Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

22.11.2018 г.

Добра дума за трима лекари

От ляво надясно: д-р Мадлена Николова, д-р Яна Боянова, д-р Александър Райнов
(Нямам права върху снимките, извинявам се за което.)
Наскоро описах здравословните си неволи, свързани с дългогодишната употреба на зелен чай. За да се стигне до зеления чай, се тръгна съвсем различен проблем, който всъщност няма нищо общо с чая. Но като се почнаха едни изследвания, се откриха неподозирани неща.

Ще ми се да кажа добра дума трима лекари, които през последната година много ми помогнаха, а двама от тях продължават да го правят и нямат намерение да спрат.

Гастроентероложката, за която разказах в предишния пост, се казва Яна Боянова. Освен че от самото начало беше права, че причината за плашещите ми чернодробни ензими може да е зеленият чай, е много мила и с чувство за хумор. Освен това, когато като се захване с един пациент, го проследява дългосрочно. А това е много важно. Мен например иска да види след три месеца, а ако всичко е наред – веднъж на шест месеца. Хубав стимул да не се отпускам, та да не се докарам до чернодробна биопсия.

Към доктор Боянова ме насочи любимата ми ревматоложка – доктор Мадлена Николова (на някои места фигурира и като Мадлен). При нея се озовах преди година и нещо със силни и постоянни болки в ставите на някои пръсти на ръцете. Нищо не помагаше – нито обезболяващи, нито по-сериозни лекарства за ревматоидни заболявания.

Тя се захвана с мен като детектив, изследва ми какво ли не, установи, че имам синдром на Рейно и сериозна предразположеност към автоимунни заболявания. Но това не даваше отговор откъде са болките.

Докато не реши да ме прати на ендокринолог. И там стана ясно, че съм с хашимото. Болките изчезнаха по-малко от седмица, след като почнах да си пия хормоните. Постепенно изчезна и безумната ми отпадналост и умора. Имаше периоди, когато нямах сили и до кварталния магазин да отида. Вече отново мога да ходя по 10 и повече километра за един ден.

Доктор Николова обаче не остана доволна, че ендокриноложката ми е казала сама да си напасна дозата на хормоните и да ида на контролна ехография след две години. Съжали, че не познава ендокринолог, на когото му пука за пациентите, към който да ме насочи, но пък настоя да ме прати при любимия си УНГ лекар. Науми си, че на всяка цена трябва да отида при него, защото преди няколко години съм изкарала две ангини. Имаше хипотеза, че това може да има нещо общо с автоимунните ми проблеми. Много се чудех – за какво пък ми е УНГ лекар, но отидох, понеже имам доверие на доктор Николова.

Доктор Райнов, специалистът по уши, нос, гърло предположи, че някога може да съм имала мононуклеоза и ако е така, вероятно тя ми е прецакала имунната система. Това вече ми се стори съвсем абсурдно – как може да пипна такава сериозна болест и да не разбера? Но си направих изследвания. Резултатите показаха с драматична безвъпросност – наистина преди години съм изкарала мононуклеоза, и още как. Поне едната от „ангините“ ми вероятно е била всъщност именно това, но на тогавашната ми лична лекарка не ѝ е хрумнала такава хипотеза.

После доктор Николова реши, че обезателно трябва лично да ми намери гастроентеролог – заради завишените чернодробни ензими. За да е някой, за когото да може да гарантира лично, а не поредният случаен лекар, при когото да отида. Взе ми телефона. След около седмица се обади да ми даде координатите на споменатата доктор Боянова, която не познавала лично, но ѝ я препоръчали лекари, на които има доверие.

С доктор Николова, помежду прегледите, водим и много интересни разговори за медицината, живота, философията и логиката. Първоначално ми се стори рязка и екцсцентрична: „Е как казвате, че болките Ви са поносими, след като не можете да си сгънете кутрето и да продупчите билетче в трамвая?“ После разбрах, че се държи така, защото не е загубила чувствителността си и преживява всеки пациент.

С времето и тя разбра, че понякога ѝ противореча не защото си мисля, че знам по-добре от нея, а защото искам да ме убеди. И ми е ясно, че не разбирам от медицина, но се опитвам да схвана логиката на мисълта ѝ. А когато я схвана, ставам много послушен пациент.

Преди е била инвазивна кардиоложка, но смята, че ревматологията е специалност, която, макар че не е спешна, развива мисленето. И ѝ е интересно да проверява всякакви хипотези, докато стигне до точната диагноза.

„Да имах и такъв личен лекар...“ – казах ѝ веднъж трогнато. „Няма и да имате!“ – отговори доктор Николова с присъщия си безмилостно мъдър тон.

Така че – ако ви трябват добър ревматолог, гастроентеролог (най-вече за чернодробни проблеми) или УНГ специалист, това са моите препоръки.

А ако можете да ми препоръчате читав ендокринолог в София, ще ви бъда благодарна. Не е нужно да е някакво светило. Даже предпочитам да не е, защото за светилата много се чака. Важно е да си разбира от работата и да има желание да си проследява пациентите. И да не е някой, който ще иска да прилага върху мен алтернативна медицина. Желателно е да работи със здравната каса.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

Няма коментари :

Публикуване на коментар