tag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post5699458046964720323..comments2023-08-05T14:26:45.648+03:00Comments on Неуютен блог: "Възможните майки": Кекс без брашно, или природата като моралСветла Енчеваhttp://www.blogger.com/profile/04593383388032709459noreply@blogger.comBlogger34125tag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-25562487798246150032011-05-26T15:28:25.803+03:002011-05-26T15:28:25.803+03:00Тук няма как да не се съглася :-).Тук няма как да не се съглася :-).Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-45760147374068045332011-05-26T15:14:44.759+03:002011-05-26T15:14:44.759+03:00Светла, обяснявам си отношението към избора Ви та...Светла, обяснявам си отношението към избора Ви така, както си обяснявам и отношението към ин-витрото само допреди 5-6 години, например, но обществената нагласа се промени толкова бързо и толкова положително, че още ми е трудно да повярвам, че това стана тук, в България. Зад тази промяна обаче стои борбата на шепа хора, които обикаляха медиите, които пък си имаха тарифи... Т.е. - ако няма кой открито пръв да заговори, че не иска дете, няма да заговорят и останалите, които създават "полу-желани" деца под натиск или живеят в почти криминално чувство на вина, че, видиш ли, не щат да оставят следа след себе си:)<br />Осиновяването е много дълга тема и не искам аз дъм съм поредната, влязла в тази мъгла, защото каквото и да кажа, ще са празни приказки. Не искам да обвинявам институциите, защото за мен това понятие е празно - зад всяка длъжност, зад всеки подпис стои човек с име. Много хора от осиновителските кръгове са стигали до ръба на това да поведат непосилна скъпа и безумна битка с имената, криещи се зад институциите и са се отказвали, защото залогът с детето е твърде висок. Или си в схемата, или нямаш дете. <br />Затова в България няма как да разберем дали хората искат да осиновяват, защото по презумпция им е отнета възможността да осиновяват. Нещо като хората в неравностойно положение: няма как да разберем къде ходят, защото те не излизат. А не излизат, защото нямат достъп. Вероятно както се чудим защо в Бг няма хора в колички по улиците, а всъщност те няма как да излязат от домовете си, така се чудим и защо няма осиновители, които всъщност нямат възможността да осиновят.Ваня Савоваnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-80746771866284224042011-05-25T14:56:16.318+03:002011-05-25T14:56:16.318+03:00Не, не съм искала да оставям впечатлението, че изб...Не, не съм искала да оставям впечатлението, че изборът да нямаш дете е цивилизован, а да имаш - некултурен. Размислите ми бяха, напротив, в посока на това, че често пъти културата се представя като природа, за да аргументира своята "естественост". Лично аз се възхищавам на родители, които познавам, които имат деца не защото "така се прави", а знаят какво искат и могат да им дадат. И ги възпитават с уважение към детето като човешко същество, в творческа атмосфера. Такива родители, които познавам лично, са например Жюстин Томс, Марин Бодаков, Ива Калафатова. С последните двама и децата им веднъж имах щастието да правя кукли :-).<br /><br />Думата "народопсихология" по причини, които би било твърде дълго да обяснявам, не я долюбвам; що се отнася до сравнението със скандинавските страни, по-интересно ми е друго. Напълно съм съгласна с Вас по отношение на сравнението на тяхната раждаемост с нашата. Любопитното в нашия случай е, че в България създаването на деца е много повече ценност и морален императив, отколкото практика, докато в други страни, напр. скандинавските, е много повече практика, отколкото ценност. Тоест, тук хора, които самите те нямат деца (не защото не могат), съдят такива като мен, които също нямат деца, но не планират и да имат.<br /><br />За приемната грижа и осиновяването - склонна съм да се съглася, то е порочен кръг. Доколкото познавам и хора, които работят в областта на "деинституционализацията" на децата от домовете, на всякакви равнища няма воля това да се случва, а само палиативни мерки. Най-лесно е да се винят родителите, които си изоставят децата, а не цялата система, която съществува, за да живуркат на гърба на тези деца хора, които друго не могат да правят.<br /><br />И все пак, що се отнася до осиновяване и приемна грижа, останала съм с впечатление, че голямата част от потенциалните осиновители или приемни родители предпочитат деца, които са хубавички, не са ромчета, за мулатчета да не говорим, и т.н....Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-63594470060861363962011-05-25T14:33:19.571+03:002011-05-25T14:33:19.571+03:00Здравейте, г-жо Енчева,
