Подкрепа за „Денят започва с култура“: писмо до Омбудсмана на БНТ Иван Такев

Колаж: Станислав Беловски, Facebook

Уважаеми господин Такев,

„Денят започва с култура“ е едно от най-добрите предавания в българския телевизионен ефир. (За мен е най-доброто, но нямам претенцията да съм гледала всички предавания.) То е пример за това, каква трябва да бъде мисията на една обществена телевизия – да създава висококачествен и не непременно комерсиален продукт. Да възпитава във вкус, ценности и високи критерии. Да припомня базисното журналистическо правило, записано и в Етичния кодекс на българските медии – общественият интерес не съвпада с това, което е интересно на обществото.

В обществен интерес е да има образована и критична публика, а не аморфна маса, която да бъде държана пред екрана само със забавления, сензации и надежда за парични и материални печалби.

Разчитам, че в качеството си на Омбудсман на БНТ ще отстоявате обществената роля на телевизията.

Публикувам писмото си до Вас и в личния си блог.

С уважение,

Светла Енчева, блогър, социолог, журналист, носител на наградата „Валя Крушкина".

София, 21.01.2018 г.

(Писмото е изпратено до служебния имейл адрес на Иван Такев: i.takev@bnt.bg.)

Отворено писмо до (не)стереотипния мъж Петър Москов

Петър Москов. CC-BY Gabriel VanHelsing, Wikimedia Commons.

Уважаеми господин Москов,

Обръщам се към Вас, защото се смятате за демократ и вероятно все още има хора, които вярват, че сте и се влияят от мнението Ви. Ако бяхте просто откровен неонацист (или ако бяхте бесепар), нямаше да си правя труда. Повод за писмото ми е Вашият фейсбук статус по повод на приемането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция.

Ще се концентрирам върху един цитат от статуса Ви, който, според мен, обобщава притесненията Ви:

„Като "неразбиращ", искрено се вълнувам от перспективата синът ми да бъде просветен в училище за дебрите на възможните "нестереотипни роли" на пола на баща му...

Наистина ли не разбирате, че отваряте вратата на узаконената лудост. Вярвате ли убедено, че поведенческите отклонения на възрастните (което е техен избор и лично решение за живота им), трябва да бъдат наложени като образователна норма на децата?“

Думите Ви са в контекста на следния пасаж от конвенцията (съкратен по този начин от Вас):

2. „Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване... на нестереотипни роли на пола... в официалните учебни програми и на всички образователни равнища“.

Няма да споря с Вас за определението за пол и разликата между sex и gender, защото това би било кауза пердута. Ще ми се обаче да обърна вниманието Ви върху думите „стереотип“ и „роля".

Какво значи „стереотип"? Думата има няколко значения:

Първо, стереотип на поведение: човек прави едно и също нещо при сходни ситуации. Например: „Петър Москов запалва цигара, когато пие кафе.“ (Не знам дали наистина палите винаги, когато пиете кафе, само давам пример.)

Второ, шаблони на мислене, представи и мнения, които са характерни за хората от дадено общество или общост за тях самите или за другите. Например: „Българските мъже са най-добрите любовници“, „Българките са най-красивите жени“, „Ромите са избрали да живеят и да се държат като скотове“. В това си значение стереотипите имат много общо с предразсъдъците.

Какво значи „роля"? Ролята е нещо, което се играе. Човек има различни роли в различни ситуации. Петър Москов има роля на съпруг, роля на лекар, имал е роля на министър и т.н.

Тогава, какво ще да е „стереотипна роля“? Поведение, свързано с различни стереотипи, които са било по отношение на другите, било по отношение на групата, към която принадлежим самите ние. Например: „Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв“, „Аз съм публична личност и затова всичко, което кажа, е правилно.“

Пола настрана, но сам виждате, че нито стереотипите, нито ролите, нито стереотипните роли имат каквато и да е връзка с биологията.

Тогава, какво да разбираме под стереотипни или нестереотипни роли на пола?

Отново ще дам пример – с традиционната стереотипна роля за мъж в балканско/българската ѝ версия.

