Привет отново!
Long time no see... Но това не означава, че съм забравила за този блог. Имах идеи за друг пост, но днес е 15 септември, все пак ;-).
Дълго се чудих коя снимка да подбера за този пост. Бих могла да кача нещо порутено, имам десетки такива снимки. После си мислех да сложа снимка от университетска тоалетна. Но накрая реших да споделя с вас две от снимките, които скришом направих в Лайпциг (хубаво е да имаш 12 кратен зуум, особено при ясно време). На тях можете да видите студенти на поляната до един от корпусите на Лайпцигския университет. Те определено четат. И го правят в приятна, спокойна и чиста атмосфера.
При всичките протести на учители, а вече и на млади асистенти и учени, крайно време е и аз да изразя позицията си публично. Още повече, че водя упражнения по социология на образованието (което не означава, че изхождам от "висотата" на професионалната си "екпертност" - каква ти висота...).
Преди около две седмици, анонимен представител на движението на млади учени и асистенти "х2&х3" остави в блога на катедрата следния коментар (правописът - на автора):
Може би много колеги биха ме обвинили, че, заставайки на подобна позиция, аз се изправям срещу собствения си професионален интерес. Но поне онези, които са учили социология, би следвало да знаят, че да представяш частния си интерес за всеобщ е класически случай на идеология. Да казваш, че трябва да ти се дават повече пари, защото си много готин (важен) си е идеология, та дрънка. Но нека да видим аргументите на движението "х2&х3", което на всичко отгоре се назовава "движение на младиТЕ учени от БАН и университетиТЕ" (ама моля ви се, внимавайте с пълните членове, аз не съм от вас):
Най-отгоре на сайта им http://argobg.info/ се мъдри:
Следват призиви за науката в България да се отделят толкова средства, колкото е предвидено по Лисабонската стратегия. Аргументи за това (освен, че науката е слънце):
Стига бе!
Значи, първо, бъкани сме от натрупани знания, които просто се чудят как да се излеят. Второ, "българинът" (а кой е той?) е един такъв много образован и просветен, за което аргумент се явяват миналите столетия.
В книгата си "Другият етнос" професор Георги Фотев твърди, че когато настоящето ни е в криза, едно от основните средства за мобилизация е да се "хванем" за миналото, за историята. По тази логика, става видно че българското образование и наука трябва да са в голяма криза, след като асистенти и млади учени се позовават на миналите столетия, за да им увеличат заплатите.
След като "българинът" е толкова образован, чудя се тогава защо голяма част от студентите ми не са са овладели в училище поне основни правила за правопис? И ако си мислите, че това важи само за така наречените "провинциални" университети, дълбоко се лъжете.
На всички нива в образователната система - като се почне от детските градини (в които, за да запишете детето си, често се налага да бутнете пари), мине се през училищата (така наречените "елитни гимназии" не правят изключение, поне тези от тях, за които имам информация), мине се през университетите и се стигне до процедурата за избор на член-кореспонденти (най-високото ниво в научната йерархия, за издигането до което особено важна роля има политическото статукво в дадения момент) човек се натъква на всевъзможни видове корупция и некомпетентност. Малката ми сестра, която учи в много елитна софийска гимназия, наскоро ми разказа как учениците от по-долните класове масово си купуват курсовите работи за 6-7 лева от ученици от горните класове, което излизало по-евтино, отколкото да си набавиш книгите, които ти трябват за курсовата работа. А учителите знаят, но не им пука - пишат шестици на всички. А аз се ядосвам на моите студенти, когато ми предават преписани курсови работи. Ами след като никой не те е учил да мислиш, а, напротив, копи-пейст практиката се е толерирала, как няма да реагираш болезнено, когато разни щури преподаватели по социология ти казват, че от социологията няма смисъл, ако не мислиш сам?
Образованието е едно от основните средства за социализация и може би най-основното, което изгражда представата на един млад човек за обществото, в което живее, както и способностите му да се оправя в него. (Разбира се, семейството също е страшно важно, но образователната система е първият сблъсък на едно дете с институционализирания свят, това имах предвид.) Какви ценности създава училищното образование у децата в България? На какво може да ги научи един учител, който просто чете урока от учебника, след като детето, ако се интересува от съответната проблематика, може да научи много повече от интернет, а, ако не се интересува, нищо няма да му привлече интереса? Как университетите подготвят студентите за професионалния живот, след като всеки, който иска, завършва висше образование, без да е положил и минимални усилия? И след като има цели специалности, които можеш да завършиш с отличие, без да си стъпил в университета, а студентката ти книжка се заверява сама? А после тези хора стават висшисти и ние зависим от тях тук или там...
Никак не ме учудва, че много деца се радват на въвеждането на униформи в училище. Изключително ме впечатли репортаж по телевизията, в който едно момиче беше ужасно щастливо, че "всички ще сме еднакви". Ами да, да си различен, да си индивидуалист, да отстояваш себе си, не е печеливша стратегия в свят, в който оцеляваш, възпроизвеждайки чужди мисли.
