Закъснях с обещания "репортаж" за събитието с близо седмица, така че победителите вече не са новина. За сметка на това, направих доста снимки, отсях по-поносимите от тях, обработих ги набързо и не особено презизно и ги качих в интернет. Ако някой се разпознае и иска снимката си, папката е тук.
Искам от сърце да поздравя Георги Ангелов, Копринка Червенкова, Нели Червенушева и Теди Москов (представени на връчването на наградите от внука на Нели Червенушева) и Малина Томова, както и журито за хубавия подбор.
Не само награждаването беше интересно (то се знаеше предварително), а най-вече изказванията на наградените. Георги Ангелов, който след като много структурирано синтезира основните идеи в "Комуналният капитализъм" на Румен Аврамов, който също беше там, убедително разви тезата, че ако искаме нещо в България да се промени, не трябва да се предоверяваме на песимизма на Румен Аврамов. В това съм абсолютно съгласна, макар и в този блог да съм изразявала дълбокото си уважение към интелектуалните постижения на последния и съгласието си с редица негови схващания. Накратко, макар да приемам положението, че икономическият напредък или липсата на такъв не е въпрос на формални икономически закономерности, а зависи от редица социокултурни, исторически, религиозни и пр. обстоятелства, споделям убеждението на Георги Ангелов, че ако искаме да променим нещо, то трябва да вярваме, че то може да бъде променено. Пък току виж успеем, както той е успял с плоския данък - не поради, а въпреки международния натиск.
Есетата на Копринка Червенкова и Малина Томова също много ме впечатли ха - Копринка Червенкова с шеговитата, но отчасти и трагикомична идея да представи борбата за отстояване на високи културни стандарти като "хигиенизиране", Малина Томова със стремежа посредством едно издателство да се възпитават високи хуманистични стандарти. (Между другото, предишния ден, пети ноември, със съжаление пропуснах едно събитие, организирано от катедрата по кино в Югозападен университет. Става дума за прожектиране на студентски филми на етническа тематика и събитието беше свързано и с филма "Гори, гори, огънче". Сценарист на филма е Малина Томова, а режисьор - Румяна Петкова, която преподава в ЮЗУ и която е един от така наречената "група на 18-те", които подписахме писмо до министър Вълчев относно нелегитимността на Александър Воденичаров. Малък е светът...)
Макар да знаех кои са повечето присъстващи на събитието, не познавах лично нито един от тях и загадката как точно съм се озовала сред поканените остана неразбулена. Надявах се сред присъстващите да е имало и друг смутен блогър като мен. Поне си поиграх на фотограф, а и слушах много внимателно. Ето снимката, която си харесвам най-много. После не останах на коктейла, а се изнесох по възможно най-бързия начин, понеже ми беше неловко.
Искам още веднъж най-искрено да благодаря за поканата!
Az puk si mislia, che triabvashe ti da poluchish nagrada za svoboda na duha, zashtoto na teb ti e bilo mnogo po-trudno da predpriemesh tzialata tazi borba shreshtu edna universitetska administratzionna mashina. Radvam se za nagradenite, no ti si ot malkoto hora, koito v posledno vreme sa se borili za svoboden duh imaiki mnogo kakvo da gubiat, nepecheleiki nishto za sebe si i suotvetno si vlojila mnogo poveche smelost. Ot svoboda na duha.
ОтговорИзтриванеSujaliavam za latinitzata i ako triabva ia popravi. No kirilitzata mi v momenta ne raboti :(
Ели, благодаря ти за хубавите думи и да не ти пука за латиницата, за мен смисълът е по-важен от азбуката. Не мисля обаче, че съм направила чак толкова много. Вярно, рискувах. Вярно, търпя негативи от това. Но някои колеги са заложили и рискували много повече, например Петър Дошков, който беше и три години уволнен и чак преди няколко месеца беше възстановен на работа, и то без пълен норматив. А аз все пак съм само остракирана :-).
ОтговорИзтриванеДано по-скоро успееш да се оправиш с кирилицата, защото блогът ти вече печели почитатели и сред студентите ми. Понякога съм им давала като пример неща, които ти си писала в него, поради което някои ме помолиха да им кажа адреса на блога ти ;-).
Светла, поздравления за поредното хубаво съобщение, за аранжимента на снимките и за самото им качество! Аз, нали знаеш, само щракам като откачен, произвеждам хиляди снимки и даже не мога да ги разгледам после всичките.
ОтговорИзтриванеОсобено ми хареса снимката, която ти самата харесваш, на Христо.
За свободата на духа искам да кажа, че той означава и това, да не си обвързан с получаване на награди. Е, зависи от наградите, не може винаги да се отказваш от тях, най-вече от тези, които се дават от съмишленици. Когато се дават от "държавата", винаги е съмнително какви точно са мотивите. Хеле пък когато е от "държава" като тая тук, абсолютна кочина ...
Историята е пълна с примери на хора, връщали награди. Ама световната история, де. Не българската. На прототипичния българин му дай награди да получава, и то особено от държавата ...
