ЛГБТИ с тапия :-)

От ляво надясно: Николета Габровска, Single Step, Виктор Лилов, моля милост, Пол Найденов, Венета Лимберова, „Действие“.

Сред наградите, които не съм очаквала да получа, се прибави още една.

Доскоро смятах, че моята принадлежност към ЛГБТИ спектъра не се възприема сериозно в активистките среди. Но това никога не ми е било проблем – за мен е по-важно аз да съм ОК със себе си, а не как ме възприемат другите.

На Деня срещу хомофобията (17 май) за свое огромно учудване разбрах, че съм била в грешка. Научих, че ЛГБТ организацията „Действие“ е решила да ми присъди отличието „ЛГБТИ личност за пример“ за 2016 г. Че научавам това с няколкомесечно закъснение, е дребна подробност. По-важното е, че съм призната за част от ЛГБТИ спектъра.

За мен именно това е от значение, защото то е свидетелство, че в ЛГБТИ средите в България вече не са в такава степен, както преди няколко години, доминиращи бинарните представи за пол и сексуалност – че човек е или едното, или другото (например гей или хетеро, идентифициращ се като мъж или жена). Че сексуалната ориентация и половата идентичност са бетонирани по рождение. Има и хора, които са помежду и които преживяват трансформации през живота си.

По един или друг начин, винаги съм била помежду. Никога не съм успявала да се впиша в общност или организация, а малкото ми опити в обратната посока са свършвали болезнено. Макар Б-то от абревиатурата ЛГБТИ в известен смисъл да ме описва най-добре, не търся и общност от Б-хора, от която да съм част. Ако за десетина години съм била с нещо полезна на ЛГБТИ активизма, съм го направила като „свободен електрон“, какъвто ще е най-добре за всички да продължавам да бъда.

Когато разбрах от „Действие“, че съм наградена, не можах да разбера за какво. Обясниха ми, че съм пищещ човек с открита нехетеросексуална ориентация, засягащ често теми, свързани с ЛГБТИ правата. И че такива журналисти нямало много. Може и така да е, не съм се замисляла. Но „Действие“ ме трогнаха много – най-вече с това, че ме признават за ЛГБТИ.

Другото нещо, което ме радва в тази награда, е, че съм в добра компания. Тя ми беше връчена от миналогодишния носител Пол Найденов – първият интерсекс активист в България, който се пребори в съда за лични документи, съответстващи на пола му по ДНК и човек, за когото се радвам, че е сред приятелите ми. А за 2014 г., когато отличието беше основано, негови носители станаха Владимир Тодоров и скъпият на сърцето ми Виктор Лилов. Грамотата за 2017 г. ще трябва да връчвам аз, и се надявам, че, растейки, компанията ще бъде все така прекрасна.

А ако вие имате някакви съмнения за моята сексуална ориентация, вече да си знаете – вече съм ЛГБТИ официално, с тапия :-).

А ако на някого му хрумне да каже „аз защо нямам тапия, че съм хетеро“ – всъщност има много такива тапии, начело със свидетелството за сключен граждански брак. То удостоверява, че имате правото и задължението да правите секс с определен човек от другия пол. Пък в моята тапия не пише дали (да) правя секс, още по-малко – с кого. Пише само, че съм човек от ЛГБТИ спектъра.

Сбогом, ДЕОС! (И Особено мнение)

UPDATE. Виждам, че ДЕОС са публикували и пълния текст на Решението за изключването на Виктор Лилов. Стана тя, каквато стана...

Повече от месец не съм писала в блога. От една страна, интензивният курс по немски иска много време. От друга страна обаче, нещо друго ми изпиваше силите – вътрешните конфликти в ДЕОС, в които, в качеството си на (вече бивш) член на Надзорния съвет, се оказах по-замесена, отколкото бих искала. Занимаването с тези конфликти ми изпи всички сили, отрази ми се зле и здравословно.

