите нарочно се правят така, защото не се знае накъде ще задуха вятърът и кой лагер от коя страна ще бъде”. Не искам да коментирам защо е такъв уставът на СДС – все пак, той е приет по времето на председателството на Юруков.

За мен тази тема е приключена, оттук натакък думата ще има съдът (който нещо хич няма желание да се произнася, когато става дума за легитимността на ръководството на СДС, но се надявам в най-скоро време да му се наложи.)

Ала такива са механизмите на компроматната пропаганда (вече знам това достатъчно добре от личния си опит на инакомислещ в ЮЗУ) – навират ти в очите разни надути балони в крещящи цветове, за да не виждаш истинските л...а (проблеми, де). Целият този шум за устава на СДС и легитимен председател ли е Мартин всъщност прикрива далеч по-сериозни проблеми, за които вече се писа доста.

П.п. Отново повтарям, че анонимни коментари публикувам единствено по свое усмотрение. И искам да напомня на един приятел, че преди време го помолих да не коментира повече в блога ми и той се съгласи, въпреки че сега се прави на ударен.