Съгласна съм, че Вие говор...Здравейте, г-жо Енчева,<br />Съгласна съм, че Вие говорите за общи културни нагласи, но въпреки това цялостното впечатление, което текстът оставя, при това – категорично, е, че изборът да нямаш дете е цивилизационният такъв, а да имаш – некултурния. Това е така, защото подменяте понятията – за себе си говорите за ПРАВО на избор, независимо какво, а за другите – директно аргументирате избора им. Дано да съм подведена емоционално, но наистина в мен стои именно това внушение. Съгласна съм, че по нашите географски ширини вирее тази специфична ценностна система, която приема детето за разменна монета и възпитава нещастни хора, че оцеленческата стратегия „да продължиш рода” е лицемерна и насилническа, но по никакъв начин не я считам за по-лоша от създаването на много деца, защото така се очаква и е прието у скандинавските народи, да речем. Зад техния родителски модел също стоят някакви народо-психологически мотиви, които не познавам, но, така или иначе, чисто цифрово: за какво продължение на кръвта и рода да говорим, сравнявайки нашата раждаемост с тяхната? <br /> В чисто социален план ми се струва неразумно да се подхожда така едностранчиво към избора да имаш или нямаш дете, защото инстинктът може да бъде присъщ и на избора да имаш, и на избора да нямаш. В този смисъл – не може изборът да нямаш дете да е културен, а да имаш – варварски (макар и не за всички, по думите Ви, българи, а само за част от тях - като културна нагласа.) Затова не виждам нищо неестествено в това да искаш или не дете. Самата аз дълго време не съм искала дете, но не съм оправдавала избора си чрез негативното обосноваване на чуждото желание за дете.<br /> Още нещо: относно слабата култура на осиновяване и приемна грижа. Моля Ви да се запознаете по-обстойно с фактическите процедури по осиновяване и приемна грижа, за да се убедите, че те са до крайна степен рафинирани и отработени корупционни схеми, които за осиновяващите изглеждат като Параграф 22. Работя с хора, които по 10-15 години не могат нито да заченат, нито да осиновят по финансови причини. Останалото е чудовищен ПР на МТСП. Излишно е да продължавам.<br /> Благодаря за отговора! Ще си купя книгата „Възможните майки” от „Нисим”, любима и на самата мен:) Поздрави!Ваня Савоваnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-74648889476920437072011-05-24T20:58:46.671+03:002011-05-24T20:58:46.671+03:00Здравейте, госпожо Савова!
Аз съм авторката :-). ...Здравейте, госпожо Савова!<br /><br />Аз съм авторката :-). Мога да приложа много аргументи по отношение на Вашия коментар - например, че съм имала предвид базисни културни нагласи, а не всички родители в България или всички, които искат да бъдат родители. И че не съм слагала под общ знаменател. Но за Вас, виждам, основният проблем, който, твърдите, че обезсмисля спора, че аз не давам своята аргументация защо избирам да нямам дете. Моята теза обаче е, че правото да не искам да имам дете е свързано и с правото да не се чувствам длъжна да давам обяснения защо точно не искам. Изборът ми е личен и не мисля, че трябва да правя личните си мотиви публично достояние. От друга страна, самата аз не обсъждам ничии лични мотиви "за" създаването на деца, а, повтарям, говоря за културни нагласи. В България е прието да искаш да имаш деца, а не да искаш да нямаш. Ето защо и професионални психолози смятат, че аз трябва да си вербализирам мотивите за избора.<br /><br />Що се отнася до Европейското социално изследване, то е представително до педантичност, прави се с много големи и точни извадки. За България, доколкото си спомням, извадката беше към 2000 души, при стандартна за национални представителни изследвания 1000. Разбира се, бройката сама по себе си не е гаранция за представителност, но дава допълнителна прецизност.