tag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post1767654205240759341..comments2023-08-05T14:26:45.648+03:00Comments on Неуютен блог: Гост блогър: Борислав БорисовСветла Енчеваhttp://www.blogger.com/profile/04593383388032709459noreply@blogger.comBlogger7125tag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-27085058069632038782010-11-09T07:01:03.781+02:002010-11-09T07:01:03.781+02:00Ех, дано си права :-)!Ех, дано си права :-)!Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-51113706597283495352010-11-09T05:42:08.473+02:002010-11-09T05:42:08.473+02:00Нямаш грижи :) Стискам палци за финансирането. Има...Нямаш грижи :) Стискам палци за финансирането. Имам чувството, че ще стане.Albena Todorovahttps://www.blogger.com/profile/03953305296477372898noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-37602814690202040602010-11-08T12:37:47.828+02:002010-11-08T12:37:47.828+02:00Албена, благодаря за предложението! Ако успея да с...Албена, благодаря за предложението! Ако успея да си финансирам пътя, докато си в Токио, с удоволствие ще те посетя и ще организираме губенето! И ти ще ме оставиш сама за един ден да се лутам насам-натам :-)Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-87354984329832980322010-11-08T12:33:38.958+02:002010-11-08T12:33:38.958+02:00Винаги си добре дошла при мен в Токио, поне докато...Винаги си добре дошла при мен в Токио, поне докато съм тук. Обещавам, няма да ти превеждам надписите по улиците.Albena Todorovahttps://www.blogger.com/profile/03953305296477372898noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-31394631688100005732010-11-08T11:13:13.121+02:002010-11-08T11:13:13.121+02:00п.п. С други думи, за мен убедената религиозност и...п.п. С други думи, за мен убедената религиозност и убеденият атеизъм са еднакво неприемливи и догматични. Предпочитам, вместо да се определя, да се търся, да бъде "in between" - екзистенциална позиция, която не е лесна за понасяне и затова повечето хора се определят - тук или там. Православен, баптист, атеист, агностик и пр.<br /><br />Общото между религията и социологията Робърт Фридрихс го е изразил много добре чрез израза на Киркегор "скок във вярата". За да повярваш в нещо, в което няма доказателства, трябва да "скочиш". Така е с вярата в Бог, така е и с научното познание - никога нямаш гаранция, че определена теория изразява "истината" за света и гарантира "правилно разбиране" за него. За да правиш наука обаче, трябва да "скочиш", да приемеш дадена парадигма за валидна въпреки частичността й. В този смисъл, аз съм все в състояние на скачане, във въздуха - нито от едната, нито от другата страна.Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-70849821719958390722010-11-08T10:36:30.027+02:002010-11-08T10:36:30.027+02:00Въпросът ти е off topic, но е интересен и затова щ...Въпросът ти е off topic, но е интересен и затова ще му отговоря. Аз съм християнин в много особен смисъл. Толкова особен, че от няколко години се чудя дали изобщо съм. Самото християнство няма един правилен прочит, даден веднъж завинаги, а е въпрос на тълкуване отново и отново, по различни начини, колкото и това да не се харесва на повечето християни.<br /><br />Що се отнася до Бъргър, на него това му е ясно. Освен това, той е минал през няколко основни периода в социологическия си път - периода на "Покана"-та и "Социалното конструиране на реалността", периода на "Капиталистическата революция", после следва пак обрат и "Антипокана", после нов обрат с идеята за "десекуларизацията на света", а накрая - повече теология, отколкото социология.<br /><br />Дълбоко ти препоръчвам <a href="http://www.religion-online.org/showarticle.asp?title=239" rel="nofollow">този текст на Бъргър</a>, който в огромна степен изразява начина, по който аз приемам християнството - не те карам да се съгласяваш, но те моля да го прочетеш, ако искаш да ме разбереш по-добре.<br /><br />Между другото, не само Бъргър, а и много други социолози в зрелите си години "забиват" на теология (Конт, Дюркейм и много други, у нас - Георги Фотев, Вебер пък цял живот се е разкъсвал и последните му думи са били за истината) и това не е случайно - естеството на социологическата саморефлексия води до граници, които най-логично се прекрачват именно по този начин. Отделен въпрос, че научното знание не е толкова различно от религията, колкото изглежда на пръв поглед.Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-38969899337457804132010-11-08T09:25:31.416+02:002010-11-08T09:25:31.416+02:00Искам и аз да задам въпрос.
Как е възможно един ч...Искам и аз да задам въпрос.<br /><br />Как е възможно един човек (в случая, ти) да бъде социолог и християнин едновременно? Християнството е религия, която праща "другия", инакомислещия и езичника, директно в ада. В нея има Бог, който си позволява да ни съди, след като сам е определил условията, които ни формират и които ни влияят. Не виждам как това е съвместимо със социологическия поглед, който според мен неизбежно води до детерминизъм и атеизъм. (Детерминизъм, който не противоречи на свободата в човешки план - Бъргър пише за това; но определено е несъвместим с божествения съд).<br /><br />Още повече ме потресе, че Бъргър по твоите думи е християнин. Отварям книга на Бъргър и чета:<br /><br /><i>"Нека вземем човек, будещ се нощно време от такива кошмари, в които се губи всяка представа за това кои сме и къде сме. Дори в момента на пробуждането реалността на съществуването и на собствения свят изглежда като част от фантасмагорията на съня, която може да изчезне или да се промени само с едно мигване. Човек лежи в леглото си в нещо като метафизична парализа, чувствайки се на крачка от пълното унищожение, което застрашително се е надигнало към него в току-що отминалия кошмар. За няколко мига болезнено ясно съзнание човек сякаш почти долавя бавно приближаващата се смърт и нищото, идващо с нея. След това той пипнешком намира цигара и, както се казва, "се връща в реалността". Припомня си името, адреса и какво работи, както и плановете си за следващия ден. Човек се разхожда из стаите на дома си, пълни с доказателства за минала и настояща идентичност. Вслушва се в шумовете на града. Би могъл да разбуди жена си и децата си, чиито раздразнени гласове да му върнат самоувереността. След малко той вече може със смях да отхвърли глупостта на току-що преживяното, да нападне хладилника за да хапне или барчето за някоя чашка и да си легне с твърдото намерение да сънува своето следващо повишение.<br /><br />Дотук добре. Но каква точно е "реалността", към която той тъкмо се е завърнал? Това е "реалността" на неговия социално конструиран свят, на този "о'кей свят", в който метафизичните въпроси са винаги обект на присмех, освен ако не са оплетени и кастрирани в приета на доверие религиозна ритуалност. (...)"</i><br />Покана за социология, стр. 153<br /><br />И човекът, написал това, е християнин. Не мога да разбера.Estrangedhttps://www.blogger.com/profile/06465624636505962313noreply@blogger.com