Не ме разбирайте погрешно. Разбира се, и аз искам да ми се повиши заплатата. Заплата, с която нямаш пари дори книги да си купуваш, е жалка. Но си давам сметка, че колкото и пари да се наливат в една нереформирана сфера, тя няма да се подобри. И от повишаването на заплатите не следва, че учители, университетски преподаватели и научни сътрудници в БАН ще заработят по-добре. Една реформирана система може да постигне по-добри резултати с по-малко пари, докато една нереформирана ще харчи парите за глупости, ако изобщо ги усвои (за усвояването - вж- сборника "Държавата срещу реформите). Няколко примера:
1. Харчат се пари, за да се раздават мизерни закуски на всички деца от долните класове, вместо, примерно, да се дава по-читава храна на децата, които не могат да си позволят закуска.
2. Държавата дава пари за училищни униформи. Образованието ни е цъфнало и вързало, та униформите ли са най-належащата необходимост? След като има пари за униформи, не може ли те да се дадат за нещо по-смислено? Израз на безпомощност (и на глупост) е да се очаква, че един външен символ сам по себе си може да създаде ред.
3. Както казват някои от студентите ми - "вие нямате сметка ние да не завършим, защото вашите заплати се плащат от нашите такси". Цинично, но вярно...
Да обобщя - образованието и науката в България имат нужда на първо място от реформи, и чак след това от държавни пари. Но на всички нива в "системата" - от детската градина до Министерство на образованието, няма особена воля това да се случва. Или пък реформите се имитират, за да се харесаме на Европейския съюз. Както казва Марк Твен - "Да реформираш образование е като да местиш гробище - не може да разчиташ на помощ отвътре." Не съм такъв оптимист, какъвто бях, когато станах асистент преди девет години. Ала все пак се надявам, че под натиска на социалната необходимост "гробището", което в момента се намира на свлачище, ще се наложи да се попремести.
Long time no see... Но това не означава, че съм забравила за този блог. Имах идеи за друг пост, но днес е 15 септември, все пак ;-).
Дълго се чудих коя снимка да подбера за този пост. Бих могла да кача нещо порутено, имам десетки такива снимки. После си мислех да сложа снимка от университетска тоалетна. Но накрая реших да споделя с вас две от снимките, които скришом направих в Лайпциг (хубаво е да имаш 12 кратен зуум, особено при ясно време). На тях можете да видите студенти на поляната до един от корпусите на Лайпцигския университет. Те определено четат. И го правят в приятна, спокойна и чиста атмосфера.
При всичките протести на учители, а вече и на млади асистенти и учени, крайно време е и аз да изразя позицията си публично. Още повече, че водя упражнения по социология на образованието (което не означава, че изхождам от "висотата" на професионалната си "екпертност" - каква ти висота...).
Преди около две седмици, анонимен представител на движението на млади учени и асистенти "х2&х3" остави в блога на катедрата следния коментар (правописът - на автора):
днес в София имаше първи протестЕто какъв беше моят отговор:
задават се други
очакваме активно вклиучване както от иузу, така и от социолозите
Да си призная, аз лично не съм възхитена от идеята за този протест. Лесно е образованието и науката да искат пари, но от тях няма да има никаква полза, ако самото то не се промени. Според мен, проблемът е не в парите, а в сбърканата образователна система (тук слагам и БАН), която пък е свързана с много други сбъркани неща на различни равнища. Лесно е да мрънкаме, че учените са велики и поради това заслужават пари, но, хайде да си признаем - колко т.нар учени, че и цели научни звена, само взимат държавни пари, без да са постигнали нищо съществено?
Та преди учени и асистенти да излизат на протест за повишаване на заплатите, предлагам им да прочетат един сборник, наречен "Държавата срещу реформите", който тематизира предпоставките за отлагането на реформите в българското образование, както и сборника "(Анти)корупция, (Анти)образование".
Може би много колеги биха ме обвинили, че, заставайки на подобна позиция, аз се изправям срещу собствения си професионален интерес. Но поне онези, които са учили социология, би следвало да знаят, че да представяш частния си интерес за всеобщ е класически случай на идеология. Да казваш, че трябва да ти се дават повече пари, защото си много готин (важен) си е идеология, та дрънка. Но нека да видим аргументите на движението "х2&х3", което на всичко отгоре се назовава "движение на младиТЕ учени от БАН и университетиТЕ" (ама моля ви се, внимавайте с пълните членове, аз не съм от вас):
Най-отгоре на сайта им http://argobg.info/ се мъдри:
Напред! Науката е слънце!...Ама чакайте! С възрожденски аргументи ли ще защитавате ценността на българското образование?!
Напред народността не пада там, дето знаньето живей!
Следват призиви за науката в България да се отделят толкова средства, колкото е предвидено по Лисабонската стратегия. Аргументи за това (освен, че науката е слънце):
Нашето бъдеще на модерна държава зависи от това как ще успеем да оползотворим натрупаните знания и умения за благото на цялото общество.
Образованието и науката са неотменна част от живота на българина. Чрез просвещение, образование и култура България присъства в Европа от столетия и е сочена като държава на духа.
