tag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post3109881344025044425..comments2023-08-05T14:26:45.648+03:00Comments on Неуютен блог: Обикновено нещастиеСветла Енчеваhttp://www.blogger.com/profile/04593383388032709459noreply@blogger.comBlogger7125tag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-42425288642373589222011-12-23T11:40:59.721+02:002011-12-23T11:40:59.721+02:00Не съм твърдяла такова нещо! Имах предвид трудност...Не съм твърдяла такова нещо! Имах предвид трудностите в общуването и разбирането, когато човек е нещастен. Това не означава, че хората не могат да се докосват и в щастието си. Въпрос на елементарна логика - ако за нещастните хора е възможно да се докосват, това не означава, че всички, които се докосват, са нещастни :-).Светла Енчеваhttp://svetlaen.blogspot.comnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-51573655070072073302011-12-23T11:23:35.303+02:002011-12-23T11:23:35.303+02:00тоест според теб човек може да се докосне до други...тоест според теб човек може да се докосне до другите хора само в нещастието си?<br /><br />странноPeter Stoykovhttp://www.facebook.com/people/Peter-Stoykov/693653129noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-2945184690661558502011-12-18T10:01:11.631+02:002011-12-18T10:01:11.631+02:00Благодаря на всички за коментарите!
Краси, боя се...Благодаря на всички за коментарите!<br /><br />Краси, боя се, че нямаме предвид едно и също под "щастие" или "нещастие". За мен те не са въпрос на настроение и не е задължително да "личат" по някакъв начин. Човек може да е щастлив и да се почувства тъжен, или да е нещастен и видимо да сияе в някакъв момент. Мой скъп приятел наскоро загуби двама близки роднини, един след друг. Позната загуби брат си, който пък има семейство с малки деца. Друг приятел е изправен пред избор, в който, каквото и да избере, може да има много тежки последици за някого. Моя приятелка има болезнена нужда от любов - не приятелство, не роднинска обич, а... любов. Друга приятелка преди време беше изоставена от приятеля си, тъкмо когато вече бяха почнали да обмислят сватба. А един приятел така и не преживя самотата. Та всички тези хора са мили и чувствителни и би им станало хубаво, ако видят сияещото лице на едно момче. Може би дори ще се усмихнат, може би това ще ги топли дни наред. Но няма да им реши проблема, който ги прави нещастни. Понякога става въпрос за проблем, който няма решение, или чието решение се оказва по-трагично и от проблема.<br /><br />Летящ пингвин, при мен в тежки моменти се активира махало между самосъжалението и цинизма/самоиронията. Загубването в кое да е от двете може да има опасни последствия, мисля.<br /><br />Елена, не мисля, че щастието и нещастието са "усещане". Отговорът ми към Краси (по-горе) е в тази връзка.Светла Енчеваhttp://svetlaen.blogspot.comnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-31706488020958284562011-12-18T09:43:23.478+02:002011-12-18T09:43:23.478+02:00Усещането за модерното щастие според мен до голяма...Усещането за модерното щастие според мен до голяма степен прави хората нещастни вътрешно именно, защото не го притежават. Все пак на всеки му се иска да го изпитва такова каквото го описват и накрая идва разочарованието. :") Инак е тъжно, да. Хроничното нещастие е мъчително.Elena Vansnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-48796709659382638722011-12-17T14:54:12.325+02:002011-12-17T14:54:12.325+02:00Светла, винаги те чета с удоволствие. Споделям тър...Светла, винаги те чета с удоволствие. Споделям търсенето ти на посока в съвременното нещастие. В приемането му като не-страмна част от живота. Мен лично винаги ме е потискал жестоко модела - здрав, красив, щастлив. Традиционните ритуали за приемане на нещастието при мен не работят... наложи се да го установя емпирично след смъртта на баща ми. Установих, че ми е по-лесно да гледам на живота през призмата на иронията и най-вече самоиронията. Проблемът там е, че ако потънеш започваш да губиш човешкия си облик. Поздрави!летящ пингвинnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-64870854942892098812011-12-17T13:31:23.002+02:002011-12-17T13:31:23.002+02:00На коледното тържество имаше едно момче с лека фор...На коледното тържество имаше едно момче с лека форма на олигофрения. Работи на две места, а майка му и сестра му прибират двете заплати. Рядко му дават пари за гориво, поради което често идва на работа с колело.<br /><br />Поради леката форма на олигофрения всички го тъпчат и мачкат. Това, разбира се, е естествено, макар да подбужда въпроси относно качеството на света, в което мачкането и тъпкането на хора, които не могат да се защитят, е естествено. На коледното тържество момчето беше облякло най-ефектната (и най-дебела) бархетна риза, която някога съм виждал. И го казвам без ирония.<br /><br />Пиша това, защото момчето никога не бях виждал щастливо. Дори в моментите, в които нося кафе и го придумвам да се дръпнем по-встрани, за да не ни опръскат дребни капчици злоба. Обаче това момче сияеше. Нямаш си представа как сияеше. По-заслепително сияние никога не съм виждал. Най-красивата усмивка всред цялото море от лицемерие, беше на неговото лице. И макар да му се подиграваха, че танцува неадекватно, макар всяка "дама" да му казваше да се разкара, той така сияеше, че заслепи "звездата", която пееше на микрофона. Толкова заразително щастливо беше това момче, че цялата ми мрачност се изпари. Седнах на пода, зад един стол и цяла вечер го гледах. Последното ми вълнение от този характер беше толкова отдавна, че вече съм забравил кога е било.<br /><br />Ако можех да извадя за миг от съзнанието си сиянието на това момче, щях да го споделя и нямаше да спирам да го споделям, докато и последният страдащ от хронично нещастие не засияе...<br /><br />Пък...щастие, както казват А. и Б., даром.Красиnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-32694299891149637022011-12-17T12:12:37.159+02:002011-12-17T12:12:37.159+02:00Страхотен пост, благодаря ти и аз чувствам нещата ...Страхотен пост, благодаря ти и аз чувствам нещата така.Preslava Kirovanoreply@blogger.com