tag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post1742475164345999989..comments2023-08-05T14:26:45.648+03:00Comments on Неуютен блог: Прошката като институцияСветла Енчеваhttp://www.blogger.com/profile/04593383388032709459noreply@blogger.comBlogger24125tag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-41438987154137164172011-03-06T22:00:09.590+02:002011-03-06T22:00:09.590+02:00Здравей, Капитанов!Здравей, Капитанов!Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-75744759395295119392011-03-06T21:54:07.745+02:002011-03-06T21:54:07.745+02:00Капитанов:
Аз бях с анонимния коментар по- горе. П...Капитанов:<br />Аз бях с анонимния коментар по- горе. Посочих името си скоби, тези острите, обаче не съм се появил. А може и да съм забравил. Надявам се грешката е поправена :)Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-9426493778066189442011-03-06T16:55:50.633+02:002011-03-06T16:55:50.633+02:00Жалко, че здравословното е така неустойчиво - също...Жалко, че здравословното е така неустойчиво - също нестандартното ми семейство вече сякаш не смогва. Порастнала и съответно свободна от отговорността да съм повод за изобретяването на по-здравословните практики, често си позволявам носталгични изказвания, в които съвсем не мисля познатата ми традиция като частен случай. <br />С последното имах предвид нещо като: Рефлексивно, рефлексивно, колко да е рефлексивно?! :Dnmoskovskahttps://www.blogger.com/profile/02995059542919747422noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-64491740771859863182011-03-06T16:40:54.984+02:002011-03-06T16:40:54.984+02:00Здравословни е за предпочитане пред традиционни, п...Здравословни е за предпочитане пред традиционни, поне за мен :-).Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-53775312057705450902011-03-06T16:37:31.807+02:002011-03-06T16:37:31.807+02:00Като малка мислех, че „извинявай” и „без да искам”...Като малка мислех, че „извинявай” и „без да искам” са едно и също нещо, като второто мислех за една дума. По-важното обаче е, че нямам спомен да съм използвала „прощавай” в ден различен от традиционно определения за това. Много се срамувах и винаги забравях, че после и за мен (освен облекчение, което уж се предполага, но аз не съм изпитвала) ще има нещо като награда във вид на поискана ми прошка, дори от 80 годишния ми дядо. Радвам се на този постинг най-вече, защото установих, че семейството ми е практикувало/правило не съвсем традиционните, но несъмнено по-здравословните двупосочни жестове.nmoskovskahttps://www.blogger.com/profile/02995059542919747422noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-23661057286811276822011-03-06T16:09:10.665+02:002011-03-06T16:09:10.665+02:00А нужно ли беше коментарът да бъде анонимен? Ясно ...А нужно ли беше коментарът да бъде анонимен? Ясно е, че сме контакти или във фейсбук, или в туитър, или и в двете.Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-60065321336334687082011-03-06T13:42:43.316+02:002011-03-06T13:42:43.316+02:00Според мен си малко крайна. Аз не съм от хората сп...Според мен си малко крайна. Аз не съм от хората спазващи и уважаващи много традициите, но опивам да бъда над нещата. Сигурен съм, че ако не са тези традиции ще бъдат някои други. Общо взето гледам на тези неща като повод да дадем шанс на семейството си да бъдам заедно. Иначе има много простотии относно традициите, но мисля, че всеки трябва да извлече нещо от тях, без значение дали го е повелила самата традиция, или пък е индивидуална приумица. Тогава няма да има никакъв вътрешен конфликт.<br />Иначе, въпреки че те обвиних в крайност, те поздравявам, защото мисля, че тези неща трябва да се говорят, да има сериозни спорове относно традициите и повелите им в днешно време.Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-88016203388083266532009-03-10T22:29:00.000+02:002009-03-10T22:29:00.000+02:00Приятно ми е и на мен!!Приятно ми е и на мен!!satyhttps://www.blogger.com/profile/04814594266781190826noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-71923182706148491052009-03-10T22:14:00.000+02:002009-03-10T22:14:00.000+02:00Приятно ми е да се запознаем :-)! Четох аз едни по...Приятно ми е да се запознаем :-)! Четох аз едни постове на тема "шизофрения", но тази вечер към твърде уморена за коментари...Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-81432013066252677072009-03-10T22:10:00.000+02:002009-03-10T22:10:00.000+02:00:))saty = alicegotlost = vanilla. А като ти кажа, ...:))saty = alicegotlost = vanilla. А като ти кажа, че съм и Светлана...:)))satyhttps://www.blogger.com/profile/04814594266781190826noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-30478041733833987822009-03-10T21:21:00.000+02:002009-03-10T21:21:00.000+02:00Saty, изглежда сме на едни и същи вълни в много от...Saty, изглежда сме на едни и същи вълни в много отношения. Един мой бивш преподавател казваше, че нещастното детство е важно условие за рефлексивност:-). Много съм съгласна и за прошката, и за това, че в празника най-важното е смисълът (а в онзи блог не бях сигурна, че ти пишеш, понеже е от друг ник, но тъй като се водиш съавтор, реших да го погледна...).Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-49289348589989877422009-03-10T18:43:00.000+02:002009-03-10T18:43:00.000+02:00...Още преди да отбележиш, че семейството ти е бил......Още преди да отбележиш, че семейството ти е било с по-"специални" взаимоотношения, имах 1 наум, че може да е така. Направило ми е впечатление, че децата със специално отношение към празниците (най-вече съответните религиозни) доста често са деца от специални сем-ва; и аз съм в кюпа м/упрочем.<BR/><BR/>Иначе това, което мен ме дразни в празниците - религиозни или не, - е, че същността им се измества по абсурден начин (освен дето комерсализацията им тече с пълна сила). Например, купуваш подарък и си свободен да се държиш все така лошо с човека, комуто го подаряваш. Или пък спазваш Коледните обичаи до последната подробност, но като седнеш на трапезата, там вместо любов и задушевност цари все същата непримиримост и омраза дори.<BR/><BR/>Исках да кажа, че ако празниците се изживяват както трябва, нямам нищо против никой от тях. Нито против "наште", нито против "чуждите". Ако, обаче:)). Иначе по религиозни възгледи и аз не знам каква съм, по философия май най отивам към Даоизма. Но пък в няколкото случая, когато истински съм се молила за нещо (и съм го получила), правила съм го по-скоро по Християнски модел; също така ходя и на църква по определени поводи, най-вече лични. Всъщност смятам, че религиите са разделени твърде изкуствено (буквалистично), и това е по институционални причини, разбира се. В името на тия институционални причини много неща се променят и изопачават; грозна работа. <BR/><BR/>Отдалечих се май някак от темата за Прошката - и за празника й. За мен прошката е 1 от най-важните неща наистина. Едно от тия, дето крепят света, заедно с любовта (те си вървят ръка за ръка). Когато и да решиш да поискаш прошка от някого, все ще има за какво - понеже понякога нараняваме дори без да го съзнаваме. И (по въпроса от коментарите) смятам, че прошка се дава не само когато е поискана; защото онзи, който най-много наранява, най-трудно иска прошка, а най-силно се нуждае от нея. Ако даваш прошка само когато ти я поискат, мисля, че по-скоро подхранваш егото си, вместо да опрощаваш каквото и да било. Мои мнения, не ангажирам никого с тях (макар че понякога ми се иска:)) ). За това, че прошката трябва да тече в 2те посоки, ти си прочела вече при мен (радвам се, че ми даде линк насам, съжалявам, че се позабавих само, но тия дни не бях много около компютъра, а ми се искаше да прочета по-обстойно). По отношение на изначалния смисъл на празника съм абсолютно съгласна с теб. Иска ми се да се развие този смисъл, а не да бъде "про форма" като толкова други неща...<BR/><BR/>Невероятни примери даваш, и с твоето сем-во, и с детето от "Малкия коментар"...satyhttps://www.blogger.com/profile/04814594266781190826noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-14687572371607201662008-04-06T15:51:00.000+03:002008-04-06T15:51:00.000+03:00Здравейте, анонимний колега. По отношение на Вашия...Здравейте, анонимний колега. По отношение на Вашия въпрос, моля Ви прочетете <A HREF="http://anamnesis.info/forum/index.php?topic=409.msg6027#msg6027" REL="nofollow">тази информация</A>. Убедена съм, че тя ще даде отговор на много от Вашите въпроси.<BR/><BR/>Между другото, дори да оставяте коментари върху стари мои постове, с надеждата, че само аз ще ги забележат, имайте превдид, че всички нови коментари излизат от дясната страна на заглавната страница на блога.<BR/><BR/>Приятен ден!Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-1522320950075869002008-04-06T15:44:00.000+03:002008-04-06T15:44:00.000+03:00Здравейте асистент Енчева,защо вместо да си гледат...Здравейте асистент Енчева,защо вместо да си гледате работата, предпочитате да следвате принципа "не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле". Питам аз, защо плюете в кладенеца, от който пиете вода?Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-38346603077493643262008-03-11T13:43:00.000+02:002008-03-11T13:43:00.000+02:00Към Ели. Започвам с втория ти коментар. След вчера...Към Ели. Започвам с втория ти коментар. След вчерашния ми отговор до Петя, си мислех, че съображенията ми за феминизма са доста по-дългички и е добре в скоро време да ги изложа в отделен пост. Ако стане много дълго, в няколко поста. Относно първия ти коментар, колебая се дали да ти дам учебникарски отговор от рода на "ако съгрешилият не се разкайва и продължава да върши грехове, прошката не би могла да има християнски смисъл" или не. Аз самата съм доста либерално мислещ християнин и не обичам готови отговори, още по-малко да се произнасям какво е грях и какво не е грях. Нищо не може да ме убеди например, че в днешно време хомосексуализмът е грях. Както споменах в поста си, за вярата си много не обичам да говоря, особено публично, но ако позицията ми ти е станала интересна, ти препоръчвам <A HREF="http://www.religion-online.org/showarticle.asp?title=239" REL="nofollow">ето тази статия на Питър Бъргър</A>.