Както вече вероятно сте разбрали, ДЕОС изключи председателя си Виктор Лилов. Не го свали (което някак би придало легитимност на отношението към него), а директно го изключи. Това стана след решение на Надзорния съвет, което Общото събрание потвърди на заседанието си от 13 май. Двама от Надзорния съвет бяхме против решението за изключването на Виктор и излязохме с особено мнение – Адриан Илиев и аз.

След решението на Общото събрание да потвърди изключването на Виктор Лилов подадох оставка като член на Надзорния съвет. Пълния текст на оставката ми можете да прочетете тук.

Виктор Лилов ми е скъп приятел не от вчера. Но приятелството ми с него е основано на общи, не на последно място – либерални – ценности. Ние сме приятели, защото сме съмишленици, а не обратното. Приятелството ми с Виктор не е причина за особеното ми мнение. Нищо не успя обаче да ме убеди, че ДЕОС са либералните, толерантните и правите, а не той.

Ако четете блога ми, знаете, че от създаването на ДЕОС съм била плътно с ДЕОС. Чувствам се изключително разочарована и смазана от интригита, скандалите, натиска, апаратните и компроматни номера, на които станах свидетел през последните месеци. И които никак не подхождат на имиджа на симпатична, прозрачна и либерална партия, който имаше ДЕОС.

Мисля си – след като в малките и симпатични партии е така, какво ли е в големите? Знаете ли, вече никога не искам да виждам партиен живот отвътре. За да съм способна да гласувам изобщо за някого. Когато гледам нещата отвън, когато съм в щастливо неведение и само чета и сравнявам програми, има по-голям шанс убедено да гласувам за някоя партия или коалиция.

Не искам да ставам свидетел на класически компроматни и апаратни номера, достойни за първична организация на БКП, от типа на „зайо, защо си без шапка, зайо, защо си с шапка“. Не искам да наблюдавам как някой се „отказва от политиката“, в следващия момент яхва вълната и никой не пита – ти нали се отказа, защо си тук? Или как някой извършва сериозно административно нарушение, а после обяснява, че то си е в реда на нещата. Не искам да виждам как някой довежда родата си (оказала се с партийно членство и платен членски внос), за да гласува за изключването на председателя на партията, а в следващия момент този същият става съпрадседател. Повдига ми се от такива неща.

Отвращават ме двойните стандарти – да правиш световен проблем от мигличката в нечие око, а да не виждаш баобаба в собственото си. 

В това, което ДЕОС направи, нямаше нищо либерално. ДЕОС вече не може да ме убеди, че е либерална партия.

Не искам да се разочаровам от хора, които уважавам и обичам. Не искам да виждам как искат да са добри и с всички да са добре, а в същото време забиват ножове в гърбове.

Не искам и никога повече да си играя на съдия. Не е за мен това. Непоносимо ми е да вземам решения за съдбата на хората. По-добра съм в това да се боря за защита на правата на хора, а не да съдя. Но когато участвам в решение, което е очевадно несправедливо, това вече ми е съвсем непоносимо.

ДЕОС най-сетне публикуваха позиция по повод на изключването на Виктор Лилов. В нея има линк и към резюме на Решението. Цялото Решение, което е било публикувано във вътрешната фейсбук група на ДЕОС от член на Надзорния съвет, след като аз я напусках, членовете на Надзорния съвет нямат право да оповестяват публично. Част от мен иска целият резил да стане общодостъпен. Тревожи ме обаче, че от това биха пострадали три организации, които нямат вина за активното мероприятие срещу Виктор.

Към мен има искания от доста хора да публикувам Особеното мнение на Адриан Илиев и мен. Не е толкова просто. От една страна, той е свързан с мотивите, които са в решението, което не е публикувано. От друга страна, каква отговорност имам аз, че това решение не е публикувано? Бих искала поне мотивите в особеното мнение да се знаят. От трета страна, и в тези мотиви има информация, която може да навреди на организации, без те да имат вина за разправата на ДЕОС с Виктор Лилов. Затова ще оповестя Особеното мнение в частта му по отношение на първото обвинение срещу Виктор, което и първо обвинение всъщност води до изключването му, както и заключението, и ще спестя аргументите по следващото, частично обвинение, в което се засягат други организации.

