(Езикова) чистота и (всякаква) неграмотност

(име на ресторант в съответствие с проекта за Закон за българския език)

Преди малко прочетох великолепната публикация на Иван Стамболов за проекта за Закон за българския език, внесен в парламента от Любен Корнезов. Тя провокира интереса ми да прочета и самия законопроект. Като се присъединявам напълно към написаното от него (разбира се, от Стамболов, не от Корнезов), искам да обърна внимание върху още няколко детайла от законопроекта:

Чл. 8. Българският език се обогатява с нови изрази и думи чрез народното творчество, достиженията на науката и литературата.

От това следва, че не можем да използваме думи като Туитър, Фейсбук, блог, рок, джаз, хаус, смартфон, таблет, лаптоп и т.н., защото не са част от народното творчество или достиженията на науката и литературата. Но можем да предложим на предвидената в законопроекта Комисия за опазване и развитие на българския език думата "дойки" да влезе в употреба като още едно название на женските гърди (сещам се за народна песен, спомената от Иван Хаджийски: "дойките й се тресяа ко мрени риби вардарски, ко солунски лимони"). Имаше и едно цитирано от Найден Шейтанов произведение на народното творчество за Крали Марко, дето взел да си бръсне интимните части и обръснатата продукция била толкова много, че стигнала да се оплетат дрехи за три синджира роби. Но в момента не си спомням коя беше думата за съответните органи на Крали Марко.

Чл. 15. Гражданите са свободни да общуват помежду си на всякакви езици, без те да се използват на публични места като демонстрация против българската култура и национално самосъзнание.

Един вид, общувайте на всякакви езици, на каквито умеете, но си имайте едно на ум на публични места, дали някой няма да изтълкува това като "демонстрация против българската култура и национално самосъзнание".

Чл. 19. В официалните издания на държавните органи, изрази и думи на друг език се използват, когато са станали съставна част на българския език и не могат да бъдат заменени с равностойни изрази и думи от българския език, както и думи, които нямат съответно наименование в българския език.

А-а-а, държавата, значи, се е погрижила за себе си. Останалите - да му мислим.

Чл. 20. (1) По телевизията и радиото се извършват предавания на чужд език само по програми за изучаване на съответния език или по програми, предназначени за чужбина.
(2) Други програми на чужд език се излъчват само с разрешение на Съвета за електронни медии.

Странна ми е формулировката - "по телевизията и радиото" - все едно има една телевизия и едно радио. Да разбирам ли, че по силата на този член ще трябва да отпаднат новините на турски език? Понеже първоначално си помислих, че се имат предвид програмите на чужд език, но те, като цяло, са "предназначени за чужбина".

А в мотивите за внасянето на закона законотворецът е допуснал поне две груби грешки:

Езикът е основния градивен елемент на нацията.

И още:

Това не е първия опит за регламентиране въпроса с българския език на законодателно ниво.

Далеч по-страшна от езиковата неграмотност на депутата е социокултурната и политическата неграмотност, която блика от умотворението му. След трагедията в Норвегия вече би трябвало да е ясно, че стремежът към чистота не е нещо невинно - рано или късно той погубва и това, което се опитва да очисти.

Тази сутрин в Google+ с Павлина Върбанова по друг повод си припомнихме една публикация от блога на Борислав Борисов, написана преди малко повече от година: Аз туитя, ти сориш, той лузва... Тъй като е много на място по темата, ще си позволя да я цитирам почти цялата:

Под носа на онзи чаровен институт, а и далече отвъд полезрението на обитателите му, съвременният български език ври и кипи. Чак прекипява от бурни словотворни флиртове между различни стилови регистри, онлайн вербални репертоари и радостна младежка игривост. А знайно е, че словотворното първо изразява и отразява мислотворното, а сетне го и моделира.

Чудя се обаче дали тези, дето туитят, сорят и лузват, няма съвсем скоро да превърнат в тотални лузъри онези, дето си позволяват в ефира на национална комерсиална телевизия да пробутват стари вицове, препълнени с вулгаризми под етикета на комедийно развлечение. Е, не само се чудя, но и тайно, но искрено се надявам това да се случи.

Словотворната фриволност на новото поколение може да се окаже радикална терапия срещу масмедийното заробване под естетическото иго на телесната долница.

А финалът прекрасно обобщава настоящата ситуация:

Езикът е (неподозирано за факирите на клиентелизма) велика сила. Независимо от усилията да бъде препариран чрез кодификационно нормализаторство (винаги натоварено с безпомощен идеологически заряд в полза на нечие статукво). И въпреки насилственото му и бодро официализирано чрез масмедиите опростачаване, за което пък е още по-ясно чие зарзаватчийско благоденствие обслужва.