Според този стереотип (шаблон, представа, нагласа) за това, какво трябва да е мъжът:

• Мъжът е главата на семейството.
• Мъжът е силният в семейството, а жената е слабата.
• Мъжът не плаче.
• Мъжът е по-добър шофьор от жената.
• Мъжът изкарва пари, а жената готви, чисти и гледа деца. Ако жената работи, работата ѝ не е толкова важна, колкото тази на мъжа, и не отнема задълженията ѝ към дома и семейството. Ако жената има различно мнение по въпроса, истинският мъж ѝ показва къде ѝ е мястото.
• Когато мъжът се прибира вкъщи след тежък работен ден, очаква от жена си да му даде пантофите и да му сервира салата с ракия, а после и вечеря.
• Когато мъжът гледа мач, той прави това с други мъже, в краен случай, сам. От жената се иска да седи в кухнята, освен в моментите, когато сервира ракия и салата.
• Мъжът участва във възпитанието на децата с налагане на дисциплина и здрава ръка.
• Мъжът е голям еб... любовник. Ако той изпитва сексуално удоволствие, значи жената, която удостоява със секс, изпитва същото. Ако жената каже, че не иска, значи лъже и мъжът трябва да се държи по-твърдо, за да ѝ покаже какво иска тя всъщност. Ако се държи, сякаш не ѝ е харесало, също лъже.
• Истинският мъж трябва да мирише на мъж, да излъчва животинска мъжественост. Многото къпане и козметиката са за жените и педалите.
• Истинският мъж има нужда да се уверява отново и отново в своята хетеросексуалност и в мъжката си идентичност. Гейовете и транссексуалните мъжът възприема като заплаха и се страхува, че ако вижда повече такива, ще се „изпедерасти“, по думите на Светльо Витков. Мъжът се страхува да не се „изпедерасти“ и ако не отговаря на всички останали представи, описани по-горе.
• Мъжът иска да има син, когото да възпитава в това, какво е да си истински мъж.

Господин Москов, преди да се тревожите в какви „нестереотипни роли“ на Вашия пол може да бъде просветен синът Ви в училище, може би е полезно да си отговорите в какви полови роли го просвещавате Вие:

• Показвате ли му, че майка му е поне толкова ценна (като човешко същество, не като аксесоар), колкото сте и Вие?
• Можете ли да понесете, ако майка му иска да има кариера? А ако постигне в професията си повече от Вас, финансово или статусно?
• Бихте ли я подкрепяли, ако иска да се развива? Бихте ли поели половината от домакинските задължения? Бихте ли си взели отпуска по бащинство?
• Бихте ли гледали мач заедно с жена си? А бихте ли участвали в направата на салатата, която похапвате по време на мача?
• Бихте ли отстоявали с думи и действия, че физическото насилие над членове на семейството не е начин за решаване на никой проблем?
• Бихте ли допуснали синът Ви да разбере, че понякога сте уязвим и раним?
• Когато синът Ви порасне толкова, че да говорите за секс, бихте ли му казали, че удоволствието на жената е толкова важно, колкото и на мъжа? И че ако мъжът свърши, това не е гаранция, че на жената ѝ е било приятно, а че за удовлетворението ѝ са нужни допълнителни усилия?
• Бихте ли учили сина си да се къпе редовно, защото личната хигиена е въпрос на уважение към другия и най-вече – към интимния партньор?
• Бихте ли учили сина си да се чувства уверен в сексуалната си ориентация и половата си идентичност, независимо какви са другите? 
• А сега си представете, че имате дъщеричка и участвате в отглеждането ѝ. Ако сте навън и се налага да я заведете до тоалетната, в женската тоалетна ли ще я заведете, или в мъжката, и защо? Мислите ли, че мъжката Ви идентичност ще пострада, ако влезете в женската тоалетна или женската идентичност на дъщеря Ви ще бъде заплашена, ако я заведете в мъжката?

В степента, в която отговорите Ви на горните въпроси (с изключение на първата част от последия въпрос, която не изисква отговор с „да“ или „не“) са положителни, Вашата роля на мъж, господин Москов, е нестереотипна. Бързам да Ви успокоя, че това няма нищо общо нито със сексуалната Ви ориентация, нито с половата Ви идентичност. То просто е проява на цивилизованост.

В степента, в която отговорите Ви са отрицателни, Вие успешно се вписвате в стереотипната роля на мъж. От което за сексуалната Ви ориентация и половата Ви идентичност също не следва нищо.

И, да, цивилизоваността е въпрос не само на възпитание, но и на „избор и лично решение“ (ако използвам Вашия израз) за живота на човек. Ако продължавате да я наричате „поведенческо отклонение“, това вече е проблем.

Ето какво исках да Ви кажа, господин Москов. След изказванията Ви за ромите, които живеят като скотове, вече не сме контакти във Фейсбук, но предполагам, че това писмо ще Ви намери.

Благодаря Ви за вниманието,

Светла Енчева, Ваш бивш избирател

________________

Ако искате да подкрепите „Неуютен блог“, можете да го направите тук. На онези, които вече го подкрепиха – благодаря!