Стига бе!
Значи, първо, бъкани сме от натрупани знания, които просто се чудят как да се излеят. Второ, "българинът" (а кой е той?) е един такъв много образован и просветен, за което аргумент се явяват миналите столетия.
В книгата си "Другият етнос" професор Георги Фотев твърди, че когато настоящето ни е в криза, едно от основните средства за мобилизация е да се "хванем" за миналото, за историята. По тази логика, става видно че българското образование и наука трябва да са в голяма криза, след като асистенти и млади учени се позовават на миналите столетия, за да им увеличат заплатите.
След като "българинът" е толкова образован, чудя се тогава защо голяма част от студентите ми не са са овладели в училище поне основни правила за правопис? И ако си мислите, че това важи само за така наречените "провинциални" университети, дълбоко се лъжете.
На всички нива в образователната система - като се почне от детските градини (в които, за да запишете детето си, често се налага да бутнете пари), мине се през училищата (така наречените "елитни гимназии" не правят изключение, поне тези от тях, за които имам информация), мине се през университетите и се стигне до процедурата за избор на член-кореспонденти (най-високото ниво в научната йерархия, за издигането до което особено важна роля има политическото статукво в дадения момент) човек се натъква на всевъзможни видове корупция и некомпетентност. Малката ми сестра, която учи в много елитна софийска гимназия, наскоро ми разказа как учениците от по-долните класове масово си купуват курсовите работи за 6-7 лева от ученици от горните класове, което излизало по-евтино, отколкото да си набавиш книгите, които ти трябват за курсовата работа. А учителите знаят, но не им пука - пишат шестици на всички. А аз се ядосвам на моите студенти, когато ми предават преписани курсови работи. Ами след като никой не те е учил да мислиш, а, напротив, копи-пейст практиката се е толерирала, как няма да реагираш болезнено, когато разни щури преподаватели по социология ти казват, че от социологията няма смисъл, ако не мислиш сам?
Образованието е едно от основните средства за социализация и може би най-основното, което изгражда представата на един млад човек за обществото, в което живее, както и способностите му да се оправя в него. (Разбира се, семейството също е страшно важно, но образователната система е първият сблъсък на едно дете с институционализирания свят, това имах предвид.) Какви ценности създава училищното образование у децата в България? На какво може да ги научи един учител, който просто чете урока от учебника, след като детето, ако се интересува от съответната проблематика, може да научи много повече от интернет, а, ако не се интересува, нищо няма да му привлече интереса? Как университетите подготвят студентите за професионалния живот, след като всеки, който иска, завършва висше образование, без да е положил и минимални усилия? И след като има цели специалности, които можеш да завършиш с отличие, без да си стъпил в университета, а студентката ти книжка се заверява сама? А после тези хора стават висшисти и ние зависим от тях тук или там...
Никак не ме учудва, че много деца се радват на въвеждането на униформи в училище. Изключително ме впечатли репортаж по телевизията, в който едно момиче беше ужасно щастливо, че "всички ще сме еднакви". Ами да, да си различен, да си индивидуалист, да отстояваш себе си, не е печеливша стратегия в свят, в който оцеляваш, възпроизвеждайки чужди мисли.
Не ме разбирайте погрешно. Разбира се, и аз искам да ми се повиши заплатата. Заплата, с която нямаш пари дори книги да си купуваш, е жалка. Но си давам сметка, че колкото и пари да се наливат в една нереформирана сфера, тя няма да се подобри. И от повишаването на заплатите не следва, че учители, университетски преподаватели и научни сътрудници в БАН ще заработят по-добре. Една реформирана система може да постигне по-добри резултати с по-малко пари, докато една нереформирана ще харчи парите за глупости, ако изобщо ги усвои (за усвояването - вж- сборника "Държавата срещу реформите). Няколко примера:
1. Харчат се пари, за да се раздават мизерни закуски на всички деца от долните класове, вместо, примерно, да се дава по-читава храна на децата, които не могат да си позволят закуска.
2. Държавата дава пари за училищни униформи. Образованието ни е цъфнало и вързало, та униформите ли са най-належащата необходимост? След като има пари за униформи, не може ли те да се дадат за нещо по-смислено? Израз на безпомощност (и на глупост) е да се очаква, че един външен символ сам по себе си може да създаде ред.
3. Както казват някои от студентите ми - "вие нямате сметка ние да не завършим, защото вашите заплати се плащат от нашите такси". Цинично, но вярно...
Да обобщя - образованието и науката в България имат нужда на първо място от реформи, и чак след това от държавни пари. Но на всички нива в "системата" - от детската градина до Министерство на образованието, няма особена воля това да се случва. Или пък реформите се имитират, за да се харесаме на Европейския съюз. Както казва Марк Твен - "Да реформираш образование е като да местиш гробище - не може да разчиташ на помощ отвътре." Не съм такъв оптимист, какъвто бях, когато станах асистент преди девет години. Ала все пак се надявам, че под натиска на социалната необходимост "гробището", което в момента се намира на свлачище, ще се наложи да се попремести.