3.01.2008 г.

Линукс и идеология


Това е един от двата постинга, с които предполагам, че бих станала несимпатична на част от цвета на блогърската общност в България. Вторият предстои, той ще е за екология. Третия смятам да си (ви) го спестя, засега. Не че си поставям за цел да бъда несимпатична (или симпатична) на когото и да било. Но доколкото блогърстването има за цел публичното изразяване на собствена позиция за неща, които по един или друг начин могат да се приемат за обществено значими, има теми, които не бих премълчала, просто за да не се конфронтирам.

И така - линукс, идеология и връзката между тях.

Не съм аз човекът, който би се наел да обясни какво е линукс. Мнозина от вас биха го направили по-добре от мен. Ще цитирам опрелелението от linux-bg.org, макар и то да не е особено изчерпателно:

Линукс е операционна система - нещо като Windows, но доста по-добро.
Освен за сървъри Линукс е подходящ и за крайни потребители благодарение на огромния брой графични приложения.

Как изглежда Линукс можете да видите в Галерията.

Историята на създаването и развитието на Линукс можете да прочетете от тук.

Можете да пробвате Линукс, без да го инсталирате на харддиска, като ползвате Knoppix.

Любопитен факт е, че според ZDNet Линукс е най-голямата заплаха за Mайкрософт.

Линукс е безплатен и свободен софтуер. Какво ще рече това? Накратко: можете да си го инсталирате легално на колкото компютъра си искате и да го настройвате за вашите нужди, без да е нужно да плащате лицензни такси.

Що се отнася до идеологията, съществуват много определения за идеология. Като известно обобщение нека кажем следното - идеология е, когато интересите на една социална група се представят за всеобщи. Питър Бъргър пък го е казал така - идеология е, когато човек вярва на собствената си пропаганда. Карл Манхайм и други "юнаци" твърдят, че човешкото познание е същностно идеологическо - нещо, което дълбоко приемам, но не е тук мястото да го обосновавам. Следователно, за да бъда честна, аз трябва да се опитам да проясня собствената си идеология. В случая, това е идеологията на "обикновен потребител".

Сега, да се върнем на линукса. От близо година и половина съм на линукс у дома. Вкъщи имаме два компютъра, и двата под линукс. Като цяло, харесва ми да съм с линукс и нямам намерение да се връщам към Windows, поне засега. Нито съм платила на монополиста Microsoft (мразя монополисти), нито ползвам пиратска версия. Имам легална и безплатна операционна система. Нямам антивирусна програма, нямам и вируси. При наличие на проблем мога винаги да ида във форума на моята дистрибуция (ако не се занимавате с линукс - дистрибуция ще рече нещо като операционна система; има много видове линукс и те се наричат "дистрибуции") и там почти със сигурност поне един от тези, които са създали дистрибуцията, ще ми обърне внимание. Да сте си говорили с някого от тези, дето са правили Windows?

От друга страна, аз съм с отчайващо хуманитарна нагласа и нямам никакво желание да се превръщам в програмист. Компютърът ми е нужен за работа, фотография, интернет. Искам да имам работеща правописна проверка на български, когато пиша в Open Office Word Processor. Искам да имам работещи принтер и скенер. Искам да мога да инсталирам програма без страх, че тя може да бъгне важен модул на дистрибуцията или направо ядрото й, че после да трябва да преинсталирам всичко. Искам да ми се налага да пиша в конзолата (тоест в команден ред) възможно по-рядко, защото това ме ужасява. (Е, с малки изключения - понякога обичам да отварям програма от конзолата за по-бързо, или да пиша sudo apt-get install. Така че повечето обикновени потребители са по-тежък случай и от мен.)

Ала вместо да се радвам на чисто новите си принтер и скенер, днес съм с болящи и неестетично подути очи, защото снощи до никое време се опитвах да подкарам скенера - разбира се, посредством конзолата. И мой приятел, който принципно много разбира от линукс, не можа да ми помогне, та загубих и неговата вечер. Що се отнася до принтера, и него още не съм успяла да го подкарам (друг приятел, италиански програмист, ми предложи да направи модификация на ядрото на дистрибуцията ми, за да може да тръгне принтера, представяте ли си?!). Разбира се, аз съм дебил, като се стигне до конзолата, но се питам защо и специалисти не могат да се справят, включително и тези, дето са създали дистрибуцията...

Не уточнявам коя ми е дистрибуцията, защото все ще се намери кой да каже, че еди-коя-си дистрибуция е по-добра, но в крайна сметка едва ли има такава, при която всичко тръгва без проблеми. При моята повечето неща тръгват, очевидно обаче не всички. Ще се намерят и такива, които да ме упрекнат, че съм си купила точно тези принтер и скенер, а не други. Ами тези можахме да си позволим, тези си купихме. Все пак, едното е HP, другото Canon, не са куча марка, я.

Знам, ще кажете, че в голяма степен вината е на самите производители, които не правят драйвъри за линукс, а само за Windows и в най-добрия случай за Mac. Съгласна съм. Ала, ако искат да са конкурентно-способни, създателите на линукс дистрибуции трябва да ги правят възможно най-използваеми за "обикновения потребител".

Тъй че, когато си говорим за линукс за държавната администрация, според мен е нечестно да се абстрахираме от проблеми като горните. Аз самата харесвам тази идея, но въвеждането й не е безпроблемно. Трябва да има достатъчно на брой компютърни администратори, които да са в състояние да конфигурират периферията и да направят така, че на компютрите да може да се работи безпроблемно. Тези, които ще ползват компютрите, едва ли ще се натъкнат на особени проблеми, освен ако не тръгнат да инсталират програми по свое усмотрение или не се промени нещо в периферията (а то рано или късно се променя). Open Office е доста приличен офис пакет (като се изключи, че аз още не мога да се справя с проклетия спел чек). Като цяло идеята е принципно изпълнима, но с много "но", които следва да се имат предвид от онези, които толкова пламенно я лансират.

Така изглеждат нещата от гледна точка на моята идеология на задръстен обикновен потребител. Що се отнася до линукс адептите, те особено много настояват да се осъзнае обстоятелството, че линукс не е просто безплатен, а свободен софтуер. В английския език думата "free" има и двете конотации. И звучи гордо. Тъй като не смея да обяснявам що е то "свободен софтуер", се объщам към Уикипедия:

Свободен софтуер е термин, който се използва за компютърни програми, авторите на които дават на потребителя правото да ги изпълнява, копира, изучава, променя и подобрява.

За да бъде свободен един софтуер, лицензът му трябва да гарантира следните четири основни свободи на потребителя:

  • Свобода да използва програмата за всякакви нужди. ("свобода 0")
  • Свобода да изучава начина на работа на програмата и да я променя за собствени нужди. ("свобода 1")
  • Свобода да разпространява програмата. ("свобода 2")
  • Свобода да променя програмата и да публикува променената версия. ("свобода 3")

За да бъдат осигурени свободи 1 и 3 е необходим достъп до изходния код на програмата.

За една компютърна програма казваме, че е свободна (свободен софтуер), когато потребителят получава тези четири свободи заедно с програмата.


От въпросните четири свободи, аз съм в състояние да осъществявам 0 и 2. Иначе, да, възползвам се от направени промени в определени програми (има приложения за Firefox, поради които вече не мога да си представя да работя с IE). Ама аз да правя промени в програма - сакън! Намирам за прекрасно, че има хора, които се осъществяват свободи 1 и 3 и понякога с удоволствие и благодарност използвам продукта на техния труд. Доколкото обаче на мен 0 и 2 ми стигат, очевидно свеждам "свободността" на свободния софтуер предимно до неговата безплатност. Користно копеле съм, а?