<BR/><BR/>Анонимен - е па недей!Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-88235166748129434722008-03-11T13:27:00.000+02:002008-03-11T13:27:00.000+02:00Абе те некои прощават, ама аз нема ти простим...Абе те некои прощават, ама аз нема ти простим...Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-46446935836027501922008-03-11T00:32:00.000+02:002008-03-11T00:32:00.000+02:00Ах, исках да допълня за феминизма :)Не бъди дистан...Ах, исках да допълня за феминизма :)<BR/>Не бъди дистанцирана по отношение на -измите заради голия им -изъм. Разликата между -истите и -антите е само в наставката. И едното, и другото са етикети и ако другите характеристики съвпадат, защо да не вземем и етикета. С уговорка, че ако почнат да не съвпадат, ще го отлепим. <BR/>Една моя приятелка не иска да я наричат chicana защото било етикет. Но ми се струва, че е защото е свързано с негативни асоциации. Иначе си е точно chicana и то чудесна.Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-33343622134216180542008-03-11T00:27:00.000+02:002008-03-11T00:27:00.000+02:00И на мен би ми било интересно разграничаването на ...И на мен би ми било интересно разграничаването на идеята за прошката в различните протестантски течения. Защото наскоро спорих с един човек (никаква връзка с протестантска църква) за това дали може да се прощава, ако прегрешилият човек не е потърсил прошка и дори продължава да върши делата, с които е прегрешил.<BR/>Бих искала да намеря повече и за православната доктрина за прошката, но не знам къде.Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-56898878205894170222008-03-10T14:09:00.000+02:002008-03-10T14:09:00.000+02:00Петя, много ти благодаря, че се обади. Следя блога...Петя, много ти благодаря, че се обади. Следя блога ти с интерес. В България има нужда от интелигентен феминистки дискурс. Въпреки че преподавам социология на пола, не бих се нарекла феминистка, макар и според твоите разбирания да съм (на което не възразявам - изхождайки от твоите разбирания, имаш право). Просто съм доста дистанцирана по отношение на -измите; но като разбирания и поведение съм точно това, което ти наричаш "феминист". <BR/><BR/>Що се отнася до "протестантската църква" - ами виж, то няма една протестантска църква, а много протестантски църкви и църквички, като на всичко отгоре в рамките на една църква могат да "виреят" различни типове теология. Ако питаш дали в протестантството има нещо като Заговезни - не, няма. Ако питаш дали "протестантският Бог" може да прощава, отговорът е по-сложен:<BR/><BR/>Ако съм последовател на калвинисткия тип теология например, действително има проблем с прошката. Но аз симпатизирам на този тип (най-общо казано) протестантска теология, който изхожда от допускането на свободна воля; и там проблеми с прошката няма.Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-6193999556995615782008-03-10T13:51:00.000+02:002008-03-10T13:51:00.000+02:00И аз съм съгласна с теб и споделям наблюдението ти...И аз съм съгласна с теб и споделям наблюдението ти, че в България е трудно да си антитрадиционалист.<BR/><BR/>В протестантската църква има ли прошка?openly feministhttps://www.blogger.com/profile/05182548711376059783noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-59789225585654567722008-03-10T11:08:00.000+02:002008-03-10T11:08:00.000+02:00Благодаря ти, Мишел! Принципно си падам доста анти...Благодаря ти, Мишел! Принципно си падам доста антитрадиционалист; знам, че в България това не е особено "здравословна" позиция, но все пак човешката ценност ме интересува повече от традициите и националната идентичност.Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-79587393284178476672008-03-10T11:01:00.000+02:002008-03-10T11:01:00.000+02:00Съгласен съм с теб, по повечето точки. Не, не е пр...Съгласен съм с теб, по повечето точки. Не, не е правилно родителите <I>винаги</I> да са правите, а децата -- неправите. И после децата да искат прошка. Мисля, че е част от наследството ни (и традицията) ни...<BR/><BR/>Хубав пост! :-)Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-48243811791208602802008-03-10T10:12:00.000+02:002008-03-10T10:12:00.000+02:00Благодаря, но все пак с вчерашния си пост нямах пр...Благодаря, но все пак с вчерашния си пост нямах предвид специално този конкретен казус. Той е частен случай на много по-обща нагласа, на която, предполагам, повечето от нас са се натъквали в биографичния си опит.Светла Енчеваhttps://www.blogger.com/profile/03559447961053080828noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4456051118733926561.post-78428481775612551602008-03-10T10:07:00.000+02:002008-03-10T10:07:00.000+02:00Напълно съм съгласен със Светла. Целият отбор блюд...Напълно съм съгласен със Светла. Целият отбор блюдолизници на Воденичаров вчера бяха особено активни по прошките. И смятаха да продължат да си карат точно по старому.Anonymousnoreply@blogger.com