Отдавна не съм
писала в блога. Основната причина за това е, че съм потънала в занимания с немски,
пиша за „Тоест“, а когато
ми остане време, поддържам Джендърландия. И
за блога така и не остават сили.
От доста време
насам се каня да разкажа впечатленията си от курсове по немски онлайн. Така се
случи, че между октомври и февруари карах три курса по немски в три различни
държави, през част от времето – и трите едновременно. И смятам, че ще е полезно
да опиша впечатленията си.
Заради пандемията
от COVID-19 онлайн курсовете
по езици са в разцвет. Те, разбира се, си имат някои недостатъци. Сред тях са
липсата на живо общуване както в процеса на преподаване, така и на онези
неформални разговори преди и след часа. Концентрацията също е по-различна,
когато преподаването е онлайн.
От друга страна,
онлайн курсовете имат и предимства. Основното от тях е, че не е нужно да се намирате
в населеното място, в което е курсът. Ако моите курсове бяха присъствени,
нямаше как да бъда едновременно в три държави. В зависимост от конкретния курс
може да има и други позитиви на онлайн формата.
И така, как се
сдобих с три курса в три различни държави едновременно?
Единият курс беше
разговорен, към Гьоте-институт
в София. Той започна като присъствен, но поради пандемията продължи онлайн. Бях
го записала не за друго, а защото предположих, че няма да се съберат достатъчно
участници за ниво С2, както и се оказа. И просто исках да не губя форма.
Вторият курс беше
С2, към берлинската школа Die Neue Schule, интензивен курс към която карах през
2018 г. След като бях записала разговорния курс, се сетих да питам тази школа
дали предлага C2 онлайн и се
оказа, че такъв курс тъкмо започва. Естествено, записах се.
През ноември
получих имейл от Гьоте-институт, че се сформира регионален курс за ниво С2.2, и
веднага се записах, съжалявайки, че това не става 2-3 месеца по-късно. Но не
знаех дали ще имам друг такъв шанс. Курсът се оказа към Гьоте-институт в
Истанбул, а курсистите в него бяхме от Турция, Македония, Румъния и България.
Що се отнася до
разговорния курс, единствената полза, че мина онлайн, беше с оглед на
пандемията. Ползата от берлинския курс беше, че в него се включиха хора от няколко
немски града, няколко държави и два континента – един от курсистите беше в САЩ.
Иначе курсът си беше класически – с учебник, домашни и т.н.
Голямата разлика
с „класическите“ курсове беше онлайн курсът към истанбулския Гьоте-институт. Той
беше структуриран така – през седмицата човек има упражнения, качени в онлайн
системата на курса, а през уикенда – виртуални срещи на курса и учителката.
Упражненията бяха за четене с разбиране, слушане и писане. Имаше и задачи да пишеш
по определени теми във форума на курса и да коментираш постовете на другите
курсисти. Във виртуалните срещи акцентът беше върху говоренето – групови
дискусии и презентации. Учебник нямаше, а упражненията в системата бяха от един
учебник.
На мен този
формат ми се видя много смислен, полезен и приятен. Тъй като съм флегматичен
човек, не обичам да ме юркат да правя упражнения по време на часа. Много по-удобно
ми е да си ги правя в удобно за мен време. Още повече, че специално тези
упражнения (като изключим задачите да пишем във форума) бяха за сертификата на
Гьоте-институт за ниво С2, т.е. най-трудните възможни. Така че имах нужда от
още повече време, за да почна да им схващам логиката.
От края на
февруари насам пък наблюдавам отвътре онлайн курсове за
нивата А1 и А2 в софийския Гьоте-институт. (Защо ги наблюдавам – това е тема,
за която, живот и здраве, се надявам да разкажа след около месец.) Те са
структурирани така:
Учебник няма. Вместо
това Гьоте-институт е разработил собствена система за онлайн обучение и я
предоставя на отделните институти. Системата съдържа упражнения за гледане, четене,
слушане, говорене, писане. Всяка тема се започва от най-лесното, примерно с
картинки, и постепенно се усложнява. Има и упражнения за писане във форум,
които поставят курсистите в ситуация да комуникират помежду си. Грешките или се
показват автоматично в системата, или (ако става дума за писмени текстове
например) учителят праща обратна връзка. Също и отговаря на въпроси на
курсистите. Веднъж на две седмици има виртуални срещи на курса с преподавателя,
които са концентрирани най-вече върху говоренето и работата в групи.
На мен онлайн
курсът С2 ми беше много удобен не само защото съм флегматична и обичам да
работя в удобно за мен време, а и защото на това ниво вече се предполага, че
човек граматиката я е понаучил. Голямото предизвикателство обаче е как подобна
форма на обучение е възможна за ниските нива, имайки предвид, че немската
граматика е… трудничка.
По мои
впечатления – този формат не е подходящ за всички видове курсисти, но все пак повечето
успяват да се справят. Форматът със сигурност не е подходящ за хора, които
очакват, че те няма да правят нищо, а учителят ще им налее всичко в главата. Но
повечето от тях по принцип не се справят много добре и с класически курсове. Не
е подходящ и хора, на които им е трудно да работят самостоятелно и сами да
откриват логиката на определени правила. За тях ще са по-подходящи „класическите“
курсове.
Колкото и
виртуалните срещи за началните нива да трябва да са ориентирани най-вече върху
устната комуникация, на моменти все пак е неизбежно да има и занимания с граматика.
Така че от курсистите не се очаква да са разбрали самички съвсем всичко. 😊
Впрочем
съвременното обучение по немски език изхожда от предпоставката, че човек
най-добре усвоява едно правило, ако сам го е разбрал. Затова дори в
„класическите“ учебници, по които съм учила, правилата се извеждат като задача,
а не се дават наготово.
Накратко – всеки
формат на езиков курс си има предимства и недостатъци. Но колкото повече са
форматите, толкова по-голяма е вероятността човек да намери най-подходящия за
себе си.
Ако ви е
любопитно дали онлайн курс по немски за начинаещи ще е подходящ за вас, тук можете да пробвате
няколко упражнения без записване и безплатно.