Ще ми се да отбележа Брекзит с някакъв умен текст. Нищо не ми хрумва обаче. Освен да отправя прощален поздрав с изпълнение на Питър Гейбриъл и Genesis на песен от албума на Selling England by the Pound. Концертът е впрочем от 1973 – годината, през която Великобритания се присъединява към това, което по-късно приема името Европейски съюз.
Просто е... тъжно.
Защото Великобритания не беше просто една от страните в ЕС. Нейният език се използва (и в обозримо бъдеще ще продължи да се използва) като основен в международната комуникация, не само в Европа. Британската култура и попкултура са повлияли на хората от множество поколения да бъдат това, което са. Излишно е да изброявам примери. Английски мислители са положили основите на концепцията за човешките права. И така нататък, и така нататък.
И сега човек вижда как един от стълбовете на идентичността му рухва. Поради пропаганда, страх, дребнавост, омраза...
Но езикът, музиката, книгите, филмите – тези неща са над политиката. Отивайки си, Великобритания не може да си ги вземе обратно. Впрочем и не иска.