С това оповестяване на Особеното мнение вероятно нарушавам нещо. Ако ДЕОС намерят откъде да ме изключат, нека го направят.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

Адриан Илиев
Светла Енчева

Като се възползваме от правото ни по т. 14 от Правилата на НС, подписаните Адриан Илиев и Светла Енчева изразяваме категорично несъгласие с постановеното от Надзорния съвет Решение. Несъгласието ни се отнася до частта, в която се приема за безспорно доказано обвинението срещу Виктор Лилов за това, че бил направил опит да подмени резултатите от вътрешните номинации и да постави себе си на „избираемото място“, отредено на ДЕОС в изборите за народни представители от 26.03.2017 г.

Подобен опит напълно оправдано би заслужил изключване на осн. чл. 2.3.2 от Устава на ДЕОС на който и да било член от партията, бил той и неин председател. Такъв опит би представлявал грубо незачитане на демократичното начало (явяващо се основна ценност на ДЕОС). Обвинението Виктор Лилов да е осъществил такъв опит обаче остава недоказан и това компрометира постановеното Решение. Аргументите ни за това са следните:

Основен принцип в правото е невинността на обвиняемия до доказване на противното. Вината трябва да бъде доказана при условията на пълно и главно доказване – т.е. от събраните доказателства да не може да произтече никакво разумно съмнение за противното. Постановеното Решение е базирано единствено върху гласни показания. Във всички тях се цитират единно и непротиворечиво изказванията на Виктор Лилов за неговото разочарование от резултатите на вътрешните номинации, за възприемането на слабото му класиране като сигнал, че вероятно не е истинският лидер и вероятно трябва да подаде оставка. Поради единството и конкретността им намираме тези показания за достоверни. Никой от свидетелите обаче (независимо от нееднократните подканвания в осъщественото открито заседание от 04.05.2017 г.) не успява да пресъздаде по какъвто и да било начин конкретните изрази, с които Виктор Лилов се твърди да е направил опит за подмяна на резултатите. Подобно кощунствено намерение би трябвало да е приковало вниманието на всички, които днес го обвиняват с толкова ярък патос; би трябвало да е отразено в протокол; поради кардиналния му сблъсък с ценностите на ДЕОС би трябвало още тогава да е сезиран Надзорният съвет. Никой от членовете на УС не е сторил нищо подобно. Нещо повече, Предложението за изключването му всъщност идва от трето лице, което само по себе си повдига въпроса защо УС е останал бездеен по толкова съществен въпрос, когато е трябвало да реагира светкавично и с цялата си решителност. Никой от свидетелите не посочва каквото и да било конкретно изказване на Виктор Лилов, различно от цитираното по-горе разочарование и съмнение в собствената му лидерска позиция. Показанията, които изразяват само лично мнение – че Виктор Лилов бил имал намерение, но неясно с какви думи и по какъв начин изразено – не следва да бъдат кредитирани като безспорно доказателство; те са само интерпретация, от която не може да се направи недвусмислен извод за границата между личното мнение и обективно извършеното.

(...)

В обобщение считаме, че Решението на НС е постановено в нарушение на т. 28 от Правилата на НС. Вината по първото обвинение не е доказана по безспорен начин, а е базирана само на лични мнения и „слухове“. Вината по второто обвинение, макар да е доказана, тежи не само върху председателя, а върху целия УС и не следва да се понася само от едно лице. Поради тези съображения – ако Виктор Лилов се възползва от правото си да обжалва Решението в двуседмичния срок по чл. 2.3.2 от Устава на ДЕОС – насърчаваме Общото събрание да отмени горното Решение поради липсата на конкретни и безспорни доказателства за вменената вина, и поради вменяването в отговорност на поведение, което не е само на обвинявания. В противен случай ще бъдат компрометиранани едни от основните ценности на ДЕОС – върховенството на закона и зачитането на личността – за което авторите на настоящото Особено мнение отказваме да носим отговорност.