<br /><br />Не разбрах коя книга искате да си закупите - "Възможните майки" или анализите върху Европейското социално изследване? "Възможните майки" се продава в редица книжарници, като например любимата ми "Нисим", PaperCake и други. За другата - не съм сигурна, но предполагам, че е възможно да я има в Института по социология и в централната книжарница на БАН. Но не съм сигурна, самата аз имам авторска бройка (съавтор съм на статия, несвързана с майчинството).Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-90599166832203738402011-05-24T15:40:59.887+03:002011-05-24T15:40:59.887+03:00Съгласна съм с всички аргументи против реакцията н...Съгласна съм с всички аргументи против реакцията на хората, неприемащи избора на хората да нямат деца. Трябва да уважаваме правото на избор, каквото и да е то. Мислила съм многократно тези неща, а понякога и със същите думи. Също така, авторката прозорливо е уловила масовият мотив за възпроизводство, който хората представят като благородна и едва ли не хуманна кауза. Това е особено видно при хора без репродуктивни проблеми, създаващи деца в ранна възраст. Съгласна съм с нея. Дотук добре. Това е просто аргументация на правото на избор, а не аргументация на самия избор.<br /> Авторката обаче умело използва чуждата аргументация на самия избор да имаш дете, съпоставяйки я със собствената си за право на избор да нямаш. Не съм съгласна да поставя всички хора, искащи деца, под един знаменател. Къде остават двойките, които след дългогодишна борба, изстрадват смисъла на родителстването като уважение на свободната воля и независимостта на детето; двойките, които отглеждат децата си изключително цивилизовано и човечно, за които драмата на „кръвта или духа”, „гена или възпитанието” е просто смешна и които извършват подвига на осиновяването в България? 300 000-хиляди двойки, имащи проблем със създаването на деца по никакъв начин не могат да се вместят в масовата представа за избора, който се внушава, че правят голяма част от българите. Друго, с което, макар и маловажно, съм несъгласна, е предложената статистика. Съмнявам се в представителността, валидността, надеждността и други качества на изследването. Общувам с достатъчно чужденци, които въпреки голямата независимост, която дават на децата си, създават често напълно безхаберно и неосъзнато. Не виждам как точно в България процентите са такива, при условие, че западните хора са материално по-осигурени, което ги прави и по-безотговорни в избора си да създадат потомство, ако въобще може да се говори за избор при голяма част от тях. Както и да е. <br /> Нещото, което обаче, напълно обезсмисля какъвто и да е спор, защото няма за какво да се спори, е липсата на аргументация на избора на авторката - тя не казва защо избира да няма дете. Аз не я и питам, защото уважавам правото й на избор, но я моля да не обяснява моя избор, при условие, че аз не познавам нейния. Е, тогава за какво да говорим? <br /> Много би ми била интересна именно личната й аргументация, а не чуждата, тъй като разсъжденията ни на този етап клонят към сферата на обобщенията, т.е. – към невярното. Ако се съпоставят аргументи за и против имането на дете-добре, макар че за мен това е безсмислено, но да се изземват чужди мисли, да се предпоставят като национална мотивация и обяснение за нея, е неприемливо за голяма част от българското общество, вкл. хората с репродуктивни проблеми.<br /> Тъй като съм заинтригувана лично и професионално от темата, моля за бележка как мога да намеря книгата. Благодаря предварително!<br /> Ваня Савова, клиничен психолог, консултант на Сдружение „Зачатие”Ваня Савоваhttp://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&topic=44784.0noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-43938169973431142032011-03-23T14:48:14.287+02:002011-03-23T14:48:14.287+02:00Хм, цялата работа няма нищо общо с това дали искаш...Хм, цялата работа няма нищо общо с това дали искаш да имаш или нямаш деца, а по-скоро е въпрос на толерантност, възпитание и приемане на чуждия (и по-малко популрен) избор, независимо дали го одобряваме или не. Мисля, че в нашата култура последните три търпят развитие...Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-38137280658302695832011-03-20T14:15:18.767+02:002011-03-20T14:15:18.767+02:00Ако желанието да имаш деца е подсъзнателно и приро...Ако желанието да имаш деца е подсъзнателно и природно, защо го имат 71% от българите и около 16% от финландците?Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-38604912177163013412011-03-20T11:19:42.182+02:002011-03-20T11:19:42.182+02:00Хубав пост, но въобще не съм съгласен с нищо в нег...Хубав пост, но въобще не съм съгласен с нищо в него.<br />Правото на избор, еманципацията, израстване в кариерата и т.н нямат нищо общо с желанието да имаш деца. Желанието да имаш деца е нещо съвсем подсъзнателно и свързано с природата на нещата. Желанието за деца е единственият двигател в природата видът да оцелява и да се развива. Без този нагон за продължение на рода нямаше да има какъвто и да е живот. Мисля, че това е ясно на всеки и се отнася до всяка форма на живот - от бактерията, вируса, до всяко растение и животно.<br />Сега, че някои индивиди решават, че не искат да имат деца си е тяхно право. Аз не мога да упрекна която и да е жена, че не иска да има деца. Но не бих я разбрал. Някои мъже не искат деца поради егоистични причини - не искат да отделят време, пари и внимание за нещо друго, освен за себе си. Но винаги идва моментът, когато на стари години оставаш сам и осъзнаваш, че не си оставил нищо след себе си, нещо, което да продължи тебе и да оправдае твоето съществуване.<br />По скоро си мисля, че не раждането на деца поради каквито и да е причини е жертва, а не нежелание да имаш деца. <br />И нека да не си затваряме очите - колкото по-добре живее група хора, толкова раждаемостта е по-малка. Народите, живеещи много по-зле и от нас, българите, си раждат по 5,6 и повече деца и увеличават популацията си, докато в Европа във развитите страни местното население прогресивно намалява. За сметка на това навлизат емигранти, най-често изповядващи исляма. По едно предвиждане, само след 10 години половината от населението на Европа ще е от ислямисти. Просто защото те се размножават, за разлика от нас.<br />Така че, избирайте си да нямате деца, но дано да не сте много, че след 30 години просто няма да ни има ...Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-55426961997139052862011-03-14T10:02:51.720+02:002011-03-14T10:02:51.720+02:00Поправи ме ако греша, но аз не мисля, че този конс...Поправи ме ако греша, но аз не мисля, че този конструктивен начин да се гледа на родителството задължително води до това да избереш да си не-майка. Ако в книгата повечето от избралите да са майки не са го избрали за осъществяване на себе си или дълг към родината, се изпраща точно правилното послание според мен :)Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-79457678671899803702011-03-14T07:55:49.388+02:002011-03-14T07:55:49.388+02:00Благодаря! Но доколкото знам, не-майките в книгата...Благодаря! Но доколкото знам, не-майките в книгата сме малцинство...Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-70958615416158701662011-03-14T01:22:17.836+02:002011-03-14T01:22:17.836+02:00"А още по-добре би било, ако родителството не..."А още по-добре би било, ако родителството не се възприема като форма на осъществяване на себе си и дълг към родината, а на отношение на един пълноценен индивид към друг, също толкова ценен и свободен да стане себе си, индивид" - толкова си права с това :) <br /><br />Успех с книгата, дано да спомогне малко за популяризирането на подобни възгледи :)Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-61952201752246696842011-03-10T11:11:38.608+02:002011-03-10T11:11:38.608+02:00Супер! Дано скоро я качат в Читанката.Супер! Дано скоро я качат в Читанката.Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-51838282339700209022011-03-09T13:59:28.021+02:002011-03-09T13:59:28.021+02:00Много добър постинг! Не смятах да коментирам, но ...