Константин Павлов - in memoriam

Почина Константин Павлов. Наред с Георги Рупчев (който също почина преди няколко години), Константин Павлов ми беше най-любимият български поет от творящите в тоталитарен/посттоталитарен период. Чудя се кое стихотворение да постна в блога. Избирам едно на посоки:

ВТОРА САМОТА

На Добри Жотев

Най-извратената самота -
сам сред милиардите себеподобни.
Сам.
Като дърво,
загубено
в гора.
Тълпа от самотници -
смешно и страшно -
огледално размножен един и същи образ.
Себеповторение до себеобезсмисляне.
Сомнамбулни движения.
Сън, който сънува самия себе си.
Любов? Към кого?
Към отразеното в огледалото?
Обладаваш така,
както би обладал огледало.
И по същия начин убиваш -
без чувство.
И без болка.
"Оооо..."

Повече - в LiterNet.

Rick Wright - in memoriam

Вчера почина Ричард Райт от Пинк Флойд. Да помълчим и да послушаме пианото му. (Аз лично ще помълча и в памет на една от най-скъпите ми приятелки, за чиято смърт научих на четвърти септември.)

П.п. Кога Блогосферата на "Дневник" ще почне да показва видеотата, постнати в Blogger?

... накрая - Ubuntu :-)!

Много благодаря за всички коментари към предишния ми пост. Особено на онези, които не послушаха молбата ми да изберат между Fedora и Mandriva. След дълъг размисъл и четене реших да се съобразя със съвета на мнозинството и да инсталирам Ubuntu 8.04 (Бого се появи твърде късно, а и не беше много убедителен).

Основното ми притеснение беше ще мога ли да подкарам DigiKam под гномското Ubuntu, защото тази програма ми е настолна, а от каквото прочетох за F-spot, (вкл. и в блога на turin) не може да има база за сравнение. А от каквото прочетох за Kubuntu, реших, че не е добър вариант. За щастие, открих този прекрасен tutorial за "perfect desktop" и благодарение на него се справих без никакъв проблем не само с DigiKam, а и с инсталирането на Acrobat Reader и с други неща. А отделно се сетих и как да набутам всички шрифтове, дето искам (ми просто - отиваш в папката и ги слагаш).

А, да. Махнах кафявия скин и съм му сложила един лилавичък.

Засега всичко върви лесно и прекрасно и съм изключително доволна. Осъзнавам каква "каруца" беше Freespire (е, момчетата от форума ще ми липсват, винаги са били много мили и отзивчиви - впрочем логично за неособено утвърдена дистрибуция). Сега се радвам на много по-удобни настройки, вкл. и на елементарни неща като кирилица. Да не говорим за версиите на програмите.

Особено съм възхитена от DigiKam - с Freespire ползвах много по-допотопна версия, на която почти нищо не й работеше, а сега виждам опции, които са си доста сериозни - RAW converter и неща, които до този момент съм ползвала само с The Gimp. Особено ме радва инфрачервеният филтър, на който дори може да му се наглася ISO-то (досега ползвах само обикновен червен; макар и с него да постигах прилични резултати, друго си е...). Е, мечтата ми е истински инфрачервен филтър , но докато се снабдя с такъв, ще се задоволявам със софтуерен.

Разбира се, DigiKam не може да замести The Gimp. Не може да му се отрече обаче, че много работа върши.

Накратко - засега съм във възторг от Ubuntu, не съм видяла сериозен проблем, но пък и не съм го тествала чак толкова, защото го инсталирах снощи. Най-важното е, че wireless-ът тръгна веднага, а и нямам проблеми с музика и видео.

Още веднъж - благодаря на всички !

Fedora or Mandriva?

Тъй като знам, че има доста блогъри, които са доста по-напред с Linux от мен, моля за съдействие. Макар вече от две години и нещо да съм на Linux, яснотата по тази тема в главата ми не е много по-голяма от яснотата на двете камили и малкото камилче на горната снимка ;-). Признавам си без бой.

Преди да си купим лаптопа през лятото на 2006-та, решихме той да е на Linux. Понеже нищо не знаех за този тип дистрибуции, се записах във форума на linux-bg.org и помолих за съдействие. Тъй като знаех, че между "линуксаджиите" няма съгласие за това, коя е най-добрата дистрибуция, си наумих да послушам първия, който ми даде съвет. Оказа се много свястно момче, адаш, с него сме добри приятели до ден днешен. Адашът най-добронамерено изхожда от идеята, че аз съм мила и объркана хуманитарна лелка, поради което се опитва да ми препоръчва най-user-friendly решения.

Първото предложение на адаша беше SUSE. Послушах го, пък и хамелеонът е любимото ми животно ;-), а зеленото - любимият цвят, та като видях хамелеона на зеленото SUSE, луднах (инфантилно - не отричам). Първо поисках да съм на Gnome, ама тотално се обърках и минах на KDE. Отне ми четири дена да разбера какво да инсталирам, за да разпознае безжичния интернет (сега бих се оправила много по-бързо). С течение на времето разбрах, че предупрежденията на някои форумци, че SUSE изглежда много лесна и удобна, но ако се опиташ да промениш нещо, виждаш зор, имат основания. Разни неща все току се бъгваха и аз все трябваше да се мъча в команден ред. Един ден адашът вика - SUSE се продадоха на Windows, що не минеш на Freespire? Приличало на Windows и поддържало много кодеци и драйвъри, пък си имало и "кликаш и бЕгаш".