Но тази награда, за която пишеш, се дава от частно лице, следователно може да се приеме лесно. Особено пък, когато на кого да се присъжда се определя както в случая от Христо Христов ....
А аз продължавам да си мисля за това съдебно решение, за което вече писах тук, в блога ти. Няма пак да пиша името на човека, защото не е съвсем редно. Налице е един професионалист, който се оказва и гражданин от висока класа. Това, първо, е много рядка комбинация за тази "държава". Второ, това е НЕВЕРОЯТНО СИЛНО ПОСЛАНИЕ, което се прави - за това, че гражданинът (истинският) дори в тази държава не само МОЖЕ, но и ТРЯБВА да разчита на справедливост. Защото да се приме, че гражданинът НЕ МОЖЕ да разчита на справедливост, това е равностойно на тотално отписване на възможността да има държава, а в това решение посланието е дори, че ТРЯБВА да разчита. Но това ТРЯБВА включва в себе си и съответната даденост самият гражданин (като прототип) да има в себе си необходимост и възможност да търси справедливост. Тук в случая, между другото, обаче, има и една ирония, и тя е, че на едно съдебно решение по принцип не бива да се гледа като на социално послание. Трето, обективно погледнато, и този човек, споменат по-горе, заслужава награда - от гледна точка на положението, в което се намира тая "държава". Но пък би било абсолютно нелепо един професионалист да получи награда за това, че си изпълнил перфектно работата.
Тези хора (или повечето) тук, снимани от теб, Светла, са доказали, че са граждани, а някои от тях, например Христо, дори и страшно много повече. Но те са твърде малко. (Може да се каже, че такива почти няма.) И затова съществуващите заслужават награда - с уговорката по-горе, че трябва да не бъде от държавата.
Светла, след първото съобщение (на razmisli) би следвало да завърша с това, да ти пожелая и ти да получаш награда. И Петър също да получи. Ама такова пожелание би било много смешно, нали. Затова ти пожелавам да си си ти, и толкова. И съм сигурен, че ще си си. И за Петър също.
Бреееей, ама как се разписах тая сутрин, а ... Айде да свършвам, че пак ще дойде някой/някоя да обяснява колко съм луд* ...
Красимир
*Ми луд съм, кво. Това е повече от коммплимент в наличната обективна действителност. К.
Красимир, благодаря ти за коментара и най вече за пожеланието - аз да съм си аз. Стараем се :-)! Много се радвам и че си харесал снимките. Някои са само информативни, но от други съм наистина доволна. Съгласна съм, че в България на раздаването на държавни отличия не бива да се има доверие (особено пък на орден "Стара планина", хехе). Но в случая, както и ти си забелязал, самото жури се състои от доказани "свободни духове".
ОтговорИзтриванеИ пак да ти кажа, радвам се, че в твоя случаи има прецедент съдът отсъди правилно, което се надявам да даде надежда на други представители на т.нар. "академична общност" да се борят за правата си.
Сериозно? А да не се обадят или ти да не казваш как ли се е вързал моя блог с обсъжданото в лекциите :)
ОтговорИзтриванеНека да бъде споделена от двамата наградата, разбира се че да бъдеш уволнен заради мнението си е още по-ужасно, но е трябвало да отбележат и дано догодина да го направят. Успех!
Ели, споменавала съм те в качеството ти на българка, преподавателка по антропология в Щатите, която има нетрадиционен спрямо тукашния "мейнстрийм" поглед за много неща в социалния свят. Специално по социология на образованието, когато трябваше да говорим за функции на образователната система, споменах за един твой постинг, в който ти се застъпваш за идеята човек да може да получава образование по каквото иска, дори и без да има "талант" в тази област и без да си поставя за цел да бъде специалист.
ОтговорИзтриванеДрага г-жо Енчева,
ОтговорИзтриванепрекрасно е,че си получила покана за това тържество.
Значи има високопоставени либерално мислещи и практикуващи хора, които те ценят много. Браво на тях. Все пак забелязаха един провинциален преподавател (без да влагам нищо лошо в смисъла - и Оксфорд е провинция) и го включиха във висшите кръгове на либералите в България. Това са затворени общности у нас, които не са разбирани от масовката на обществото, и поради това са именно затворени и понякога тайни и осъждани.
Лети напред. Вселената се нуждае от напълно и докрай освободени хора като теб и Петър Дошков.
Известно любопитство все пак: Ще ми е приятно и полезно да узная кои са тези, които оцениха твоя принос и от кого получи поканата си. Може би самият учредител на наградата? Знам, че не ти е присъщо да се хвалиш. Моля те, спомени го по моя молба.
С респект:
Л.Каменов
Здравейте, Л. Каменов,
ОтговорИзтриванеЩе Ви разочаровам, но наистина не знам от кого съм поучила поканата. Тя дойде с имейл от "Vassilev Nagraden Fond", без име. Пак повтарям - не познавам никого от организаторите, журито, наградените, както и от останалите, които бяха там. Днес обаче се запознах с Малина Томова. Оказа се, че преподава на хонорар в моя университет и разменихме няколко думи в служебния автобус за Благоевград. Тя не знаеше коя съм, предполагам, че не знае нищо и за университетските борби. Тъй че мистерията си остава...
П.п. Дано някой ден ЮЗУ стане български Оксфорд... не го казвам на майтап. Теоретично всичко е възможно.
Светла, иди в блога на Петър да видиш на какво направих вашия "правилник за атестирането", писан очевидно от някакви или "прекалено свободни", или "прекалено несвободни духове"!
ОтговорИзтриванеИма коментар и на въпроса за необходимостта (или не) от дисертация при избор на главен асистент - нещо, за което тук, а и там, определени (неидентифицирани) духове те преследваха доста.
В общи линии: малоумие, неграмотност, профанизъм, и най-вече беззаконие!
Като почти навсякъде, почти винаги и почти за всичко в тая "държава", всъщност кочина!
Здрасти, и на мен ми направи впечатление това за главните асистенти. Но знаеш ли какво ми направи още по-голямо впечатление? В ЮЗУ има много главни асистенти, които не са доктори. Само в моята катедра са трима-четирима, като всички сме станали главен асистент от 2006 нататък, тоест, не ни е хванало "заварено положение". Чудя се защо се приема такъв правилник, ако не се спазва.
ОтговорИзтриванеСветла, става интересно. Отначало някои в блога на Петър не искаха да се занимават с атестирането, а последните дни, обратно, стана гореща дискусия, особено след като публикуваха правилника - тоя, за който ти се кахъреше :-))).
ОтговорИзтриванеА преди малко се стигна до извод, че всъщност това не е правилник, а някакъв чист идиотизъм. Иди и прочети, ще видиш.
Добре, ако това не е правилник, а някаква кръгла идиотщина, тази идиотщина трябва да се отмени.
Вие университет ли сте - или, освен хранилница на комунистически кадри, сте и производители на "нормативни" идиотщини?
Л Каменов
ОтговорИзтриванеБлагодаря уважаема г-жо Енчева.
Сигурен съм, че самият Георги Ангелов, този български икономически и финансов гений, лично ви е изпратил поканата.
Не може да не сте известна и сред свободомислещите икономически среди!
С респект: Л Каменов
Красимир, според мен подобни "правилници" съществуват, за да бъдат основание за "рязане на глави" на неудобните. Да оставим настрана законовите неуредици, които са достатъчно сериозен проблем сам по себе си. Но не по-малък проблем според мен е, че този правилник много малко преподаватели го знаят, а всъщност трябва да го знаят всички засегнати. И какво се получава - казва се, че на когото предстои атестиране, правилникът му се дава (макар аз да съм била атестирана и да нямам никакъв спомен да съм го виждала). Дори и да е така, какво се получава - изведнъж се оказва, че трябва да си отговорил на изисквания, за които дори не си и предполагал. Примерно, да си участвал в еди-колко-си проекта, финансирани от университета.
ОтговорИзтриванеЩо се отнася до Георги Ангелов, не съм икономист и не разбирам от икономика. Но тези дни чух един изявен икономист да твърди, че Георги Ангелов бил много глупав. И защо? Защото хората с твърде обли или твърде квадратни глави били глупави. Не е ли гениален този аргумент? Може би икономистите трябва да въведат формата на главите в основата на съвременната икономическа наука и да сложат задължително изискване за снимка на черепа при защитаване на докторат, при хабилитация и професура.
Ами, ето преди малко с Петър си говорихме точно по тези въпроси. В една нормална и правова държава не само трябва да са пределено ясни правилата и в държавата изобщо, и в отношенията между субектите (например при трудовите договори), но трябва и самите граждани да познават правата и задълженията си и да не оставят задълженията им да бъдат определяни от другата страна (работодателя), и т.н.
ОтговорИзтриванеЕто, да вземем атестирането (т.е. даването на оценка) на научноизследователската дейност. За да има изобщо атестиране, трябва да има критерии. Иначе атестирането е един абсурд - както и ти самата практически казваш това с примера за формите на главите.
А какво се получава? Получава се, че точно там, където трябва да има най-точни, най-ясни и най-строги критерии - при оценката на научната дейност, всъщност, първо, ИЗОБЩО НЯМА КРИТЕРИИ (което е повече от умопомрачително), второ, няма регламентирана процедура, трето, САМАТА АКАДЕМИЧНА ОБЩНОСТ СЕ ОСТАВЯ ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ ДА НЯМА КРИТЕРИИ И РЕГЛАМЕНТИРА ПРОЦЕДУРА ЗА СОБСТВЕНАТА СИ РАБОТА!
Това е повече от нелепо положение, но за мен то е доказателство за нещо, което аз знам отдавна, но напоследък се ужасявам от потресаващата дълбочина и трагичност на явлението:
ВСЪЩНОСТ В БЪЛГАРСКАТА ТАКА НАРЕЧЕНА АКАДЕМИЧНА ОБЩНОСТ РАБОТЯТ ПРЕДИМНО МАЛОУМНИЦИ И ПСИХОПАТИ!