Много добър постинг! Не смятах да коментирам, но само като пример на изказаните съмнения от коментиралите по-горе, реших да го направя. <br />Самата аз съм от хората, на които "природата им говори" и много бих искала да имам деца, но в същото време преди години имах честта да се запозная с много интелигентна жена на около 60 г, човек на изкуството, съвсем не кариерист, бизнесмен или нещо подобно. Та тази жена ми сподели, че не е искала да има деца и го е направила единствено заради майка си. Бях шокирана. До този момент не бях чувала българска жена да заявява това с голяма увереност и категоричност, не с яд, не от някаква неоъщественост или комплекси. <br />Така че бих искала да подрепя личния избор на всеки да има или да няма деца. Макар животът да не е идеален в повечето случаи, е добре деца да се появяват там, където са желани, тъй като отглеждането им предоставя предизвикателства, които изискват пълната отдаденост на родителя. Да се подстрекават хора да имат деца, в случай че не желаят, обрича децата на доста неприятни емоции, а по-късно и проблеми в живота. <br />От опит знам, че нямащите деца имат възможност да отдадат енергията си за обществото и да, често и за собствено облагодетелстване, но съм виждала как плодовете на труда им е не по-малко ценен за обществото от създаването на едно здраво, щастливо и пълноценно човешко същество. Така, че нека уважаваме житейския избор на другите. Ние невинаги знаем цялата палитра от мотиви, която седи зад решението им. В крайна сметка, животът ни е един и наш.малки нещаhttp://www.littlethingslife.wordpress.comnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-77239130502954322312011-03-09T06:32:30.467+02:002011-03-09T06:32:30.467+02:00Във реалност в която успех е невъзможен поради стр...Във реалност в която успех е невъзможен поради страш от усилие имането на деца е единственното постижение което може да се достигне без особенно усилие.<br /><br />Истински професионален успех е трудно. Изисква цели, труд и умност. Имане да деца е много по лесно. Не критикувайте народа, кой би избрал друдното вместо лесното ако и двете изглеждат да донесат близки резултат - изблика на успех. <br /><br />Единствения начин да се прехварли избора от деца към професионален успех е икономически разтеж. Само тогава един вижда своите въсможности като повече от 1. Тоест истинския карастпот става въсможен. Крастопът където има повече от 1 въсможен избор. <br /><br />Когато това снате истина, и аз икам да облегна че този крастопът е истински а не лисицата и гроздето е кисело тип на избор, тогава и само тогава бебетата автоматично изгубват пред реализация.Kipplehttps://www.blogger.com/profile/00705588287518240354noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-18885645472754788592011-03-08T22:32:24.590+02:002011-03-08T22:32:24.590+02:00Имането или нямането на деца си е лична работа. Не...Имането или нямането на деца си е лична работа. Не разбирам, как някой може да дава тон в живота на другите... ама в България явно може ...Подаръци за мъжеhttp://www.menstyle.bgnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-68590280669434624872011-03-08T19:54:43.211+02:002011-03-08T19:54:43.211+02:00Прекрасен пост, искрено ми оправи настроението, сл...Прекрасен пост, искрено ми оправи настроението, след като цяло ден ме заливаха "забавни" коментари и честитки относно "женския празник" и дълбокомислени пожелания за брак, деца и прочие тинтири минтири.Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-37955873387529249402011-03-08T15:07:31.132+02:002011-03-08T15:07:31.132+02:00Мерси, оправих линка към рецептата!Мерси, оправих линка към рецептата!Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-42539781538199704662011-03-08T14:50:23.548+02:002011-03-08T14:50:23.548+02:00Линкът към рецептата за соления кекс не работи.