Речено-сторено. Не че държа толкова дистрибуцията ми да прилича на Windows, но това за кодеците и драйвърите ме привлече, а също и CNR-то. И наистина - разпозна безжичната карта веднага, фотоапарата, за музика и видео да не говорим, дори плейва .mov видеотата от фотоапарата, без да се налага да се инсталира QuickTime, както на Windows. Ама с течение на времето почна да се бъгва и крашва, а напоследък забелязвам, че поддръжката стана много мърлява, почти няма ъпдейти, а като сайтът на Freespire беше изчезнал за цял един ден... защото, представете си, пропуснали да си платят. Това вече преля чашата и реших да мина на някоя по-изпитана дистрибуция, която не е с угасващи функции.

Иска ми се да мигрирам на Fedora, по няколко причини. Предпочитам Red Hat базирана дистрибуция, защото, при цялата ми симпатия към debian-ското apt-get, с Freespire ми се налагаше да се мъча с по-стари версии на програмите, на които бях свикнала, като бях на SUSE, защото били "по-стабилни". Е, предполагам, че хора, които разбират повече, могат да си инсталират която си версия поискат, но при мен поемането на подобни рискове обикновено води до появата на бъг там, където най-малко очаквам :-). Та си инсталирам версиите на програмите, които са предвидени за дистрибуцията, а те са допотопни. Друга причина е, че за Fedora съм чела добри отзиви из български блогове. Трета причина е, че вече не съм чак толкова смотана. Изчетох доста за Fedora, стана ми ясно как да си инсталирам "комерсиални" аудио и видио кодеци, научих, че последната й версия е с Gnome графична среда по подразбиране (не че не можело да се инсталира и KDE) - свикнала съм с KDE, но ми се иска да експериментирам и с Gnome. Едва ли ще се шашна както преди две години и нещо, когато нямах никакъв опит с Linux. А ако F-spot не ми понесе, не е невъзможно да подкарам любимото DigiKam, същото е и с други мили програми с "k" (като Kaffeine).

Тия дни початих с адаша за идеята си да мина на Fedora. Мислех, че ще се накефи, понеже той самият е на Fedora, той обаче не беше чак толкова възторжен. Разбирам го - когато закъсам, на него му приписквам и затова си мисли, може би с основание, че Fedora не е за моята уста лъжица. И ми вика - защо не пробваш нещо френско - Mandriva? Щяла съм да се влюбя в нея, била много елегантна и лесна и всичко ставало с едно кликане. Аз леко се потиснах, защото много се бях навила да свалям Fedora. Изказах подозрението, че, понеже ме знае какъв съм хуманитарен lamer, той все гледа да ми препоръчва дистрибуции, които са най-лесни, но леснотата на повърхностно равнище често е свързана с проблеми на по-дълбоко равнище. Адашът се съгласи.

После отидох на сайта на Mandriva и не останах особено възхитена. Останах с впечатление, че дистрибуцията е предназначена за хора, които търсят лесно и готово решение и не си задават много въпроси. Не че това само по себе си е лошо, но по-горе обясних притесненията си по този въпрос. Wiki-то им е набутано "в десета глуха", което също потвърждава впечатлението ми. Ама си мисля, че може пък и адашът да има право...

Ето защо моля за съвет - дали да си офедоря лаптопа, или да го омандривя? Както се вижда, Fedora-та ми е легнала на сърцето, ама ако с Mandriva ще мога да се оправям по-добре? И също тъй моля да не ми препоръчвате друга дистрибуция, освен тези двете, за да не се дообъркам съвсем. Ще съм благодарна на всякакви съображения и съвети, но не бъдете много строги, ако съм изтърсила някоя голяма глупост. Аз най-честно си признавам, че съм смотан lamer :-)...

Тук съм :-)

След едномесечно отсъствие от интернет, отново съм тук.

Първо искам да се извиня, че вчера неволно съм flood-нала Блогосферата на "Дневник" и Женската блогосфера. Реших да сложа нов таг на някои от постовете и умът ми не побира защо постовете, на които го сложих, наводниха блогосферите. Знам, че не е приятно да се появят 50 публикации от един автор.

За компенсация, поздравявам всички (включително и тези, които не са станали свидетели на неумишления ми "потоп") с музиката на една група, която открих през лятото - Neopit Pilski и особено с парчето им "На баба ти хвърчилото". Бандата е странен продукт на глобализацията - свирят в Хамбург, вокалът е "наше момче" и пее на български, та басистът ми се оплака, че не разбира какво се пее в песните на собствената му група :-). На живо правят страхотно шоу, дори и пред ледено безучастна публика от 20-30 човека, от каквато имах нещастието да се случа част.

Тук съм:

- за да продължавам да изразявам открито личната си позиция по различни публични въпроси;

- защото смятам, че имаме право да бъдем български граждани и без да сме (или да се чувстваме) част от мнозинството;

- защото вярвам, че не е нужно да си от бялата раса, етнически българин, православен християнин, хетеросексуален, клинично здрав, без увреждания, за да изискваш да те приемат като равностоен човек;

- защото съм убедена, че всички пари, компютри и зали на света не могат да направят от едно учреждение Университет, ако в него се потъпква академичната свобода;

- защото мисля, че несъгласието с висшестоящите в едно модерно демократично общество не те прави предател, а е израз на свобода;

- защото настоявам, че даването на публичност за дейността на една публична институция също не е предателство, а е форма на граждански контрол;


- защото вече и от опит знам, че публичността в интернет може да промени света около нас;

- защото вече съм взела решение, поела съм риск, наясно съм с възможните последствия и не ме е страх.