Няма свобода изобщо, има конкретни видове свобода. По един или друг начин, особено за модерния човек, свободата изглежда достойна кауза, за която да се бориш. Дори и в употребата й да влиза убиване на човешки същества. "Свободен софтуер" звучи определено възвишено, но хайде да помислим кой има полза от развяването на идеологията на свободния софтуер.

Със сигурност, не обикновените потребители. Тях просто ги интересува софтуерът и хардуерът да работят, а не да се налага да правят технологични чудеса, за да ги накарат да заработят. Затова и огромната част от тях са на Windows, въпреки че линукс е безплатен. Съответно линукс адептите се отнасят с определено презрение към такъв тип хора, изпаднали в плен на монополизма и комерсиализма и загърбили Свободата.

А защо линукс адептите така пламенно прегръщат идеята за свободата? Въпросът изглежда тъп, защото отговорът е като че самоочевиден - разбира се, свободата е хубаво нещо. Коя обаче свобода? Свобода за кого? Свобода за тях, защото те са тези, за които "свобода 1 и 3" имат конкретен смисъл. Защо тогава те толкова настояват и останалите да правят разлика между "безплатен" и "свободен"? Защото, извинявам се, най-безболезнено е да минеш на линукс, ако бъдеш като тях, ако разбираш от или започнеш да се занимаваш с програмиране, за да си в състояние да решиш по-голямата част от проблемите, които линукс ще ти стовари на главата. Цялото усилие е оправдано само тогава, когато линукс се превърне от средство (да работиш на компютър) в цел сама по себе си, в кауза. А, както вече казах, каква по-достойна кауза от свободата ;-).

Ала, докато са опиянени от линукс като ценност, като се държат високомерно и презрително (извинявам се за синонимите) към тези, които "не разбират смисъла", те на всяка крачка рискуват да загубят обикновените потребители като мен, които въпреки всичко са решили да преминат на линукс. Да не говорим за такива, които са на Windows. А без обикновени потребители линукс ще продължава да се поддържа много трудно и производителите няма да са мотивирани да правят драйвъри за, образно казано, една шепа хора.

Ето защо, "линукс за държавната администрация" е, освен безспорно икономически оправдана идея, също също така опит за силово решение на горния проблем. Както го е казал Русо - принудително въвеждане в състояние на свобода. Ако принудим повече хора, особено пък държавни институции, да минат на линукс, после можем да изискваме от производители и софтуерни разработчици да се съобразят с това.

Но не е там работата, нали? В моето разбиране за свобода се включва да уважаваш тези, които са различни от теб. И по възможност да не ги унижаваш, особено ако се надяваш да ги привлечеш към своята идея. А и изобщо.

6 коментара:

  1. Моите уважения, но аз съм пример, че не е нужно да разбираш от програмиране. Аз не разбирам и не мога един ред програма да напиша. А виж, това, с което мога да помагам , е със статии за новаци.
    Колкото до принтера, срамота е, че от година и половина ползвате линукс (аз от две) и не ви е дошло на ум да си купите принтер, който 100 процента ще работи на линукс. А за липса на драйвери са виновни производителите на марката, а не разработчиците на ядрото.
    После, не е срамно и не противоречи да имате две операционни системи. Еми няма проблем да си имате уиндоус и да си принтирате, а другите неща да си ги вършите под линукс. Все пак безопасността на свободната ос е най-важното предимство, а не безплатността.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за коментара, Тони Тончев! Не се съмнявам, че с линукс сте по-добре от мен, макар и да не разбирате от програмиране. Да смятам ли, че никога не е възникнал проблем, който да се налага да решавате с помощта на конзолата за тези две години?

    Идеята на постинга ми беше по-различна от това, на което реагирате Вие (което, разбира се, не е основание да не реагирате). Исках да развия тезата за свободния софтуер като определен тип идеология и причините за нея. Това не означава, че не обичам линукс. Аз и да преподавам социология обичам, но тези дни по подобен начин обяснявах на студентите си как образованието по социология се самооправдава идеологически.

    Позволете ми да изразя няколко несъгласия с Вас. Първо, аз лично не смятам, че на свободната ос най-важното й било безопасността. Поне аз съм избрала линукс заради независимостта, не заради безопасността. Именно заради това, не мога и да приема да инсталирам уиндоус като паралелна ос. Въпросът е принципен.

    Що се отнася до принтера и скенера, може би не съм допроверила, да. Но за HP пишеше, че не трябва да има никакъв проблем. Що се отнася за скенера, чела съм за него отзив в интернет, че нямал проблеми с линукс. Може и да е до моята дистрибуция, но приятел с много по-утвърдена дистрибуция от моята и много по-големи познания не може да си върже нито скенера, нито мобилния телефон.

    И да, аз самата съм написала в постинга си, че за липсата на драйвъри "виновни" са производителите. Не го отричам.

    ОтговорИзтриване
  3. Привет.
    Много ми хареса статията.
    Наистина интересна гледна точка.
    Мога да кажа че и аз съм до известна степен като теб. Не искам да имам на машината си пиратски софтуер.
    За проблема с принтера - хм, HP наистина не би трябвало да има проблем.До колкото съм запознат HP също потдържат отворения код. AMD , IBM и HP са големите които работят за развитието на Линукс. На сайта на HP се предлагат драйвери както за Windows така и за Mac OS и за Linux.

    Данаил Рабаджиски
    п.п. И аз мразя анонимността.

    ОтговорИзтриване
  4. Мерси за коментара, Данаил! Както и да го гледам, линуксът е за хора, дето разбират повече от мен. Но какво да правя, като ми харесва да съм на линукс...

    ОтговорИзтриване
  5. Интересна гледна точка. За мен, системното администриране се превърна в хоби и то именно поради безкрайните ми проблеми с Windows XP. Просто имам по-стар компютър и се налагаше да оптимизирам всичко. От две години минах на Линукс и вече ползвам компютъра си, вместо да го поддържам през повечето време. Нямам познати експерти в Линукс и затова се наложи да се уча сам.
    По мои наблюдения Windows се подържа по-трудно. Помагал съм на много познати и приятели. Но и при мен проблемите с мултифункционалното устройство не можаха да се решат и затова ползвам и един Wondows 2000, когато принтирам или сканирам. Но не обвинявам Линукс за това. При следваща покупка на принтер ще си купя съвместим такъв.
    Добра отправна точка за избор на принтер е този сайт: http://www.linuxfoundation.org/en/OpenPrinting
    А що се отнася до принудителното налагане на windows в администрацията - не съм съгласен с формулировката. По-скоро в момента Windows е принудително наложен навсякъде. Това не е свободен избор. Още повече много администрации и образователни институции по света вече минаха на Линукс и OpenOffice.org. Илюзията, че windows е по-лесен за използване от Линукс се е зародила във времената, когато с Линукс са работили само ограничен брой програмисти. Много хора имат сериозни проблеми със Windows-ите си, но не им идва на ум, че това е проблем на windows-a по принцип. И не милят да го сменят с Линукс, зашото или не знаят за съществъването му, или си мислят, че ще им бъде още по-трудно.
    А когато един софтуер се въвежда в една организация, то това се прави от професионалисти и всички проблеми могат да бъдат отстранени. Причината да не се минава на свободен софтуер в българската администрация е от съвсем друг характер.

    Илия Илиев

    ОтговорИзтриване
  6. Илия, благодаря за коментара! Всъщност, склонна съм да се съглася с Вас. На мен ми е много по-удобно да работя с линукс, като се изключат някои проблеми като периферия, или сега например с убунтуту някои сайтове с видео не работят добре и ще трябва да се занимавам и с това. Но като критикувам нещо, някои читатели мислят, че съм против него, докато аз критикувам именно защото държа на въпросното нещо. На тезата си за връзката между линукс и определен тип идеология на свободата държа, но за мен идеологията не е непременно лошо; от чисто епистемологическа гледна точка не може без идеология.

    ОтговорИзтриване