Хе...Линкът към рецептата за соления кекс не работи.<br />Хетеро двойка мину с мъж много често е равно на такива сексуални преживявания, че повечето мъже биха се изчервили и избягали (честит осми март и на вас, момчета!).<br />Както семейството и секса, родителството е и трябва да бъде въпрос на избор. Много хубаво си дала пример с другите ни "природни" функции.Albena Todorovahttps://www.blogger.com/profile/03953305296477372898noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-43925012850442117702011-03-08T13:50:31.790+02:002011-03-08T13:50:31.790+02:00Боян Юруков каза: "Да не си мислите, че с пла...Боян Юруков каза: "Да не си мислите, че с плакати, обучения на работа и дела за сексуален тормоз се получава нещо?"<br /><br />Да, мисля си - например правото на глас, собственост и равно заплащане. <br /><br />Няма равноправие в частния живот, ако обществото е построено върху неравноправие. Не е възможно.Yoanahttps://www.blogger.com/profile/04242105752699707965noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-92011186019915862772011-03-08T12:11:07.658+02:002011-03-08T12:11:07.658+02:00Според мен може да се добави и това, че за много м...Според мен може да се добави и това, че за много млади двойки децата се превръщат в един вид еманципация - в доказателство, че двойката родители вече са 'големи', имат някакъв вид собствени постижения и на тази основа могат да се отделят от собствените си родители. Имам чувството, че създаването на собствено семейство и деца някак си се изравнява със започването на самостоятелен отговорен живот. Колко пъти сте чували някой да казва, че преди да се ожениш 'си живееш живота', не си 'улегнал'... някак си се създава впечатлението, че един човек става сериозна и отговорна единица едва когато си изпълни 'предназначението', а именно да създаде семейство и деца. Според мен това също е фактор при някои хора, особено ако не им е възможно да си извоюват статус на самостоятелни и справящи се с живота по друг начин.<br /><br />Имам и един въпрос към Боян: какво точно разбираш под "дълг в живота"? Също така, защо изборът да следваш традициите е ок, а изборът да мислиш, че в твоя живот най-висшата ценност не са децата, е критикуван с всякакви средства? Ако жените, които са избрали да следват традициите, се чувстват "нападнати, че едва ли не са подтиснати заради избора си", какво да кажем за жените, които са избрали да нямат деца и поради това са смазвани със забележки, че в живота им има нещо празно, че изборът им се дължи на стрес, подтиснатост, външни фактори, глупост и тн? Не прилагаш ли малко двоен стандарт?Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-75901567441656094902011-03-08T11:57:05.998+02:002011-03-08T11:57:05.998+02:00Тони, и аз това казвам за "патриархалността&q...Тони, и аз това казвам за "патриархалността" :-).<br /><br />Лонги, в социологията има нещо, което се нарича "социално-желателни" отговори - т.е. хората са склонни да отговарят така, както според тях е по-престижно да се отговаря. Независимо дали човек прави деца, или не, у нас не е престижно да не искаш да имаш. Повечето хора, които нямат деца, а биологически нямат пречки да имат, си казват - "ще си направим по-късно" и т.н., почти никой не смее осъзнато да не иска деца. И от опит знам какво се изсипва върху тези, които си признават, че не искат деца.Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-62151879908847304712011-03-08T11:51:50.078+02:002011-03-08T11:51:50.078+02:00интересно що страната с най-високо одобрение на же...интересно що страната с най-високо одобрение на желанието да имаш деца, е едновременно и страната с най-ниската раждаемост...Longanlonhttp://kaka-cuuka.com/noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-69655152816105848552011-03-08T11:50:58.688+02:002011-03-08T11:50:58.688+02:00Светле, за мен първата цифра е много интересна,не ...Светле, за мен първата цифра е много интересна,не я знаех, а интересна, особено като се има предвид, че сме страната с най-нисък естествен прираст в ЕС, ерго с много ниска раждаемост. Това за пореден път означава, че ценностите и реалните действия са две различни неща :) Прочее, не е достатъчен инстинктът, според мен, а именно културата: онова, което е ценно и което не е. За нас е по-ценно да имаме деца от други, които явно по-често от нас имат. Не съм съгласна обаче, че раждането на деца има нещо общо с патриархалното. Явлението самотна майка го доказва :)тони гетоваnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-8036258455197392432011-03-08T11:20:23.301+02:002011-03-08T11:20:23.301+02:00п.п. Милена и Йоана, благодаря!п.п. Милена и Йоана, благодаря!Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.com