Това е една от многото снимки, които съм посветила на Дейвид. За Дейвид ще ви разкажа малко по-долу.
След публикуването на предишния постинг, посещаемостта на иначе неособено популярния ми блог надмина всички "рекорди" от създаването му, дори "героичния" период от времето на предизборната кампания за кмет на София. Посещенията са основно от търсене по ключови думи "баклава" и "порно" (с незначителни вариации) в Google, където чудно защо, като напиша тези думи, блогът ми излиза на първо място. Както можете да забележите обаче, това не е оказало влияние върху блоя на коментарите, които получавам - дотук има два коментара върху този постинг и все от хора, с които сме общували и преди.
Сега, нека се върна на разказа за Дейвид. Дейвид е мой добър приятел, фотограф. Макар да не работи като професионалист в тази област, е един от най-добрите фотографи, с които съм общувала; и може би най-добрият (за моя вкус) портретен такъв. Учител му е не кой да е, а Ансъл Адамс. Не мога да кажа, че харесвам абсолютно всички снимки да Дейвид, в доста отношения разбиранията ни за фотография се разминават. Но не мога да отрека, че от него много съм научила. Не само в техническо отношение (случвало ми се е да получа десетина имейла от него, в които той ми обяснява какво не харесва в моя снимка и как да я променя, за да стане - ето резултатът от една от тези кореспонденции), а и като провокация да виждам снимки в дълбочина, под чисто видимото им равнище.
За разлика от мен, която обикновено импровизирам, пък накрая - каквото се получи, Дейвид винаги постига онова, което иска. Ще омеси хляб, ще го опече, ще го разчупи и ще го снима по такъв начин, че ще добия усещането, че за първи път осъзнавам какво всъщност е хлябът и колко велико нещо са трохите. Ще снима приятелката си (на видима възраст между 50 и 60 години) гола така, че да се възхитя от величието на "презрялата" й красота и да не видя абсолютно нищо мръсно в подобна снимка. Степента, в която Дейвид се стреми да реализира точно онава, което е в ума му, понякога ме плаши. Имам чувството, че светът за него е едно голямо фото студио. Някой път може да го гръмнат, че е навлязъл в чужда собственост, за да снима, примерно, пън.
Признавам, че Дейвид е на светлинни години по-добър фотограф от мен. Но във Flickr моите снимки се радват на много повече коментари и популярност от неговите. Защо? Ами Дейвид не е много общителен, рядко коментира снимки и невинаги отговаря на коментари. Аз коментирам много повече. "За повечето хора - каза ми той вчера - коментарите се основават на социалната връзка между коментатора и фотографа. А аз просто коментирам това, което харесвам."
В повечето случаи, Дейвид не слага тагове на снимките си, почти не ги публикува в групи и често те остават незабелязани, освен за малцината, които се интересуваме от фотографията му. Онзи ден обаче той публикува серия актови снимки, на които сложи тагове като "nude", "tits", "erotic", "nipples", "sexy". За часове, ако не и минути, някои от снимките получиха стотици посещения. Коментирахме обаче пак само онези, които коментираме снимките му по принцип.
Като гледам статистиката на блога си от последните дни, не може да не се сетя за паралелната история, която се случи на Дейвид по същото време (е, има и разлики, на първо място - аз не съм толкова добър блогър, колкото той - фотограф, на второ - с предишния си постинг изобщо не съм си поставяла за цел да привлека много посещения). Интересно, дали повечето, които са попаднали на блога ми, просто са били любопитни да видят "онова порно" "Баклава"? Или са търсели и съпоставяли гледни точки? Едва ли някога ще разбера.
Възнамерявах да напиша постинг на тема "що е порнография" (и вероятно все някога ще го направя), но все повече виждам, че филмът "Баклава" отваря полета за много по-важен дискурс. Дали създалата се (или по-точно - създадената) истерия около него не цели да отвлече вниманието ни от други неща - какво наистина се случва в този дом и в много други домове за деца и за което допринасяме и ние, най-малкото, защото не искаме да го забележим? В тази връзка, въпреки че Яна от блога за Могилно изрази несъгласие с позицията ми, аз лично виждам тясна връзка между "Баклава" и "Изоставените деца на България".
Още една серия от въпроси - дали казусът "Баклава" не отвлича вниманието ни от други важни проблеми в социалния и политическия живот в България, като поредното "природно бедствие" (тоест, последствията от факта, че тази зима има сняг), неспособността на настоящото управление да се справя с това или онова, трагедията с българските моряци и питането какво точно се е случило с тях и т.н. и т.н.?
П.п. Съжалявам, ако сте очаквали да попаднете на порнография в моя блог. Това няма да ви се случи.
След публикуването на предишния постинг, посещаемостта на иначе неособено популярния ми блог надмина всички "рекорди" от създаването му, дори "героичния" период от времето на предизборната кампания за кмет на София. Посещенията са основно от търсене по ключови думи "баклава" и "порно" (с незначителни вариации) в Google, където чудно защо, като напиша тези думи, блогът ми излиза на първо място. Както можете да забележите обаче, това не е оказало влияние върху блоя на коментарите, които получавам - дотук има два коментара върху този постинг и все от хора, с които сме общували и преди.
Сега, нека се върна на разказа за Дейвид. Дейвид е мой добър приятел, фотограф. Макар да не работи като професионалист в тази област, е един от най-добрите фотографи, с които съм общувала; и може би най-добрият (за моя вкус) портретен такъв. Учител му е не кой да е, а Ансъл Адамс. Не мога да кажа, че харесвам абсолютно всички снимки да Дейвид, в доста отношения разбиранията ни за фотография се разминават. Но не мога да отрека, че от него много съм научила. Не само в техническо отношение (случвало ми се е да получа десетина имейла от него, в които той ми обяснява какво не харесва в моя снимка и как да я променя, за да стане - ето резултатът от една от тези кореспонденции), а и като провокация да виждам снимки в дълбочина, под чисто видимото им равнище.
За разлика от мен, която обикновено импровизирам, пък накрая - каквото се получи, Дейвид винаги постига онова, което иска. Ще омеси хляб, ще го опече, ще го разчупи и ще го снима по такъв начин, че ще добия усещането, че за първи път осъзнавам какво всъщност е хлябът и колко велико нещо са трохите. Ще снима приятелката си (на видима възраст между 50 и 60 години) гола така, че да се възхитя от величието на "презрялата" й красота и да не видя абсолютно нищо мръсно в подобна снимка. Степента, в която Дейвид се стреми да реализира точно онава, което е в ума му, понякога ме плаши. Имам чувството, че светът за него е едно голямо фото студио. Някой път може да го гръмнат, че е навлязъл в чужда собственост, за да снима, примерно, пън.
Признавам, че Дейвид е на светлинни години по-добър фотограф от мен. Но във Flickr моите снимки се радват на много повече коментари и популярност от неговите. Защо? Ами Дейвид не е много общителен, рядко коментира снимки и невинаги отговаря на коментари. Аз коментирам много повече. "За повечето хора - каза ми той вчера - коментарите се основават на социалната връзка между коментатора и фотографа. А аз просто коментирам това, което харесвам."
В повечето случаи, Дейвид не слага тагове на снимките си, почти не ги публикува в групи и често те остават незабелязани, освен за малцината, които се интересуваме от фотографията му. Онзи ден обаче той публикува серия актови снимки, на които сложи тагове като "nude", "tits", "erotic", "nipples", "sexy". За часове, ако не и минути, някои от снимките получиха стотици посещения. Коментирахме обаче пак само онези, които коментираме снимките му по принцип.
Като гледам статистиката на блога си от последните дни, не може да не се сетя за паралелната история, която се случи на Дейвид по същото време (е, има и разлики, на първо място - аз не съм толкова добър блогър, колкото той - фотограф, на второ - с предишния си постинг изобщо не съм си поставяла за цел да привлека много посещения). Интересно, дали повечето, които са попаднали на блога ми, просто са били любопитни да видят "онова порно" "Баклава"? Или са търсели и съпоставяли гледни точки? Едва ли някога ще разбера.
Възнамерявах да напиша постинг на тема "що е порнография" (и вероятно все някога ще го направя), но все повече виждам, че филмът "Баклава" отваря полета за много по-важен дискурс. Дали създалата се (или по-точно - създадената) истерия около него не цели да отвлече вниманието ни от други неща - какво наистина се случва в този дом и в много други домове за деца и за което допринасяме и ние, най-малкото, защото не искаме да го забележим? В тази връзка, въпреки че Яна от блога за Могилно изрази несъгласие с позицията ми, аз лично виждам тясна връзка между "Баклава" и "Изоставените деца на България".
Още една серия от въпроси - дали казусът "Баклава" не отвлича вниманието ни от други важни проблеми в социалния и политическия живот в България, като поредното "природно бедствие" (тоест, последствията от факта, че тази зима има сняг), неспособността на настоящото управление да се справя с това или онова, трагедията с българските моряци и питането какво точно се е случило с тях и т.н. и т.н.?
П.п. Съжалявам, ако сте очаквали да попаднете на порнография в моя блог. Това няма да ви се случи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар